Определение № 1419 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 379/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ал. Г. като пълномощник на Ю. Ю. Б. и Б. М. Б., срещу въззивно решение № 446 от 26.07.2022 г. по в.гр.д. № 390/2022 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 8789 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 336/2020 г. на Районен съд- Гоце Делчев, с което е признато за установено, че жалбоподателите не са собственици на реална част с площ 599 кв.м в източната част на поземлен имот пл.№ ...., целият с площ 1061 кв.м, по плана на [населено място], общ. С., утвърден през 1993 г., с граници на реалната част: от изток- дере, от запад- западната част на имот пл.№ ...., и на основание чл. 537, ал.1 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ...., т.ІІ, дело № 260/2019 г. на нотариус с рег. № 137 в Регистъра на НК, в частта му за площта над 462 кв.м от поземлен имот № .... по плана на [населено място]. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателите поддържат, че предявеният против тях отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е доказал да притежава самостоятелно право, което се оспорва, или че може да придобие права, ако отрече правата на ответниците. Сочат също, че събраните по делото доказателства налагат извод, че те са придобили правото на собственост върху спорния имот, тъй като са владели същия повече от 10 години, а преди това имотът е бил владян от бащата на ответника Ю. Ю. Б.- Ю. М. Б.. Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В отговор на касационната жалба ответникът по касация И. М. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ 599 кв.м от имот пл.№ .... по плана на [населено място], общ. С., предявен от И. М. Б. против съпрузите Ю. Ю. Б. и Б. М. Б.. Правния си интерес от иска е обосновал с твърдението, че имот пл.№ .... с площ 1061 кв.м е бил собственост на М. Б., който е негов баща и дядо на ответника Ю. Ю. Б.. След смъртта на наследодателя през 1990 г. заедно със своя брат Ю. М. Б. неформално разделили имота на две и оттогава всеки от тях е владял явно, спокойно и необезпокоявано своята реална част.След смъртта на Ю. М. Б. през 2019 г. неговият син - ответникът Ю. Ю. Б. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот на основание придобивна давност. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че имот пл.№ 100 по кадастралния план на [населено място], е останал в наследство от общите на страните наследодатели М. А. Б. или неговата съпруга. Ищецът И. Б. и неговият брат Ю. М. Б., баща на ответника, са негови наследници по закон. Ползването на имота е било поделено между тях. До смъртта на Ю. М. Б. на 07.06.2019 г. между двамата братя не е имало спорове за правото на собственост на имота и на процесната реална част от 599 кв.м. Никой от двамата братя не е демонстрирал спрямо другия намерението си да владее част от имот пл.№ 100 за себе си, като отблъсне владението на другия. Поради това никой от двамата братя не е придобил по давност процесния имот. Приел е, че ответниците Ю. Ю. Б. и съпругата му Б. Б. също не са придобили имота по давност. Те са живели в къщата, построена в западната част на имота заедно с бащата на ответника Ю. Б. - Ю. М. Б., ползвали са имота, като са отглеждали в него зеленчуци, но са имали качеството на държатели. До снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост по давност не са демонстрирали както по отношение на Ю. М. Б., така и по отношение на ищеца И. М. Б. намерението си да своят имота за себе си и да го придобият по давност, а от издаването на нотариалния акт през 2019 г. до предявяване на иска за собственост не е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок. За да обоснове извод, че ответниците не са упражнявали фактическа власт върху спорната реална част от имот пл.№ .... в източната му част, въззивният съд се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели А. Р. и А. Г., които са заявили пред съда, че откакто се помнят, имотът е бил разделен между двамата братя поравно, като И. Б. е осъществявал фактическа власт върху имота в източната му част, и че между двете части е имало изградена ограда от колове с мрежа, а споровете започнали след смъртта на бащата на ответника - Ю. М. Б.. Съдът е приел, че следва да даде вяра на показанията на тези свидетели, тъй като те не са в роднинска връзка със страните, знаят имота от дълги години и техните показания се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Въззивният съд е извършил преценка и на допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост от гледна точка наличието на правен интерес за ищеца от провеждането му. Съобразявайки разясненията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че в случая правният интерес на ищеца произтича от претендираното от него право на собственост върху спорната реална част от имота, което се засяга от издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост на целия имот. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите не са формулирали конкретен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, нито са обосновали някоя от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, на която се позовават бланкетно. Доколкото чрез развитите подробно доводи се оспорва наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, същите следва да се преценяват във връзка с основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК- недопустимост на въззивното решение. Настоящият състав намира, че това основание не е налице. Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че при отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като при недоказването им производството се прекратява. Въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, като е приел, че ищецът е доказал изложените в исковата молба твърдения, поради което за него съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, следователно - същият е преценен като допустим. Изложените от жалбоподателите доводи относно липсата на правен интерес, тъй като по делото не било доказано спорният имот да има наследствен произход от общия на страните наследодател Ю. М. Б., поради което и ищецът не е придобил и няма да придобие права по наследяване и давност, касаят съществото на правния спор и основателността на предявения отрицателен установителен иск, а не неговата допустимост. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на И. М. Б. разноски за адвокатска защита по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представения към същия Договор за правна защита и съдействие серия АВ № [ЕГН]. Водим от гореизложеното съдът