Определение № 2419 от 18.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1883/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, [населено място] чрез процесуален представител адвокат З. К. срещу решение № 543 от 03.08.2023 г. по в. т. дело № 388/2022 г. на Софийски апелативен съд, 13 състав, с което след частична отмяна на решение № 261607 от 17.12.2021 г. по т. дело № 639/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-17 състав са отхвърлени предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ срещу „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] частични искове за заплащане на следните суми: сумата 40 000 лв., представляваща част от сумата 159 676,74 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 200160300000094/07.04.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 2 000 лв., представляваща част от сумата 7 495 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 10 000 лв., представляваща част от сумата 15 392,12 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000164/23.06.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащанец; сумата 472 лв., представляваща част от сумата 722 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 20 000 лв., представляваща част от сумата 55 065,65 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000172/04.07.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 000 лв., представляваща част от сумата 2 585 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 30 000 лв., представляваща част от сумата 305 587,68 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000204/04.08.2016 г., по която застраховано лице е „СММ 97“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 250 лв., представляваща част от сумата 14 345 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като застрахователното обезщетение е изплатено за настъпили имуществени вреди на 04.02.2017 г. от авария на уличния топлопровод, намиращ се в [населено място], [улица], на компютърна техника, съхранявана в складово помещение, находящо се в [населено място], [улица], секция А. С въззивното решение ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 33 590 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че застрахователят - ищец не е доказал датата на сключване на добавъците към застрахователните полици, които следва да имат достоверна дата спрямо ответника, както и че ответникът е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което е неправилен изводът, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение по изключен от застрахователно покритие риск. Излага доводи, че възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба и касаещи наличието на принос у застрахованите лица за настъпване на вредите, са неправилно квалифицирани от въззивния съд като такива по чл. 83, ал. 2 ЗЗД, вместо такива по чл. 395, ал. 6 КЗ. Поддържа също, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД е неприложима при деликтната отговорност и поради липсата на обусловеност между складирането на стоките и пробива в топлофикационната тръба. Излага съображения, че стоката е престояла във влажна среда не по субективна преценка на застрахованите лица, а с цел спазване на клаузите по сключените застрахователни договори и Общите условия към тях - до извършване на оглед/и от застрахователя. Касаторът прави оплакване за неправилно обсъждане на функционирането на сифоните в складовото помещение и възможността за оттичане на водата през тях, тъй като такова възражение не е направено в отговора на исковата молба, а е релевирано за първи път във въззивната жалба. Поддържа становище за неправилност на извода за недоказаност на имуществото, което е било предмет на застраховане по сключените застраховки, тъй като по делото не били представени декларации за средна стокова наличност. Счита, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 401 КЗ.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на решението:

1. Представлява ли „трето лице“ по смисла на чл. 181 ГПК регресно отговарящият ответник по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ по отношение на допълнителните съглашения към застрахователната полица, наречени добавъци? /раздел II, т. 1 от изложението/ – противоречие с решение № 23/14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019 г., ВКС, ТК II т. о., решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ВКС, ГК, II г. о., решение № 177/13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г., ВКС, ГК, III г. о., решение № 128/20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ВКС, ТК, II т. о.

2. Как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на датата на частен диспозитивен документ, каквито са процесните добавъци, ако оспорващият не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК? Приложимо ли е правилото на чл. 154 ГПК, според което доказателствената тежест е за лицето, което оспорва датата на съставяне на документа? /раздел II, т. 2 от изложението/ – противоречие с решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ВКС, ГК, IV г. о., решение № 17/13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г., ВКС, ТК, I т. о.

3. Приложима ли е нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД към фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, а оттук и в хипотезата на предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от застрахователя, който с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу деликвента? /раздел III, т. 3.1 от изложението/ – противоречие с Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. по тък. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г., ВКС, ГК, IV г. о., определение № 60541/29.06.2021 г. по гр. д. № 606/2021 г., ВКС, ГК, IV г. о.

