Определение № 641 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2464/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Девня Трейд“ ЕООД- [населено място], подадена чрез адв. Анна К. от ВАК, против решение № 220/6.07.2022 г., постановено по в.т.д. № 279/2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 67 от 28.02.2022 г. по т.д.№ 67/2021 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение, по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, дружеството касатор е осъдено да заплати на ответника по касация „Планет Билдинг”ЕООД- [населено място] сумата от 50 367.42 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор за извършване на услуга с труд № 16/27.04.2018г., от които 31 413.55 лева с ДДС по фактура № 140/19.11.2018г. и протокол № 6 от 19.11. 2018 г., и от 18953.87 лева с ДДС по фактура № 144/18.01.2019 г. и протокол № 6 от 15.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 1.02.2021г, до окончателното щ изплащане.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е основано на „очевидно неправилния извод“ за доказаност на вземанията на ищеца, предвид „крайно недостатъчния“ по делото доказателствен материал в тази посока.

Наведен е довод, че съдът неправилно е приел, че е достатъчно свидетелят да потвърди сам подписа си върху оспорения документ, за да се направи извод, че той го е положил. Касаторът счита, че по делото не са събрани годни доказателства, които да обосноват реалното извършване на строително-монтажните работи и тяхното приемане от възложителя. Посочено е, че въззивният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, като не е съобразил доказателствата по делото, а е възприел крайно недостатъчните и необосновани мотиви на първоинстанционния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е обосновано със следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. Достатъчно ли е за установяване на авторството на подпис, оспореният подпис да бъде потвърден устно в съдебно заседание от лицето, което се твърди, че го е положило?

2. Достатъчно ли е, без да е проведена по делото съдебно-графологическа експертиза, само от признанието на лицето, което се твърди, че е положило подпис под оспорен документ, съдът да приеме, че именно това лице го е положило, при изрично оспорване авторството на подписа?

Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, доводите за чието наличие възпроизвеждат оплакванията, изложени в касационната жалба, а именно основаването му на очевидно неправилния извод за „достатъчност“ на събраните по делото доказателства в подкрепа на ищцовата претенция, при липсата на графологична експертиза за установяване истинността на оспорените документи, изводът за което е направен единствено въз основа на показанията на свидетеля, за който се твърди, че го е подписал. Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения по делото иск. Претендира направените по водене на делото разноски.

Ответникът по касация „Планет Билдинг“ЕООД оспорва касационната жалба и наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден чрез адв. И. Р. от АК-Варна, възразява, че по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1,т. 3 от ГПК липсва конкретизация по какъв начин поставените от касатора два въпроса биха допринесли за създаването на съдебна практика в условията на неточно тълкуване на материалноправните и процесуални разпоредби, както и че не е ясно кои законови разпоредби са неточно тълкувани. Поддържа се, че нормите на ГПК съдържат ясен, точен и недвусмислен отговор на така поставените от касатора два въпроса. Наведен е довод, че касаторът не е поискал допускането на съдебно-графологическа експертиза в първоинстанционно производство, поради което въззивният съд правилно е основал своите заключения на всички събрани по делото писмени доказателства и на свидетелските показания. Затова ответникът по касация счита, че е безпредметно разглеждането на втория поставен в изложението на касатора въпрос, а именно дали за установяване авторството на документа са достатъчни свидетелските показания лицето, което го е подписало, без назначаване на съдебно-графологична експертиза. Изложено е, че по формулираните от касатора въпроси не е налице нито противоречива съдебна практика, нито неточно тълкуване на материалните и процесуалните норми, поради което те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирано е искане, ако съдът намери касационната жалба за допустима, да я остави без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея въззивно решение, както и да присъди на „Планет Билдинг“ ЕООД разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да уважи предявения от „Планет Билдинг“ЕООД- [населено място] срещу „Девня Трейд“ЕООД - [населено място] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 50 367.42лв., в решение № 67 от 28.02.2022 г. по т.д.№ 67/2021 г. първоинстанционният Варненски окръжен съд е приел, че между страните е бил сключен договор № 16/27.04. 2018 г., с който „Девня Трейд“ЕООД е възложило на „Планет Билдинг“ЕООД изпълнението на строително- монтажни работи, представляващи полагане на топлоизолационна система по фасади, включително мазилка, монтаж и демонтаж на скеле на многопрофилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], по който ищецът-изпълнител по него е изправна страна, доколкото ги е извършил и предал на ответника-възложител, който ги е приел без възражение за недостатъци. Обосновал е извода си с приетите като писмени доказателства двустранно съставени и подписани от представители на страните приемателно-предавателни протоколи, удостоверяващи действителното изпълнение и предаването на изработеното на възложителя, съответно № 6 от 19.11.2018 г. за сумата от 26 177.96 лв. без ДДС, за който „Планет Билдинг“ЕООД е издал фактура № 140/19.11.2018 г. за 31 413.55 лева с ДДС и протокол № 6/15.01.2019 г. за сумата от 18 216.14 лв. без ДДС, за която е издадена фактура № 144/18.01.2019 г. за сумата от 14 216.14 лева без ДДС или 17 059.37 лева с ДДС, след приспадане на дължимия аванс по фактура № 114/08.05.2018г. в размер на 4 000 лева без ДДС или 4 800 лева с ДДС.

