Определение № 45 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 302/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хармони Хилс“ АД със седалище в [населено място] - чрез назначения на основание чл.29, ал.2 ГПК особен представител адв. Б. Н. от САК, срещу решение № 1312 от 23.06.2020 г., постановено по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 2227 от 10.12.2019 г. по т. д. № 805/2019 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от К. А. Б. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на акционерите в „Хармони Хилс“ АД, взети на 11.04.2019 г., по т.1 от дневния ред - за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, и по т.4 от дневния ред - за изменение на устава във връзка с решението по т.1. Решенията на първоинстанционния и на въззивния съд са постановени при участие на „Ларго“ ЕООД като подпомагаща страна на ответника „Хармони Хилс“ АД. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, предявен от лице без необходимата активна процесуалноправна легитимация, евентуално - че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По изложени в жалбата съображения се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото или отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - вероятна недопустимост на постановеното от въззивния съд решение, и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касация К. А. Б. не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от К. А. Б. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, взети от проведеното на 11.04.2019 г. общо събрание на акционерите в „Хармони Хилс“ АД по т.1 от дневния ред - за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, и по т.4 - за изменение на устава с отразяване на промените в седалището и адреса на управление, Апелативен съд - София е приел, че решенията са незаконосъобразни, тъй като са приети в нарушение на предвидените в закона и в устава правила за кворум. Преди да се произнесе по предпоставките за отмяна на решенията, въззивният съд е разгледал поддържаните във въззивната жалба на ответника „Хармони Хилс“ АД възражения за отсъствие на надлежна процесуалноправна легитимация на ищеца К. Б. за водене на иска по чл.74, ал.1 ТЗ. В исковата молба ищецът е обосновал активната си легитимация с временно удостоверение № 270/27.02.2015 г. за притежавани 2 650 бр. поименни акции с право на глас, всяка с номинал 1 лв., от № 113803 до № 116452 от капитала на „Хармони Хилс“ АД, подписано от Д. Хюс в качеството му на член на съвета на директорите на дружеството. Акциите са придобити чрез джиро от „Бългериан Ленд Дивелъпмънт“ ЕАД, легитимирало се като техен носител с временно удостоверение № 68/04.11.2014 г., подписано от изпълнителния директор на „Хармони Хилс“ АД Д. С.. Съобразявайки чл.35, ал.1 от действащия към 27.02.2015 г. устав на ответното дружество, предвиждащ на основание чл.235, ал.1 ТЗ дружеството да се представлява пред трети лица самостоятелно/поотделно от всеки един от членовете на съвета на директорите, каквото качество е притежавал подписалият временно удостоверение № 270 Д. Хюс, въззивният съд е направил извод, че временното удостоверение обективира волята на дружеството, изразена от физическо лице с изискуемата от закона представителна власт, да признае ефекта /правните последици/ от едностранната правна сделка - джиро, чрез която ищецът е придобил легитимиращите го като акционер 2 650 бр. поименни акции. С оглед на това съдът е счел за ирелевантно извършеното от подпомагащатга страна „Ларго“ ЕООД оспорване на валидността на изходящото от дружеството волеизявление по отношение на по-рано издаденото временно удостоверение № 68/04.11.2014 г. в полза на праводателя на ищеца „Бългериан Ленд Дивелъпмънт“ ЕАД. Независимо от от тази преценка съдът е изложил и мотиви, че в преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК ответникът не е оспорвал валидното придобиване на правата върху прехвърлените с джирото от 04.11.2014 г. акции, поради което въвеждането им за пръв път с въззивната жалба е недопустимо поради настъпила съгласно чл.266, ал.1 ГПК преклузия. Като ирелевантно за активната легитимация на ищеца е преценено твърдяното от ответника обстоятелство, че ищецът не е вписан в книгата на акционерите на „Хармони Хилс“ АД. Въззивният съд се е произнесъл, че вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл.185, ал.2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции /временни удостоверения/ и има само декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като самото джиро поражда целения транслативен ефект спрямо приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции /временни удостоверения/ права - лични и имуществени, възникват за титуляра независимо от последващото вписване; С факта на придобиване на акциите /временните удостоверения/ членствените права на приобретателя се считат възникнали към момента на извършване на джирото, включително при упражняването им по исков ред при оспорване решенията на общото сбрание на акционерите по реда на чл.74 ТЗ. В заключение въззивният съд е споделил становището на пръвоинстанционния съд, че ищецът се легитимира като акционер в ответното дружество и че същият е имал това качество към момента на провеждане на общото събрание от 11.04.2019 г. След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че на 08.11.2018 г. по партидата на „Хармони Хилс“ АД в Търговския регистър е обявена покана за свикване на общо събрание на акционерите, което да се проведе на 11.04.2019 г. на адреса на управление на дружеството в [населено място], на [улица], офис № 337, при дневен ред от четири точки: Промяна на седалището и адреса на управление на дружеството; Освобождаване на членовете на съвета на директорите от отговорност; Избор на нови