4. Въпроси, свързани с установяване на действителното съдържание на сключените застрахователни договори и по-конкретно относно тълкуването на клаузата, включена в добавъците и относима към предмета на застрахователните договори: Спазени ли са критериите, залегнали в чл. 20 ЗЗД при тълкуване на действителното съдържание на клаузата, цитирана по-долу, във връзка с останалите клаузи и в смисъла, който произтича от целия договор за имуществено застраховане? /раздел III, т. 3.3 от изложението/ Касае се до клаузата „Уговаря се, че застрахованите лица задължително ще представят в ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ежемесечни писмени декларации за средната стокова наличност да 15-то число на месеца, следващ отчетния. Гореспоменатите декларации трябва да съдържат информация за вида на стоките, съхранявани на склад, както тяхната стойност, на база на които ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ще преизчисли начислената премия на края на периода на застрахователната полица.“ Касаторът поддържа, че посоченият въпрос е решен в противоречие с решение № 50080/26.10.2022 г. по т. д. № /04/2021 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 215/21.03.2018 г. по т. д. № 2233/2016 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 46/26.05.2020 г. по т. д. № 982/2019 г., ВКС, ТК, II т. о.

Касаторът релевира и доводи за очевидна неправилност на решението /раздел III, т. 3.2 от изложението/, тъй като въззивният съд е излязъл от обсега на диспозитивното начало и се е произнесъл по възражение, с каквото не е бил сезиран - нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е направил възражение, че следва да се освободи от отговорност за настъпилите вреди, тъй като застрахованите лица не са проявили грижата на добрия търговец при съхранение и опазване на стоките, предмет на наводнението; в становищата на ответника няма и конкретно позоваване на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Дунавски оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като излага следните съображения:

Вторият процесуалноправен въпрос, а именно за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на датата на частен диспозитивен документ от страна, която не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, е решен в съответствие с практиката на ВКС. Първият процесуалноправен въпрос относно това дали ответникът като страна по процесното матерално правоотношение е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и дали по отношение на него е необходима достоверна дата, е ирелевантен, защото въвзивният съд не е приел, че такава дата е необходима. Ответникът поддържа, че въззивният съд не е прилагал чл. 181 ГПК, а е обсъдил събраните гласни доказателства, преценил е, че не са представени други доказателства и е стигнал до извода, че достоверността на посочените в добавъците дати не е установена. Счита, че изводът на въззивния съд, че от съвкупността от събраните по делото доказателства, в т. ч. и показанията на свидетеля К., не се установява точна дата на съставяне на процесните добавъци, не е необоснован, нито е очевидно неправилен. Ответникът поддържа, че още в отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба е релевирал възражение за неизпълнение на задълженията по чл. 395, ал. 6 КЗ като основание за отхвърляне на иска, което е уважено от въззивния съд, а аргументите, черпени от чл. 83, ал. 2 ЗЗД, имат само пояснителен характер във връзка с тълкуването на чл. 395, ал. 6 КЗ. Счита, че поставеният въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като искът е отхвърлен не поради прилагане на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, а поради прилагане на чл. 395, ал. 6 КЗ. Оплакванията на касатора, че застрахователният договор е тълкуван неправилно относно клаузата за периодично деклариране на стокови наличности, както и формулираният в тази връзка въпрос за прилагане на чл. 20 ЗЗД /третият материалноправен въпрос/, са ирелевантни. Ответникът поддържа също, че оплакването за явна неправилност на решението поради вътрешни логически противоречия е неоснователно.

Третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е частично недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ срещу „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] частични искове за заплащане на следните суми: сумата 10 000 лв., представляваща част от сумата 15 392,12 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000164/ 23.06.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 472 лв. – част от сумата 722 лв., обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 20 000 лв., представляваща част от сумата 55 065,65 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000172/04.07.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 1 000 лв. - част от сумата 2 585 лв., обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Основанието на претендираното суброгационно право от ищеца е заплащането на застрахователни обезщетения, дължими от застрахователя по четири договора за застраховка „Имущества“, сключени с четири застрахователни полици, за увредено имущество, за което застрахователят е извършил застрахователно плащане по всяка отделна щета и всеки застрахователен договор. След изплащане на обезщетенията застрахователят е поискал платените суми да му бъдат възстановени на основание чл. 410 КЗ от причинителя на вредата - „Топлофикация София“ ЕАД поради наводнение в резултат на настъпила авария на уличен водопровод на [улица]пред [жилищен адрес] собственост на „Топлофикация София“ ЕАД. Спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договори за имуществено застраховане - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, което обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение, с плащането на което застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника - причинител на увреждането. Спорните права са породени от четири договора за имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на всеки от тях. В този смисъл настоящият състав споделя практиката на ВКС за търговския характер на споровете по чл. 410 КЗ, обективирана в определение № 493/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 177/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 496/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 178/2024 г. на ВКС, I т. о., определение № 603/14.03.2024 г. по т. д. № 1198/2023 г. на ВКС, I т. о. и др.

