Определение № 387 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 437/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. О. Ю., чрез пълномощника му адв.В. А. против решение № 260072 от 29.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1433/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е отменено решение № 151/13.03.2020 г. на Районен съд Казанлък, постановено по гр.д. № 2229/2019 г. и е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. К. Д. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че съществува арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г., с нотариално заверка на подписите от 22.01.2013 г., рег. № 285/22.01.2013 г. на нотариус Р. Б., рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията Казанлък, вх. № 333/23.01.2013 г., акт 130, том 1, за поземлен имот с идентификатор ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на АГКК за [населено място], [община], местност „Ч. ч.“, с площ 7600 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – изоставена орна земя, със срок на договора – петнадесет години и не е уважено искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на извършеното вписване с вх. № 7206/09.09.2016 г., том 6, № 149/2016 г. на Служба по вписванията Казанлък, на уведомление на Л. К. Д. за едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г. с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г., поради несъществуване на вписаното обстоятелство. Ответната страна Л. К. Д., чрез пълномощника си адв. Ц. М., в депозирания отговор поддържа, че жалбата е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като в конкретния случай искът за съществуване на арендно правоотношение по договор за аренда от 2013 г., който има облигационен характер е с цена под 5 000 лв. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК съдебен акт. Производството е образувано по иск за установяване съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г. Видно от молба-уточнение от 02.09.2019 г., депозирана от ищеца Ю., цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.5 ГПК е 114,00 лв., тъй като съгласно сключения договор за аренда на земеделска земя, за съществуването на който е предявен установителния иск, уговорената арендна цена за отдадените за ползване 7.600 дка е в размер на минимум 50 кг зърно за всеки декар, или арендната вноска за една година за цялата площ земеделска земя е в размер на 380 кг зърно, при единична стойност на кг зърно от 0,30 лв. При тази цена на иска решението по делото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,