членове на съвета на директорите; Изменения на устава във връзка с решенията по т.1. Според съставения протокол от проведено на 11.04.2019 г. общо събрание, в събранието е участвал чрез изрично упълномощен представител един акционер - „Ларго“ ЕООД, притежаващ 22.88 % от капитала на „Хармони Хилс“ АД. Проведено е гласуване, в резултат на което са приети само решенията по т.1 и т.4 от дневния ред. Съгласно чл.23, ал.2 от обявения в Търговския регистър устав на „Хармони Хилс“ АД в актуалната към 11.04.2019 г. редакция решенията по чл.18, т.1 - т.4, сред които и тези, включени в дневния ред на събранието от 11.04.2019 г., се вземат само ако на събранието е представен поне половината от капитала; При липса на кворум се насрочва ново заседание не по-рано от 14 дни и то се счита законно независимо от представения капитал. Съобразявайки обстоятелствата, при които е проведено събранието и са гласувани оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения, въззивният съд е направил извод, че решенията са взети при липса на изискуемия от чл.23, ал.2 на устава минимален кворум, съобразен с разпоредбата на чл.230, ал.2 ТЗ, и като процесуално незаконосъобразни подлежат на отмяна на основание чл.74 ТЗ. В зависимост от така направения извод въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска по чл.74 ТЗ. В исковата молба ищецът е поддържал като основание за отмяна на оспорваните решения и нарушение на правото му на информация по чл.224, ал.1 ТЗ. Въпреки безспорния между страните факт,отразен и в протокола на общото събрание, че писмени материали за събранието не са били представени, въззивният съд е преценил, че правото на информираност на акционера не е нарушено и не предпоставя отмяна на решенията по т.1 и т.4 от дневния ред. Отричането на нарушението е мотивирано със съображения, че посочването в поканата за събранието на новите седалище и адрес на управление на дружеството е напълно достатъчно за инфоримиране на акционерите какви предложения ще се обсъждат на събранието и че доколкото законът не предвижда изискване за предварително обосноваване на предложенията, непредставянето на писмени материали по никакъв начин не е повлияло върху формирането на волята на ищеца относно начина на гласуване в събранието. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник по иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за наличие на активна процесуалноправна легитимация на ищеца не насочват към предположение за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Касаторът е аргументирал вероятната недопустимост на въззивното решение с липсата на процесуална легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, обусловена от твърдени пороци на временното удостоверение на „Бългериан Ленд Дивелъпмънт“ ЕАД, препятствали пораждането на транслативния ефект на извършеното в полза на ищеца джиро с предмет 2 650 бр. обикновени поименни акции с право на глас в капитала на „Хармони Хилс“ АД. Въззивният съд е преценил твърдените пороци за недоказани и е приел, че временното удостоверение е издадено в съответствие с изискванията на действащия по време на издаването им устав на „Хармони Хилс“ АД и че извършеното впоследствие джиро легитимира ищеца като акционер в дружеството - качество, което последният е притежавал и по време на провеждане на общото събрание, чиито решения са предмет на оспорване с иска по чл.74 ТЗ. При формиране на извода си за наличие на активна процесуалноправна легитимация на ищеца въззивният съд е отчел и съществените за спора обстоятелства, че качеството на ищеца на акционер е признато от ответника чрез негов законен представител посредством издаване на издаване на временно удостоверение за придобитите чрез джирото права и че възраженията на ответника срещу валидността и пораждането на транслативния ефект на джирото са преклудирани съгласно чл.266, ал.1 ГПК. Предвид изводите, с които въззивният съд е мотивирал преценката си за притежавана от ищеца активна процесуалноправна легитимация за водене на иска по чл.74, ал.1 ТЗ, не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по недопустим иск и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, за които се твърди че са обусловили изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: „ 1. Следва ли съдът служебно да следи за наличие на активна процесуална легитимация на ищеца /противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС - т.4, и решение № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о./; 2. Налице ли е процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора при невнасяне на възнаграждение за назначен от съда особен представител на първоначалния ответник при дадено указание, че при неизпълнението му производството ще бъде прекратено, и може ли страната сама да решава кое указание на съда да изпълнява, без да бъде приложена посочената санкция от съда - в случая прекратяване на производството и обезсилване на решението / противоречие с определение 0 501/10.06.2019 г. по гр. д. № 4493/2018 г. на ВКС, IV г. о./; 3. Поражда ли транслативно действие договор за прехвърляне на права по временно удостоверение за акции чрез джиро при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл.187, ал.2 ТЗ /противоречие с решение № 43/15.04.2015 г. по т. д. № 892/2014 г. на ВКС, II т. о./. Първият въпрос е относим към процесуалната допустимост на обжалваното решение и с оглед изложените по-горе съображения във връзка с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е извършил дължимата служебна преценка за наличие на активна процесуална легитимация на ищеца, съставляваща положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.74, ал.1 ТЗ, и се е произнесъл по съществото на спора след формиран извод, че ищецът е имал качеството на акционер