Предявените частични искове във връзка със застрахователна полица № 2200160300000164/23.06.2016 г. /10 000 лв. - част от изплатено застрахователно обезщетение, законната лихва върху тази главница от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане и 472 лв. – част от обезщетението за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г./ и със застрахователна полица № 2200160300000172/04.07.2016 г. /20 000 лв. - част от изплатено застрахователно обезщетение, законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане и 1 000 лв. - част от обезщетението за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г./ са под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., въззивното решение е постановено на 03.08.2023 г., поради което същото в посочената част е влязло в сила като необжалваемо и касационната жалба е частично недопустима. Въззивното решение е влязло в сила и в частта, с която са присъдени част от направените от ответника по исковете разноски за двете съдебни производства, изчислени съразмерно, а именно в частта за сумата 12 981,56 лв., поради което в посочената част касационната жалба също следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед частичната недопустимост на касационната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ следва да бъде осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер 12 330,79 лв., представляваща направени разноски за касационното производство съразмерно на недопустамата част от касационната жалба.

В останалата част касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че въз основа на застрахователна полица Имущества № 2200160300000094, сключена на 07.04.2016 г., валидна за периода 11.04.2016 г. - 10.04.2017 г., и застрахователна полица Имущества № 22001603000000204, сключена на 04.08.2016 г., валидна за периода 15.08.2016 г. - 14.08.2017 г., между ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД и „Мост компютърс“ ООД /по застрахователна полица № 2200160300000094/ и между ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД и „СММ 97“ ООД /по застрахователна полица № 22001603000000204/ са възникнали валидни застрахователни правоотношения, по силата на които застрахователят съгласно Клауза 001 „Пожар и други опасности“ - Допълнителни покрития е поел задължението да изплати застрахователно обезщетение за уговорените застрахователни рискове, между които е и измокряне в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация и включените към тях уреди. Предмет на застраховките са материални дълготрайни активи - сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства без ДКН, инвентар, разходи за придобиване на ДМА, както и материални запаси - материали, продукция, стоки и незавършено производство, както и чуждо имущество /ДМА и материални запаси, наети, приети за ремонт, обработка и съхранение/. Съдебният състав е посочил застрахователната сума по съответната застрахователна полица и предвиденото самоучастие по двете полици. В решението е констатирано, че към полиците са представени добавъци /два добавъка към полица № 2200160300000094/ и един добавък към полица № 22001603000000204, като страните са уговорили, че от Раздел VIII Общи изключения, т. 1 от Общите условия по застрахователна полица „Имущества – комбинирана“ отпада буква И/ материални запаси /материали, продукция, стоки, незавършено производство/, които се намират в директен контакт с подовата част на помещението или на разстояние от пода по-малко от 10 см, както и когато са положени върху поставки с висока степен на хигроскопичност, а към раздел „Покрити рискове“ се включват всички разходи по възстановяване на загуби от измокряне, навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект.

С втория добавък към полица № 2200160300000094 страните са уговорили, че застраховани лица, собственици на застрахованите стоки са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си ай“ ООД, като застрахованите лица задължително ще представят ежемесечни писмени декларации за средната стокова наличност до 15-то число на месеца, следващ отчетния, като декларациите следва да съдържат информация за вида на стоките, съхранявани на склад, както и тяхната стойност, на база, на които ще се преизчисли премия на края на периода на застрахователната полица.

