Определение № 126 от 03.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 117 от 20.03.2019г. по гр.д. № 827/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 22, постановено в съдебно заседание на 03.02.2016г., по гр.д.№ 539/2014г. на Кнежански районен съд, с което е обявен за окончателен разделителен протокол за извършване на съдебна делба. Касационната жалба е подадена от съделителя О. М. К. чрез адв. Г.. Според жалбоподателя съдът неправилно приема, че той е получил препис от решението на районния съд, инкорпорирано в протокола от съдебното заседание, поради което не е необходимо да му се връчва решението по предвидения в ГПК ред. Твърди, че по този начин правото му на защита е ограничено и становището на съда противоречи на определения на Върховния касационен съд, които сочат, че подлежащите на обжалване актове следва да са връчени на страните. На следващо място в жалбата се възразява срещу определената от вещото лице оценка на някои от делбените имоти, която не съответства на действителното им предназначение. Изложени са и съображения, че вещото лице не е било безпристрастно - предлагало е на жалбоподателя да продаде земята си срещу процент, както и че при определяне на разноските районният съд е приел, че заплатеното от ищцата Ц. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде разпределено между всички съделители според квотите им, което е в противоречие с чл. 355 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС по процесуални въпроси: следва ли да се връчи решението на страната или може само устно да бъде съобщено от съда; подаването на жалба означава ли, че страната е запозната с решението и освобождава ли съда от задължението по чл. 7, ал.2 ГПК да връчи решението на страната; следва ли да се връчи окончателен разделителен протокол, ако съдът е обявил решението си в съдебно заседание в присъствие на страната. Втора група въпроси касаят необходимостта съдът да назначи ново вещо лице или да разшири експертизата, ако страната е оспорила заключението, без да уточни в какво се изразява оспорването. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите: безпристрастно ли е вещо лице, оценяващо земеделски земи, което се занимава с покупко-продажба на такива земи и е отправяло предложение към съделителите в такъв смисъл; при разпределяне отговорността за разноски във фазата по извършване на делбата, следва ли адвокатският хонорар, заплатен от един съделител, да се разпределя между останалите пропорционално на квотите им. Ответниците не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по извършване на съдебна делба. Предмет на делбата са земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ. Част от тях са възстановени на съделителите като наследници на Ц. П. К., починал 1938г., а друга част са възстановени на наследниците на братя Л., Г. и М. Ц. К., при което съделителите са едни и същи, но дяловете им са различни. Приетата във втората фаза техническа експертиза е изготвила проект за разделителен протокол в два варианта, съобразявайки квотите на съделителите. Вторият вариант предвижда учредяване на сервитутно право на преминаване за достъп до четири от имотите. Затова вещото лице е посочило първия вариант като по-добър. При приемането на заключението касаторът О. К. е присъствал лично и е заявил, че оспорва заключението и иска “земята от 11-те имота да бъде разделена по идеални части на всички и другите да бъдат съсобственици на всички имоти“. Поставил е на вещото лице въпроси във връзка с оценката на необработваемите имоти и вещото лице е дало своите отговори. След това О. К. е заявил, че няма становище по заключението на вещото лице и иска земята да бъде разделена реално. В същото съдебно заседание на 03.02.2016г. първоинстанционният съд е постановил решението си като е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол съобразно вариант първи на експертизата, разработен в справка № 4 към заключението и приложени към него 11 скици с новообразуваните имоти. Посочил е, че решението подлежи на обжалване, като за явилия се съделител О. К. срокът тече от деня на заседанието, а да останалите - от съобщението. Подадената от О. К. на 17.05.2016г. въззивна жалба срещу решението е била върната като просрочена; разпореждането е потвърдено от въззивния съд, но с определение № 134 от 28.04.2017г. по ч.гр.д. № 612/2017г. на III г.о. на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивния акт и връщането е отменено. В дадения отговор на правния въпрос е прието, че съгласно чл.7, ал.2 ГПК съдът е длъжен да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на обжалване и именно от това връчване започва да тече срока за обжалване. Обявяването на решението в съдебно заседание не освобождава съда от това задължение, а получаването на препис от протокола по искане на страната не променя факта на липса на връчване. След така постановената отмяна е проведено въззивното производство през Плевенски окръжен съд и е постановено сега обжалваното решение № 117 от 20.03.2019г. Междувременно, като е приел въззивната жалба за просрочена, а решението за влязло в сила, първоинстанционният съд е продължил производството по извършване на делбата. В съдебно заседание на 06.07.2016г. е приел постъпилите от ОС “Земеделие“ 20 бр. проекти за делба и 26бр. заверени скици-проект съгласно окончателния вариант за разделителен протокол и е приключил съдебното дирене. Постановил е решение № 115 от 08.07.2019г., с което на основание чл. 353 ГПК е извършил разпределение на имотите между съделителите, така че всеки съделител да получи реален дял, съответстващ на квотата му или парично уравнение съобразно заявените искания. Срещу това решение О. К. е подал въззивна жалба на 29.07.2016г. По нея е образувано гр.д. № 360/2017г. на Плевенски окръжен съд, което е било прекратено по съображения, че първо следва да се разгледа предходната по време въззивна жалба срещу решението от съдебно заседание на 03.02.2016г. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива са налице за проверка допустимостта на съдебния акт. Решението на Кнежански районен съд от съдебно заседание на 03.02.2016г., обект на въззивното решение на Плевенски окръжен съд, е постановено като решение по чл. 350 ГПК за обявяване на разделителен протокол за окончателен, но без преди това да е постановено съставяне на проект за разделителен протокол, въз основа на заключението на вещото лице, както изисква чл. 347 ГПК. След това решение е постановено решение от 08.07.2016г., с което делбата е извършена по друг способ - чрез разпределение на имотите между съделителите по чл. 353 ГПК. Съдът е приел, че за да може всеки съделител да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността и предвид разработените от вещото лице дялове, отговарящи на това изискване, делбата ще се извърши именно по реда на чл. 353 ГПК, без теглене на жребий. Решението от 08.07.2016г. е обжалвано от О. К. с въззивна жалба, производството по която е висящо. С оглед на така създадената ситуация и доколкото при извършването на делба чрез разпределение по чл.353 ГПК не е нужно съставянето на разделителен протокол по чл. 350 ГПК, то следва да се извърши преценка на допустимостта на съдебния акт, наречен от съда решение за обявяване на проекта за разделителен протокол за окончателен. Затова касационното обжалване следва да се допусне служебно от съда на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Във връзка с някои от наведените от касатора основания може да се допълни следното: Въпросът дали е следвало да му се връчи постановеното от съда решение за обявяване на разделителния протокол за окончателен, е разрешен с определението на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 612/2017г. и въззивният съд се е съобразил с това определение, приемайки жалбата за подадена в срок. Въпросът, свързан с отговорността за разноски в делбения процес, е неотносим към обжалваното решение - нито първоинстанционният съд, нито въззивният са присъждали разноски. Оплакванията касаят решението по чл. 353 ГПК, чието обжалване предстои да бъде разгледано от въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.