Определение № 196 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 729/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. срещу въззивно решение № 260036 от 04.12.2020 г. по в. гр. д. № 270 /2020 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 85 /03.09.2020 г. по гр.д. № 20 /2020 г. на Поповския районен съд, с което срещу Г. Б. Г. са уважени иск по чл.108 ЗС за предаване на владението на таванско помещение с площ 30.92 кв.м. и иск по чл.59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на същото таванско помещение. Ответниците по касационната жалба А. М. Х. – А. и Ц. А. Л. не са подали писмен отговор на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено по иск за защита на право на собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Спорът е дали собствеността върху таванското помещение е прехвърлена заедно със собствеността на апартамента, към който принадлежи, за който страните са сключили договор за покупко-продажба, в който таванското помещение не е описано заедно с апартамента. За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел следното: Няма доказателства, нито твърдения таванът да е бил обособяван като самостоятелен обект на собственост. Искът е установен по своето основание – таванското помещение обслужва главната вещ – апартамента, следователно независимо дали е упоменато в нотариалния акт за прехвърляне на главната вещ, това помещение преминава в собственост на купувача (ищеца). Дори да е имало уговорка в обратния смисъл, което не се установи от доказателствата, тази уговорка би била недействителна. Съдебната практика действително допуска изключването на помощни помещения от сделките за прехвърляне на главната вещ. Това може да стане само в случаите, в които първо това е изрично споменато в нотариалния акт и когато прехвърлителят притежава в същата сграда друг имот, който е самостоятелен. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3 ГПК жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: чия собственост е таванско помещение при определени негови характеристики и условия – уговорка да не следва главната вещ, обща част по предназначението си, главната вещ има и друго сервизно помещение – маза, съгласно строителните правила и норми може да бъде преустроено в самостоятелен обект? Настоящият състав намира, че въпросът не е обуславящ, тъй като във въззивното решение не е прието за установено, че между страните по договора за покупко-продажба, които са страни по делото, е постигната уговорка таванското помещение да не следва главната вещ, нито е прието, че таванското помещение е обща част по предназначението си, нито е прието, че съгласно строителните правила и норми процесното таванско помещение е преустроено в самостоятелен обект на собственост. А доколкото такова преустройство не е установено, съдът не е следвало да обсъжда възможността това да се извърши, този въпрос е хипотетичен и извън основанието на спора. Обуславящият въпрос по делото е: дали правото на собственост върху складово таванско помещение може да се придобие отделно от жилището, към което принадлежи, което е самостоятелен обект на право на собственост и при какви условия? Такъв въпрос не е изведен. Приетото от въззивния съд по обуславящия въпрос е в точно съответствие с представените от жалбоподателя решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 /2013 г., на ВКС, I г..о. и решение № 87 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 3595 /2016 г., на ВКС, I г.о., постановени в производства по чл.290 и сл. ГПК, в които в отговор на правен въпрос е прието, че: по изключение складово помещение може да се придобие отделно от обекта, към който принадлежи, само от лице което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то, ако към самостоятелния обект на собственост (жилище, ателие и др.), към който принадлежи това складово помещение, по архитектурен проект на сградата принадлежи и друго складово помещение. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски и не са представили списък и доказателства за такива, поради което също нямат право на разноски Воден от изложеното съдът