След обсъждане на констативни протоколи от 07.02.2017 г. и 09.02.2017 г., подписани от представители на „Топлофикация“ АД, „Дженерали застраховане“ АД и „Мост Компютърс“ ООД, заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Х. Д. Б., заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Д. Н. М. и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели въззивният съд е установил следните факти: на 04.02.2017 г. е настъпила авария на топлопровод, намиращ се в непосредствена близост до входа на секция „А“ на блок 240 откъм [улица]; на място в склад, находящ се на [улица], [жилищен адрес] са намерени описаните в приложения към протокола от 09.02.2017 г. опис вещи, които са намокрени; конкретната техническа причина за процесната авария е възникването на хидравлични удари в мрежата, вследствие, на което са се разрушили /скъсали/ тръби от мрежата, като аварията на конкретния уличен водопровод е довела до теч на голямо количество топла вода и до проникване на топла вода в съседните сгради и в складовите помещения на процесната сграда; продължителното изтичане на голямо количество гореща вода е позволило същата да премине през сутеренните стени на блок 240 и да наводни сутеренните му помещения, разположени непосредствено до новоизградената пристройка, а оттам да навлезе вода и в самата пристройка. Съдебният състав е направил извод, че увреждането на намиращата се в складовите помещения на сградата IT техника е следствие на аварията на топлопровода.

В решението е прието, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие са образувани щети, като за установяване вида и размера на настъпилите вреди застрахователят е ангажирал авариен комисар „B.L.A“ Ltd, който след анализ на документацията е определил общия размер на причинената вреда /пълна загуба/ в размер на 535 722,19 лв. за всички дружества - застраховани собственици по всички полици, включително полиците във връзка с които касационната жалба е недопустима. Въз основа на констатациите от аварийния протокол и събраните документи по щетите са определени и изплатени дължимите обезщетения, както следва: по застрахователна полица № 2200160300000094 от 07.04.2016 г., щета [ЕГН]/180-17 е одобрено изплащане на обезщетение в полза на „Мост компютърс“ ООД в размер 39 634,64 лв. и на „Ем си ай“ ООД в размер 120 042,10 лв., като посочените суми са заплатени по сметка на посочените лица с платежни нареждания от 18.01.2018 г.; по застрахователна полица № 22001603000000204 от 04.08.2016 г., щета [ЕГН]/182-17 е одобрено изплащане на обезщетение в полза на „СММ 97“ ООД в размер 305 587,68 лв., като посочената сума е платена по сметка на посоченото лице с платежно нареждане от 18.01.2018 г.

Въз основа на установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по представените застрахователни полици и за неоснователност на възражението, че липсва законова възможност да се застрахова чуждо имущество, по съображения, че в чл. 398 КЗ е предвидена възможност за сключване на договор и в полза на трето ползващо се лице, което има правата, произтичащи от застрахователния договор, включително и правото да получи застрахователното обезщетение. За да приеме за неоснователно възражението за нищожност на изменението на договора - уговорката, че няма да се начислява допълнителна премия, съдебният състав се е аргументирал с принципа на свобода на договарянето и с наличието на престация - уговорена застрахователна премия.

За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е изложил следните съображения:

1/ Към датата на застрахователното събитие между страните не е налице валидно застрахователно правоотношение с покрит риск „измокряне, навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект“ предвид недоказване на достоверността на датата на добавъците към застрахователните полици. Съдебният състав е посочил, че изискването за достоверност на датата по смисъла на чл. 181 ГПК следва да се приложи по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД в качеството му на неучаствувало в съставянето на документа лице, което би могло да бъде увредено от антидатирането и чиито права се намират във връзка с правата на участвуващите в съставянето на документа лица, като доказателствената тежест е за страната по делото, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ т.е. ползва се по делото от документа – в случая ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД. Въззивният съд е изложил, че цени показанията на свидетеля К. при условията на чл. 172 ГПК, но същите са изолирани, не се подкрепят от останалите доказателства, свидетелят не е отразил преки впечатления за датите, на които са подписани добавъците, тъй като не е присъствал при подписването им, а свидетелства за практиката при подписване на полиците и че ги е носил в компанията за подпис и ги е връщал обратно при застрахователя. Поради това, че по делото не са представени други доказателства, установяващи наличието на добавъците преди датата на застрахователното събитие и няма данни за разменена между страните кореспонденция, въззивната инстанция е направила извод, че посочената в добавъците дата е непротивопоставима на ответника по иска.