Първоинстанционният съд е намерил за неоснователно своевременно заявеното от ответника „Девня Трейд“ЕООД с отговора на исковата молба оспорване на истинността по авторство на двата протокола, с довода, че те не са подписани от представителя на възложителя, който фигурира в тях, като обективиращи изявлението му за действително осъществяване на възложените строителни работи и тяхното приемане. В откритото производство по проверка на истинността на документите в оспорената им част по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът се е позовал на показанията на служителя на „Девня Трейд“ЕООД, който разпитан като свидетел по делото е заявил, че като технически ръководител е подписал от името на възложителя и двата протокола. Съобразил е, представената справка за трудовите договори на „Девня Трейд“ЕООД и предоставената от НАП информация, установяващи действително съществуване на трудово правоотношение между ответника и свидетеля през периода на подписване на протоколите, както и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, установяващи изпълнението на работите по протоколите и размера на дължимото за тях възнаграждение, предмет на исковата претенция, който съвпада със сумите, за които „Планет Билдинг“ЕООД е издало процесните фактури.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционното решение, съставът на Варненския апелативен съд е намерил за неоснователно оплакването на въззивника „Девня Трейд“ЕООД за неправилно разпределяне от първоинстанционния съд на доказателствената тежест, като с позоваване на чл. 193, ал. 3 от ГПК е приел, че процесуалният закон я възлага върху страната, която оспорва истинността на документа, носещ неин подпис. Съобразил е, че с доклада по делото на ответника са дадени указания, че не сочи доказателства относно неистинността на оспорените документи, респективно, че положените подписи върху двата протокола обр.19 не принадлежат на неговия служител К. Н., както и че ответникът не е направил доказателствени искания в този смисъл, в частност такова за назначаване на графологична експертиза.

При горните данни, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС общият селективен критерий за достъп до касация във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК е наличието на формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Този въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В случая и двата въпроса, формулирани от касатора се свеждат до възможността в производството по установяване истинността по авторство на оспорен частен документ, изводът на съда за неговата автентичност да се основава единствено на гласни доказателства – показанията на съставителя на документа в оспорената му част. В случая въззивният съд имплицитно е дал положителен отговор на този въпрос, като е обосновал становището си по истинността на документа със специалната норма на чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК, за която е приел, че възлага в тежест на оспорващата страна установяването на неговата неистинност, когато самият документ я сочи като автор на обективираното в него изявление в оспорената му част. Констатирал е, че въпреки дадените му в този смисъл указания, ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на заявеното оспорване, за което носи доказателствената тежест.

