Определение № 491 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. В. С., чрез адвокат Св. С., против въззивното решение № 302 от 20.06.2023 год. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 622/2021 год. С него е отменено първоинстанционното решение от 27.12.2019 год. по гр. д. № 2625/2017 год. на Великотърновския районен съд /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 5.07.2021 год./, в частите му, с които са намалени завещателните разпореждания от 16.07.2006 год. на И. К. Д. в полза на П. Т. Н. и Р. Т. Д., направени за всеки от тях поотделно с един саморъчен акт, подробно описани, възстановена е запазената част на И. В. С. от наследството на И. К. Д. чрез отреждане на 1/2 ид. ч. от земеделските имоти и на 5732/31720 ид. ч. от поземления имот с постройките в него в [населено място], осъден е Р. Т. Д. да й заплати сумата 31 506.67 лв. за допълване на запазената й част от наследството по отношение на самостоятелните обекти в сградата, намираща се в гр. В. Т., допусната е делба между П. Т. Н. и И. В. С. на имота в [населено място], при дялове съответно 25 988/31 720 ид. ч. и 5 732/31 720 ид. ч., отхвърлен е иска за делба на посочените земеделски имоти в землището на [населено място], като вместо това въззивният съд е постановил друго решение, с което намалил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане на И. К. Д., починала на 9.04.2016 год., извършено със саморъчен акт в полза на П. Т. Н.: 1/2 ид. ч. от нива от 3.399 дка в м. „П.“, представляваща имот № * по плана за замеразделяне на [населено място], 1/2 ид. ч. от нива от 1.901 дка в м. „П.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], 1/2 ид. ч. от нива от 3.104 дка в м. „Б.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], 1/2 ид. ч. от недвижим имот в [населено място], представляващ дворно място с площ 850 кв. м., за което е отреден УПИ *-* в кв. 13, заедно с построените в него къща, плевня, сайвант, до размер на 8 057.18 лв. от цялата стойност на заветите към деня на откриване на наследството, възлизаща на 18 615 лева, или поотделно за всеки завет, както следва: а/ до размер на 6864.73 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху дворното място с къщата, възлизаща на 15 860 лева; б/ до размер на 484.77 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,399 декара в местността „П.”, представляваща имот № * по КВС, възлизаща на 1120 лева; в/ до размер на 246,71 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС, възлизаща на 570 лева; г/ до размер на 460.97 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС, възлизаща на 1065 лева, при което правата на заветника се запазват до размер на 10 557.82 лева от цялата обща стойност на заветите, или поотделно, както следва: до размер на 8995.27 лева от стойността на 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворното място с къщата в [населено място]; до размер на 635.23 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,399 декара в местността „П.”, представляваща имот № * по КВС; до размер на 323,28 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС и до размер на 604.03 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС, като ВЪЗСТАНОВИЛ /ДОПЪЛНИЛ/ запазената част на И. В. С., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 9, ап. 3 от наследството на И. К. Д. чрез отреждане на идеални части в обема на правото на собственост върху имотите, както следва: 1/ 247/1140 идеални части относно нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС; 2/ 485/2240 идеални части относно нива от 3,399 декара в местността „П.”, представляваща имот № * по КВС; 3/ 461/2130 идеални части относно нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС; 4/ 6864/31720 идеални части относно недвижим имот в [населено място], общ. В. Т., включващ дворно място с площ 850 кв. м, представляващо УПИ *-* в квартал 13 по ПУП на селото, заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, при граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*. НАМАЛИЛ е, на основание чл. 30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане от 16.07.2006 г. на И. К. Д., починала на 09.04.2016 год., извършено със саморъчен акт в полза на Р. Т. Д.: 1/ недвижим имот в гр. В. Т., ул. О.” №13, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. В. Т., намиращ се в сграда № 9 в поземлен имот с идентификатор ***, етаж първи, с функционално предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 78 кв. м, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор *****, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2/ 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот в гр. В. Т., ул. О.” №13, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР, намиращ се в сграда № 9 в поземлен имот с идентификатор ***, с функционално предназначение - гараж на едно ниво с площ 22 кв. м, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор *****, под обекта – имот с идентификатор *****, над обекта – имот с идентификатор *****, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, до размер на 18 274.20 лева от цялата стойност на заветите към деня на откриване на наследството, възлизаща на 42 220 лева, или поотделно за всеки завет, както следва: а/ до размер на 16 283.16 лева от стойността на гореописания жилищен имот, възлизаща на 37 620 лева; б/ до размер на 1991.03 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху гаража, възлизаща на 4600 лева, при което правата на заветника се запазват до размер на 23 945.80 лева от цялата обща стойност на заветите, или поотделно, както следва: до размер на 21 336.84 лева относно завета на жилищния имот и до размер на 2608.97 лева относно завета на гаража – с цел възстановяване на запазената част на И. В. С. от наследството на завещателя, като е ВЪЗСТАНОВИЛ /ДОПЪЛНИЛ/ запазената част на И. В. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 9, ап. 3 от наследството на И. К. Д., починала на 09.04.2016 г., като Е ОСЪДЕН Р. Т. Д. с ЕГН: [ЕГН] от гр. В. Т., [улица], да й заплати сумата от 20 951,04 / двадесет хиляди деветстотин петдесет и един лева и четири стотинки/ лева, представляваща стойността на накърнението й, определена съобразно горепосочените размери на намалението на заветите на недвижим имот в гр. В. Т., ул. О.” №13, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и на 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот в гр. В. Т., ул. О.” №13, представляващ самостоятелен обект в сграда № 9 с идентификатор *****, въз основа на пазарната им оценка към момента на намалението. ДОПУСКА по реда на чл.344, ал.1 ГПК и на основание чл.69, ал.1 ЗН, чл.34, ал.1 ЗС да се извърши съдебна делба между И. В. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 9, ап. 3 и П. Т. Н. с ЕГН: [ЕГН] от гр. В. Т., [улица], ет. 2 на недвижим имот в [населено място], [община], включващ дворно място с площ от 850 кв. м, представляващо УПИ *-* в квартал 13 по ПУП на селото, заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, с граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, при дялове/ квоти: 6864/31720 идеални части за И. В. С. и 24 856/31720 идеални части за П. Т. Н.. ДОПУСКА по реда на чл.344, ал.1 ГПК и на основание чл.69, ал.1 ЗН и чл.34, ал.1 ЗС да се извърши съдебна делба при условията на чл. 345 ГПК между И. В. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 9, ап. 3 и П. Т. Н. с ЕГН: [ЕГН] от гр. В. Т., [улица], ет. 2 на 1/ нива от 3,999 дка в местност „П.“, представляваща имот № * по КВС за землището на [населено място], Община В.Т., от която: 3,120 дка- трета категория и 0279 дка – четвърта категория; 2/ нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС на землището на [населено място] и 3/ нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС на землището на [населено място], при дялове/ квоти/, както следва: 1/ относно имот № *: 485/2240 идеални части за И. В. С. и 635/2240 идеални части за П. Т. Н.; 2/ относно имот № *: 247/1140 идеални части за И. В. С. и 323/1140 идеални части за П. Т. Н.; и 3/ относно имот № *: 461 /2130 идеални части за И. В. С. и 604/2130 идеални части за П. Т. Н., като останалата 1/2 идеална част от правото на собственост принадлежи на трети лица /Д. Д. Г. с ЕГН: [ЕГН] и К. Д. Д. с ЕГН: [ЕГН]/, с които наследодателят на страните И. К. Д. е била съсобственик. В останалата му част въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Касаторката И. С. поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон по възражението й за нищожност на представеното саморъчно завещание на наследодателката И. Д., като се позовава на нарушение на правилото за доказателствената тежест на ответниците относно оспореното от нея завещание. При липса на пълно и пряко доказване от ответниците на действителността на завещанието в тяхна полза, чрез допустими и относими доказателства, въззивният съд неправилно е приел, че същото е житейски логично и намерил възраженията на касаторката за нищожност, респ. унищожаемост на завещанието, за неоснователни. Касаторката поддържа и довод за неправилно определяне размера на запазената й част от наследството поради неправилно изготвено заключение на експертизата относно пазарната стойност на имотите, както и изключване на стойността на част от обектите от наследството на наследодателката, което е довело до неправилно определяне на наследствената маса. Релевират се и оплаквания относно начина на възстановяване /допълване/ на накърнената й запазена част, като счита, че способът за това следва да е с възлагане на недвижим имот. Касаторката поддържа оплаквания и относно недопускането до делба на първия етаж и гаража в жилищната сграда във В. Т., относителната недействителност на разпорежданията с тях от страна на един от