2/ От една страна, съдебният състав е посочил предпоставките за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвидени в чл. 408 КЗ, визирал е конкретни примери в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ и е изложил, че при всички случаи правото на отказ е обусловено от насрещното поведение на застрахования. Приел е, че стоките са се намирали в складово помещение, в което няма водопроводна и водоотоплителна инсталация /помещението е било бивш подземен паркинг, преустроен в складово помещение/; наводняването е станало чрез просмукване на водата от аварирал топлопровод поради липса на хидроизолация; стоката се е намирала в кашони, наредени вертикално, като същите са се намирали непосредствено на земята, без да са сложени на скари и без да бъде осигурено отстояние от земята; кашоните са били хигроскопични; водата не се е отводнила чрез сифоните; между датата на аварията и датата, на която е извършено отводняването е налице период от време.

От друга страна, въззивната инстанция е посочила, че в раздел VIII, т. 1, буква И/ от Общите условия по застрахователна полица „Имущества – комбинирана“ е предвиден изключен риск - „материални запаси /материали, продукция, стоки, незавършено производство/, които се намират в директен контакт с подовата част на помещението или на разстояние от пода по-малко от 10 см, както и когато са положени върху поставки с висока степен на хигроскопичност“, както и че добавъците, в които страните са уговорили, че този изключен риск се поема от застрахователя, са с дата, непротивопоставима на третото лице.

Въззивният съд е изложил и евентуални съображения, че дори да се приеме за достоверна датата на добавъците към застрахователните полици, това не може да обуслови възникване на отговорност за третото лице, тъй като същото се освобождава, ако не е положена грижата на добър стопанин. Приел е, че са налице условията на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, тъй като стоката е била съхранявана в нарушение на изискванията, наводняването би могло да бъде избегнато при съхраняване на същата с отстояние от пода, както и вредите не биха настъпили в този размер, ако са били предприети веднага действия по изваждане на стоката от този участък.

3/ Друг аргумент за отхвърляне на предявените искове е, че по делото не е установено имуществото, за което застрахователят е поел задължението да носи риск, тъй като, за да бъде изплатено застрахователно обезщетение, следва същото да е било предмет на застраховката. Няма данни намереното в склада към момента на аварията имущество, което поради намокрянето е станало негодно за употреба, да е било декларирано като стокова наличност от застрахования съгласно уговорките между страните застрахованият ежемесечно да представя писмени декларации за средната стокова наличност до 15-то число на месеца, следващ отчетния. Според съдебния състав тези декларации е трябвало да съдържат информация за вида на стоките, съхранявани на склад, т. е. стоките, които са предмет на застраховката. Въззивната инстанция е изложила съображения, че в тежест на застрахователя е да установи, че намерените в склада стоки към датата на инцидента са идентични с представената пред него декларация от застрахования, тъй като само тези стоки са предмет на застраховката, а такива доказателства не са представени.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора в раздел II, т. 1 и т. 2 от изложението процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд за проверка на тяхното разрешаване в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Посоченият в раздел III, т. 3.3 от изложението материалноправен въпрос е относим към предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии за тълкуване на волята на страните на договорна клауза и е от значение за спора. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на разрешаването му в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС е основателен, предвид последния аргумент на съдебния състав за извода за неоснователност на предявените искове.

По отношение на материалноправния въпрос, посочен в раздел III, т. 3.3 от изложението, настоящият съдебен състав счита, че не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като разрешаването му зависи от отговора на посочените от касатора в раздел II, т. 1 и т. 2 от изложението процесуалноправни въпроси. Аргументите за неоснователност на предявените искове, изводими от приложението на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, са евентуални – ако се приеме за достоверна датата на добавъците към застрахователните полици. Преценката дали разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД намира приложение в конкретния случай не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК, а е относима към правилността на обжалваното решение и е обвързана с отговора на процесуалноправните въпроси, по които се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.

По отношение на твърдението за очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 465 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение