Определение № 276 от 09.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 458/2019 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 2016 от 27.07.2018г. по в.гр.д. № 6643 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7666 от 16.11.2017г. по гр.д.№ 7324/2013г. и присъденените към него гр.д.№ № 8945/2013г., 12959/2013г., 1513/2015г., 20045/2014г., 1171/2015г. и 1376/2015г., всички по описа на Софийски градски съд, като е отхвърлен иска предявен на основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.44 ЗЗД за осъждане на М. И. Б. да заплати на К. И. Б. сумите от 14 200 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 750лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършени изпълнителни действия по изп.д.№ 20128380406341 на ЧСИ Б. и направени удръжки от възнаграждението на Т. Б.. Срещу подадената жалба е постъпило становище от ответната страна, с която счита същата за недопустима и неоснователна. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019г., в които сумата е отразена като платена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявените искове за ангажиране на имуществена отговорност на ЧСИ за вреди като неоснователни поради неустановяване на изискуемите се предпоставки – неправомерни действия от страна на ЧСИ, наличие на причинена вреда и причинна връзка. В мотивите си съдът е посочил, че липсата на една /която и да е/ от така изброените предпоставки води до неоснователност на иска, а в случая ищецът не е доказал, че с действията си ЧСИ му е причинил вреди и не е доказал, че ответникът – в качеството си на ЧСИ – е допуснал закононарушения при осъществяване на дейността си, във връзка с процесното изпълнително дело, по което длъжник е трето лице /Т. Б./. В изложението си, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните два въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като съобрази представените по делото доказателства и доводите на страните, включително и тези, съдържащи се в подадената въззивна жалба? и 2. Следва ли въззивният съд подробно да изложи мотиви по отношение на всички елементи от фактическия състав на исковата претенция или може да игнорира едни елементи от фактическия състав на иска, ако прецени че исковата молба е неоснователна заради други, по отношение на които не е изложил мотиви? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по гр.д.№ 4297/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 1609/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 63/2013г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 3457/2016г.на І г.о., гр.д.№ 1446/2008г.на ІV г.о., гр.д.№ 2885/2016.на ІV г.о., съгласно които въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви както във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, така и да обсъди доказателствата, събрани в хода на делото. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото независимо, че отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, те не са разрешени в противоречие с установената практика. Съображенията: Съгласно установената практика /вж.решения по гр.д.№ 474/2009 г., IV г. о., гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о. ,гр. д. № 1124/2010 г. на III г. о., гр.д.№ 1295/2011г. на ІV г.о./, при иск предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка е тази вреда, която увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Когато по делото не е установено нито наличие на противоправно поведение от страна на съдебния изпълнител, нито причинена на претендиращия ищец вреда, а още по- малко пряка и непосредствена вреда, фактическият състав на изискуемото се увреждане не е налице и в тази хипотеза е ирелевантно колко /дали една или няколко/ от изискуемите се предпоставки за уважаване на иска не са налице. Въззивният съд е мотивирал подробно решението си, съобразявайки и обсъждайки както представените по делото доказателства, така и доводите на страните, включително и тези, съдържащи се в подадената въззивна жалба. Същият е обсъдил елементите на изискуемия се фактическия състав на исковата претенция и съобразно това е формирал окончателните си правни изводи. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК