Определение № 117 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Д. П. П. чрез адв.М. Я. и адв.В. З. срещу решение № 78 от 30.06.20г.г.по в.гр.дело № 120/20г.на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 288 от 19.11.19г.по гр.дело № 444/18г.на Окръжен съд- Добрич.С него жалбоподателят е осъден да заплати на В. П. П. със съгласието на неговата майка и законен представител К. К. Р. –Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лв, 5030 лв – законна лихва и 55 лв- обезщетение за имуществени вреди, както и да заплати на Н. П. А. със съгласието на нейната майка и законен представител М. Й. Г. сумата 35 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, 10 357.29 лв- законна лихва и 39.46 лв – обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП,настъпило на 23.10.2015г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Формулирани са следните правни въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост преди да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и как следва да прилага обществения критерий за справедливост; 2.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва ли конкретни факти, относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател; 3.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да се произнесе бланкетно за социално – икономическите условия в страната,като само ги спомене в решението си,без да конкретизира относимите към тях критерии. В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата считат, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 23.10.15г.,около 7.10 – 7.20ч., двамата ищци, отивайки на училище, пресичали кръстовището между улиците „С. С.“ и „К. и М.“ в [населено място],по пешеходната пътека, при което последвал удар от автомобила,управляван от ответника и в резултат на това били изхвърлени напред и паднали върху платното.Прието е от назначената автотехническа експертиза,че ако водачът е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който пострадалите деца са навлезли в пешеходната пътека, той е имал възможност да предотврати проишествието.В резултат на удара всяко от пострадалите деца е получило различни травматични увреждания.От комплексната съдебно – медицинска експертиза е прието следното: Н. А. е с диагноза счупване на пубиса вдясно,закрито.Извършена била процедурата: закрито наместване на фрактура без вътрешна факсация- тазови кости.Четири седмици е била на строг постелен режим,след което е била два месеца в болнични.След инцидента започнала да изпитва притеснения при пресичане на пешеходна пътека, преживяла е посттравматичен стрес и тревожност.В. Й. е получил счупване – фисура на тялото на дясна бедрена кост, закрито.Извършено било наместване на фрактурата без вътрешна фиксация.Бил на легло и с гипсова имобилизация в продължение на 4 седмици.При него също е налице психологична симптоматика, изразяваща се в чувство на тревожност, нерешителност и страх от попадане в аналогични ситуации При тези данни по делото въззивният съд е посочил,че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,от които произтича отговорността на ответника за поправяне на причинените вреди.Същият не е спазил изискванията на Закона за движение по пътищата,вменяващи му задължения да управлява МПС с необходимото внимание и да спазва правилата за преминаване пред пешеходна пътека,особено когато по нея се движат деца.Като е взел предвид продължителния оздравителен период, който са претърпяла ищците, свързан с физически болки и страдания, ограничения при поддържане на ежедневните нужди от придвижване,хигиена и др,както и отсъствие от училище за дълъг период от време, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв за ищцата Н. П.,която е понесла по –тежко увреждане, и 17 000 лв за ищеца В. Й.. В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулираните от жалбоподателя въпроси се свеждат до приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по справедливост.Въпросът е от значение за изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид конкретните факти, установени по делото. По така поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС: решение № 132 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010г., III г. о., ГК ,решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., III г. о., ГК., решение № 434 от 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІІІ г.о.,ГК и др.Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на адв.С. Т.,пълномощник на ответниците по жалбата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1565 лв,на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.с чл.9 ал.3 вр.с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.