Определение № 819 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А. 28”, [населено място] против решение от 05.10.2012 год. по гр.д. № 2413/2012 год. на СГС, ГО, ІІ Б вззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 26291/2010 год. на СРС, ГО, 69 състав, с което „А. 28” [населено място] е осъден да заплати на Н. С. К. от [населено място] сумата 39 937,50 лв., представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работа при „ А. 28”,гр. София през последните 10 години от трудовия му стаж, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска 08.06.2010 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 237,34лв. законна лихва за забава за периода от 19.05.2010 год. до 08.06.2010 год. .Присъдена е държавна такса и разноски по компенсация. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1ГПК. Ответникът по касация Н. С. К. от [населено място], чрез адв. Св. Н., оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК, а именно: Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая формулирания от касатора въпрос: дали лицата, които са придобили право на пенсия за изслужено време и старост / осигурителен стаж и възраст/ по специален закон и са получили еднократно обезщетение по този закон преди да постъпят на работа по трудово правоотношение, имат право на обезщетение и по чл. 222 ,ал.3 КТ ако по трудовото правоотношение са работили през последните 10 години при съответния работодател, има характер на правен въпрос в посочения по - горе смисъл, доколкото е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото. По отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В обжалваното решение поставения въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване с влязлото в сила решение по гр.д. №11013/2010 год. на СГС, ІІ –в състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.