Определение № 3948 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от ищеца М. Г. К. срещу определение № 71 от 07. 02. 2024 г. по ч. гр. д. № 48/2024 г. на ОС – Разград, потвърждаващо определение № 19 от 08. 01. 2024 г. по гр. д. № 1871/2023 г. на РС – Разград, с което, на основание чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК, е върната подадената от М. Г. К. искова молба вх. № 9419/31. 10. 2023 г. и е прекратено производството по делото. Твърди се незаконосъобразност на определението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че съдията докладчик е дал законосъобразни, конкретни и разбираеми указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, 5 и чл.. 128, т. 2 и 3 ГПК (за посочване на три имена на ответниците и адресите им, за конкретизиране петитума на исковата молба и уточняване дали процесният имот е поземлен имот с идентификатор ***, за плащане на държавна такса в размер на 50 лв., за представяне на екземпляри от исковата молба и доказателствата към нея за всеки от ответниците), както и за представяне на доказателства за вписване на исковата молба. Указани са последиците от неизпълнение на дадените указания в срок. Разпореждането е връчено лично на ищеца на 08. 11. 2023 г. и по негово искане първоначално определеният от съда триседмичен срок е продължен с още три седмици (общата продължителност на първоначалния и новоопределения срок е 6 седмици -до 20. 12. 2023 г. включително). Съдът е издал удостоверение за снабдяване с удостоверение на наследниците на Н. К. С., П. К. С., Н. К. С. и Б. К. С. на 14. 11. 2023 г. На 7. 12. 2023 г. ищецът платил дължимата държавна такса за издаденото съдебно удостоверение и същото му е било изпратено на електронната поща, по негово искане. С молба от 14. 12. 2023 г. е поискал отново продължаване на срока, тъй като нямал време да впише исковата молба и да се снабди с удостоверения за наследници на посочените по-горе лица и адресите им, която молба е оставена без уважение. В рамките на първоначалния и новоопределения срок (общо шест седмици) не са изпълнени указанията за вписване на исковата молба и за посочване на три имена на ответниците и адресите им, поради което правилно е върната исковата молба и прекратено производството о делото. За неоснователно е намерено възражението на ищеца, че незаконосъобразно не е уважена молбата му по чл. 63 ГПК – съдът е приел, че тази процедура е приложима само при посочване и доказване на уважителни причини. За неоснователен е възприет и доводът за обективна липса на време за изпълнение на посочените указания – съдебното удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на ответниците и адресите им е издадено на 14. 11. 2023 г., а срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 20. 12. 2023 г., до който момент ищецът не е предприел действия по получаване на удостоверението и снабдяване с удостоверение за наследници на посочените лица. В частната жалба и в изложението на основанията по чл. 280 ГПК, депозирано по указания на съда, са развити оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение, но не е формулиран правен въпрос като общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обсъждането на оплакванията за незаконосъобразност на въззивното определение изисква извършването на преценка за правилността на обжалвания съдебен акт. Основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280 ГПК се различават от основанията за неправилност по чл. 281, т.3 ГПК, а извършването на преценка за правилността на определението във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от това, следва да се посочи, че в случая не е заявено и нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и/или ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,