наследниците, което нейно възражение съдът не е обсъдил в нарушение на закона. Искането на касаторката е за отмяна на въззивното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане с даване на указания за разглеждане на спора при съобразяване на релевираните доводи относно нищожността, респ. унищожаемостта на завещанието, определяне на запазената й част от наследството на наследодателката въз основа на годна техническа експертиза, отразяваща реалната пазарна стойност на включените в наследствената маса недвижими имоти, произнасяне по възражението по чл. 76 ЗН и допълване на запазената й част с имот. Претендира и присъждане на разноските. От ответниците по касация са постъпили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори, чрез адвокат Р. М. и адвокат Н. И., в които същите поддържат становище за липса на релевираното основание за допускане на касационното обжалване поради бланкетно позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба, като се претендират направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е приложено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК с позоваване на очевидна неправилност на обжалваното решение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на релевираното основание поради следните съображения: За да постанови решението си, след частичната отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че завещанието на общата наследодателка в полза на ответниците П. и Р. Т. е действително и зачел прехвърлителното му действие по отношение разпоредените с него имоти, предмет на заветите на всеки от тях. Позоваването на ответниците на това завещание е в представения от тях отговор на исковата молба, с приложен протокол за обявяването му, по повод на което ищцата, сега касатор, е заявила в писмено становище от 12.12.2017 год. искане да й се даде възможност да оспори същото след представянето му, в случай, че ответниците заявят, че ще се ползват от документа, както и е заявила евентуално искане за намаляване на завещателните разпореждания поради накърняване на нейната запазена част от наследството на наследодателката И. Д. /наред с първоначално заявеното искане за намаляване на двете нейни дарения в полза на ответниците/. След представяне на саморъчното завещание /като част от изисканите нотариални дела/ И. С. е заявила, че оспорва същото с твърдения, че не е написано и не е подписано от завещателката И. Д., респ. завещателката не е била способна да действа разумно към датата на изготвяне на завещанието поради посочените заболявания – нарочна молба от 9.11.2018 год. Заявено е и евентуалното искане за намаляване на завещателните разпореждания в случай, че заветниците установят истинността на завещанието. Молбата е докладвана в съдебно заседание, доводите са посочени в изготвения от съда в с. з. на 7.12.2018 год. доклад по чл. 140 ГПК, с разпределение на доказателствената тежест между страните, в т. ч. и по установяване действителността на оспореното завещание. Въпреки допуснатата графологическа експертиза по искане на ответниците, чиято е доказателствената тежест за установяване дали завещанието е написано и подписано от завещателката, заключение не е представено. Въззивният съд приел, че завещанието е действително, като се е позовал на свидетелски показания и житейска логика, с която според него твърденията на ищцата били голословни. Липсва произнасяне и по правните последици на непредставяне на доказателство, поискано от страната, носеща доказателствената тежест да установи валидността на оспореното завещание, съгласно правилото на чл. 193 ГПК. Така изложените в решението съображения за обосноваване на извода на съда за действителност на завещанието разкриват съществено нарушение на процесуалните правила относно разпределение на доказателствената тежест при оспорване на завещание и последиците от неизпълнението й. Този въпрос многократно и непротиворечиво е разрешаван и в практиката на ВКС, която не е съобразена от въззивният съд /напр. Р 64/19.07.2022 год. по гр. д. № 2945/2021 год. І г. о., Р 60 от 23.04.2013 год. по гр. д. № 693/2012 год. ІІ г. о. и др./. Налице е явна необоснованост на извода за действителност на завещанието на И. Д., което се установява при прочита на обжалваното решение. Порокът обосновава извод за очевидната му неправилност изцяло, тъй като от произнасянето по въпроса за действителността на завещанието зависи налице ли е накърняване, респ. възстановяване на запазената част от наследството, нейният размер, способите за допълването й, иска за делба на наследствени имоти. Затова и същото следва да се допусне до касационно обжалване във всичките му части, в хипотезата на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед проверка на извода на съда за действителност на оспореното завещание на наследодателката на страните. По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.