Определение № 2660 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №50945/25.04.2025г. на Т. Д. П., притежаващ юридическа правоспособност, против определение №7985/23.04.2025г. по в. ч. гр. д. №3597/2025г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение №8265/18.02.2025г. по гр. д. №9178/2024г. на Софийския районен съд за връщане на исковата му молба поради недопустимост на иска. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. В приложеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е направено искане за допускане на определението до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че съдът е сезиран с иск, предявен от Т. Д. П. срещу съдия София Г. И. за присъждане на деликтно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. затова, че на 26.05.2020г. София И. е дала неверни сведения за закани за саморазправа от ищеца, свързани с разглеждани от ответницата негови дела, без да уведоми за това административния си ръководител и ВСС, с което е нарушила съдийската етика и е създала съмнение относно своята безпристрастност. Въззивният е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е процесуално недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като ответницата в качеството си на магистрат е граждански неотговорна предвид разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, предвиждаща функционален имунитет на магистратите, който се проявява в гражданската и наказателната им неотговорност за служебните им действия и постановените от тях актове по делата и преписките, освен ако е извършено умишлено престъпление. Съдът е изложил, че функционалният имунитет е конституционна гаранция за независимостта на магистратите, тъй като евентуалното образуване на гражданско дело за действията и актовете им по служба, би довело до възможност за нерегламентиран натиск върху тях. Прилагането на функционалния имунитет обаче не означава, че магистратите са освободени от всякаква отговорност и другите лица не могат да бъдат обезщетени за вреди от техни незаконосъобразни действия, както и че няма ред, по който да бъдат проверени твърденията на ищеца за допуснато нарушение на гаранцията за безпристрастност при разглеждане на делата. Доколкото според ищеца изнесените в сведенията на ответницата неверни твърдения за заплахи и закани са също във връзка с конкретни разглеждани от нея дела, съдът е приел, че тези действия следва да се определят като такива по повод изпълняваната функция. Също така е посочил, че ответницата в момента на даване на сведенията не е изпълнявала служебните си задължения, но е налице пряка връзка със служебната й дейност, тъй като се твърди заплахите да са отправени във връзка именно с тази дейност. Въззивният съд съобразявайки, че личната гражданска неотговорност на магистратите е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове срещу тях /за посочените действия и актове/, е потвърдил като правилно и законосъобразно първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото-прекратено. Настоящият касационен състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като определението не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на акта да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на съдебния акт, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на КРБ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Същите съответстват и на съдебната практика, постановена във връзка с функционалния имунитет на магистратите. Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Предвид изложеното касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.