От мотивите на обжалваното въззивно решение е видно, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за конкуренцията между гласните доказателства и заключението на съдебно-графологическата експертиза в инцидентно въведеното като предмет на делото чрез възражението на ответника производство по установяване неистинността на оспорените документи, с оглед степенуване на тяхната достоверност, а обосновал извода си чрез прилагане на предвидените от закона последици от разпределението на доказателствената тежест, която носи ответникът. В този смисъл въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля Н., ангажирани от ищеца по линия на предприетото от него обратно доказване чрез установяване на положителния факт, а именно, че протоколите са подписани именно от посочения в тях технически ръководител на ответното дружество, който изключва твърдия от ответника отрицателен такъв. Крайният му извод на съда е формиран от съображения за неизпълнение на процесуалното задължение на ответника, комуто чл. 193, ал. 3 от ГПК възлага доказателствената тежест, да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяната от него неистинност на документа. Ето защо доколкото свидетелските показания са ангажирани за обстоятелство, за което ищецът не носи тежестта на доказване (по аргумент a contrario от чл. 193, ал. 3 от ГПК) и целят единствено осуетяване на възможността на оспорващата страна да проведе главно доказване, а ответникът, на когото законът възлага такава не е ангажирал никакви доказателства за установяване на отрицателния факт, предмет на оспорването, формулираните въпроси не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото не са обусловили изхода на спора. В обобщение: при липсата на надлежно ангажирана от ответника, който носи тежестта на пълно и главно доказване, в съответните процесуални срокове съдебно-графологическа експертиза, въпросът дали нейното заключение би имало по-висока доказателствена стойност от свидетелските показания, ангажирани от ищеца по линия на насрещното доказване има чисто хипотетичен характер, поради което не удовлетворява общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

На следващо място, налице е константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която настоящият състав изцяло споделя, според която съдът извършва проверката за автентичност на оспорения подпис върху частния документ чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица (чл. 194, ал. 1 от ГПК), без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото (така решение № 18 ОТ 29.03.2017 г. по т. д. № 60109/2016 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС; решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр. д. № 871/2012 г. на ІІІ г.о.; решение № 254 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на ІV г.о.; решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 5152/2013 г. на ІІ г.о. и мн. други), като в хипотезата на оспорване автентичността на положени подписи е неприложима забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо няма основание да се приеме, че изводът за истинността на оспорения частен документ може да се основава единствено на заключение на съдебно-графологическа експертиза, аргумент за което е и нормата на чл. 202 от ГПК, която не обвързва съда с безусловното му възприемане, а го задължава го обсъди заедно с другите доказателства по делото, включително и със свидетелските показания, които третира като равностойни на него.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, което като основание за допускане на касационен контрол, необусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, предполага неправилността да е съществена до степен, че да бъде констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ на доказателства или на мотивите на съдебния акт за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилността тя е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, свързана с допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с доказателствата по делото решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти, чиито резултат е прилагането на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен (contra legem) или отменен смисъл, без да е необходимо съпоставянето им доказателствата по делото (така определение № 140 от 20.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 726/2018 г., I т. о., Т. К.; определение № 127 от 16.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 866/2018 г., IV г. о., Г. К. и мн. други). Във всички други случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. В случая касаторът обосновава наличието на това основание с твърдението, че свидетелските показания на лицето, чийто подпис е оспорен върху двата протокола не са „достатъчни“ да обосноват извод за тяхната истинност по авторство (автентичност), което е довод за необоснованост, по смисъла на чл. 293, ал. 2 in fine от ГПК, която подлежи на касационен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба, но е ирелевантна за достъпа до касация.

По горните съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касация „Планет Билдинг“ЕООД следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., уговорена с договора за правна защита, който съдържа изявление на процесуалния му представител за действителното щ заплащане в брой, с характер на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,