към датата на провеждане на общото събрание от 11.04.2019 г. С оглед мотивите към обжалваното решение твърдението на касатора, че въззивният съд е разрешил въпроса по т.1 в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС - т.4, и с казуалната практика в решение № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о., е недоказано и въззивното решение не може да с допусне до касационно обжалване на основанието чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът по т.2 за последиците от невнасяне на възнаграждение за назначения особен представител по чл.29, ал.2 ГПК не е правен въпрос от предмета на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на въпроса не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като цитираното в изложението определение по гр. д. № 4493/2018 г. на ВКС, ІV г. о., е постановено по повод проверка на редовността на подадена касационна жалба и не обективира практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдържанието на третия въпрос е инкорпорирана защитната теза на касатора, че издаденото в полза на „Бългериан Ленд Дивелъпмънт“ ЕАД временно удостоверение страда от пороци, препятствали пораждането на транслативния ефект на извършеното в полза на ищеца джиро. Така поддържаната теза обаче не е възприета от въззивния съд, който се е произнесъл, че временното удостоверение е издадено в съответствие с устава и че джирото е прехвърлило валидно правата, упражнявани от ищеца в качеството му на акционер в „Хармони Хилс“ АД. Въпросът не кореспондира с мотивите към обжалваното решение и не е значим за изхода на делото, а с оглед извода на въззивния съд, че прехвърлянето на правата/акциите е предприето въз основа на надлежно издадено временно удостоверение, произнасянето в решението не противоречи на практиката в посоченото от касатора решение № 43/15.04.2015 г. по т. д. № 892/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че „прехвърлянето на акции, извършено преди същите да са издадени, както и при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл.187, ал.2 ТЗ, не поражда желания от страните транслативен ефект и актът на прехвърляне е нищожен поради липса на предмет - чл.26, ал.2 ЗЗД“. По изложените съображения решението по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнени и предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не са обсъждани в практиката на ВКС и касационното им разглеждане ще доведе до възможност съдилищата да прилагат еднозначно и правилно нормите на закона при възникнали подобни казуси, а именно: „ 1. Може ли акционерно дружество чрез издаване на последващо временно удостоверение да „признае“ придобити чрез джиросване права, които права не са придобити поради порок на сделката; 2. Може ли акционерно дружество, чрез издаване на последващо временно удостоверение, да „признае“ придобити чрез джиросване права, без да е извършено обезсилване на предходните ценни книги, удостоверяващи същите права на друго лице“. Формулираният първи въпрос не е значим за постановения с обжалваното решение правен резултат, което е достатъчно, за да се отрече характеристиката му на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е уважил иска по чл.74, ал.1 ТЗ, след като е достигнал до извод, че джирото е породило присъщия му транслативен ефект и че ищецът е придобил прехвърлените с джирото права. Същевременно, независимо от извода за валидно пораждане на правните последици на джирото, въззивният съд е констатирал и настъпила преклузия по чл.266, ал.1 ГПК за възражението на ответника - сега касатор, за пороци на временното удостоверение, във връзка с което е извършено джирото. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е повлиял върху изводите в обжалваното решение за притежавана от ищеца активна процесуалноправна и материалноправна легитимация по предявения срещу касатора иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК препятства възможността за допускане на касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Касаторът не е обосновал необходимост от тълкуване на конкретни законови разпоредби, уреждащи спорното правоотношение и прилагани нееднозначно от съдилищата. Твърденията, че по поставените въпроси „няма произнасяне от касационната инстанция“ и че разрешаването им „ще доведе до възможност съдилищата да прилагат еднозначно и правилно нормите на закона при възникнали подобни казуси“, не предпоставят допускане на въззивното решение до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, решението по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. С разпореждане от 07.06.2021 г. съдията - докладчик по делото е указал на ответника по касация - ищец по иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, да внесе по сметката на ВКС сумата 600 лв. за изплащане на възнаграждение на назначения на основание чл.29, ал.2 ГПК особен представител на ответника „Хармони Хилс“ АД адв. Б. Н. от САК. Разпореждането е съобщено на ищеца чрез процесуалния му представител адв. Г. К. на 15.06.2021 г. и на 19.07.2021 г., но до постановяване на определението по чл.288 ГПК сумата за възнаграждение не е внесена по сметката на ВКС. Поради това и с оглед обстоятелството, че особеният представител е назначен от първоинстанционния съд на основание чл.29, ал.2 ГПК, а според правилото на чл.29, ал.2 ГПК разноските за неговото възнаграждение следва да се понесат от ищеца, ищецът К. Б. следва да бъде осъден да заплати сумата 600 лв. на адв. Б. Н. от САК. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК ищецът би имал право да претендира възстановяване на възнаграждението под формата на разноски по чл.78 ГПК, но тъй като възнаграждението не е внесено своевременно, упражняването на това право е преклудирано. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,