Определение № 5838 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2024 г.

ВКСIII гражданско отделение12.12.2024 г.докладчик Папазова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 30.01.2024г. по в.гр.д. № 400/2023г. на Апелативен съд Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура Бургас против въззивно решение № 15 от 30.01.2024г. по в.гр.д. № 400/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 671 от 7.06.2023г. по гр.д.№ 2234/2022г. на Окръжен съд Бургас като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Р. П. Я., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 35 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на тежко престъпление по ДП № 55/2015г. на Следствен отдел на СПециализирана прокуратура, за което е оправдан с влязла в сила присъда по в.н.о.х.д.№ 2374/2018г.на Специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2022г., като е отхвърлен иска в останалата му част. В изложението, приложено към касационната жалба на прокурор в Апелативна прокуратура, посоченото основание за допустимост е чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ изпълнението от страна на съда на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Твърди противоречие на въззивния акт с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които прилага. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е определил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 35 000лв., съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: ищцата е била привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление по чл.321,ал.3 НК на 2.11.2016г. Обвинителният акт е внесен в съда, като е образувано н.о.х.д.№ 894/2018г. на Специализирания наказателен съд. Два пъти е връщано делото и е образувано производство, като е постановена оправдателна присъда по н.о.х.д.№ 2374/2018г. на 3.07.2020г., която е влязла в сила на 21.07.2018г. Продължителността на производството е около четири години. Пострадалата е заемала длъжността „Началник смяна“ в митнически пункт „Лесово“. След проведена полицейска операция на 2.11.2016г. е била задържана в РПУ Елхово за срок от 24 часа. С постановление на прокурор задържането е продължено до 72 часа. Била е транспортирана до Следствения арест в [населено място], а след това и до Следствения арест в [населено място]. Първоначално й е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е заменена с „домашен арест“/за два месеца и 24 дни/, а от 26.01.2017г. й е наложена мярка: „парична гаранция“. Със заповед от 12.04.2017г. на директора на Агенция Митници й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което е мотивирано с повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Заповедта за уволнение е отменена от Върховен административен съд на 6.07.2018г., след постановяване на решение по адм.д.№ 14006/2017г.и е възстановена на работа. Повторно е била уволнена със заповед от 7.01.2018г. на директора на Агенция Митници и повторно възстановена от съда. След второто възстановяване на служебното й правоотношение, същото е прекратено с трета заповед /поради съкращаване в щата/, която вече е била потвърдена от съда. Наложена й е административна мярка „забрана за напускане на страната“. В резултат на воденото производство значително е влошено здравословното състояние на незаконно обвиненото лице. В хода на воденото наказателно производство, в периодите 20.02.2017г.-13.03.2017г. и 14.03.-4.04.2017г., двукратно е била хоспитализирана в Център за психично здраве Бургас поради тежки депресивни епизоди. Влошеното психично състояние освен от неоспорените анамнези, се потвърждава и от показанията на ангажираните по делото гласни доказателства /показанията на свидетеля К./, съгласно които тя е изпитвала силно притеснение, стрес, непрекъснато се е чувствала подтисната, затворила се е, не е виждала изход. Случаят е получил широка медийна разгласа. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото поставеният от касатора въпрос е намерил разрешение в мотивите на съда съобразно установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните общественоикономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Обстоятелствата, на които акцентира касатора – фактическата и правна сложност на делото /което е водено срещу осем лица/, фактът че досъдебното производство /да което отговаря Прокуратурата е продължило една година и пет месеца/, видът и характера на заеманата длъжност, които изисквали висока степен на доверие от обществото и съществуващите обществено- икономически условия на живот, не дават основание за друг извод. Това е така, защото – видно от мотивите на въззивния съд – те са съобразени, но определеният размер на обезщетение е определен след съпоставянето им с характера и интензитета на причинените на лицето вреди, които са в резултат на повдигнатото обвинение за тежко умишлено деяние, периодът от 2 месеца и 24 дни, прекарани с най-тежката мярка за неотклонение, причинената промяна в начина на живот, включително и в резултат на уволнението, и на наложената административна мярка и на влошеното психично здравословно състояние, което е дало своето отражение и върху живота на близките на пострадалото лице. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

7