Определение № 273 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 22.06.2011г по гр.дело № 1808/2010г. на Софийски градски съд в частите, с което е уважен иск за вреди по чл.226 ал.2 от КТ и е отхвърлено възражение за прихващане с насрещно задължение ,претендирано от работодателя за нанесени от работника, като шофьор вреди върху поверено му имущество, в резултат на виновно причинено от последния ПТП В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване по иска с правно основание чл. чл.226 ал.2 от КТ се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса подлежат ли на доказване вредите при задържане на трудовата книжка, или се презумират от закона.Доводът е подкрепен с решение №335/2003г гр.д№ 3118/2001г ІІІ г.о и решение от 10.12.2007г по гр.д. № 106/2007г на САС,между които е налице противоречие .Във връзка с възражението за прихващане по чл. 211 от КТ е поставен въпроса как следва да се доказва извършване на престъпление при пълна имуществена отговорност и каква е формата на вината на водача на МПС при произшествие ,причинено от несъобразяване с пътната обстановка. Цитира се чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК В отговор ответника по жалбата М. И. А. оспорва поставените въпроси да са относими към посочмените основания и обжалваното решение да е в противоречие с практика на ВКС .Претендира разноски След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първия поставен въпрос Върховен касационен съд приема довода на защитата в изложението, че между приложените съдебни решения е налице противоречие по поставения въпрос, но разрешението му няма да има значение за изхода на конкретното дело и няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд ,предвид обстоятелствата, които са ги обусловили. Въззивният съд е приел по- благоприятното за защитата на ответника положение, а именно че вредата по чл. 226 ал.2 от ГПК при задържане на трудовата книжка следва да се докаже от ищеца.,но е приел също така, че тя е доказана .Срещу доказателствените изводи на съда касаторът има възражения, които се обемат единствено от касационното оплакване за необоснованост, липсва формулиране на правен въпрос. За пълнота следва да се добави ,че тезата на касатора за игнориране на проведено от ищцовата страна докзване на конкретен факт, е несъстоятелна.При показанията на свидетел относно факт, приет за относим по отношение на конкретната вреда и причинната връзка, съдът би могло да приеме за недоказана вредата ако ответникът бе навел в процеса и съответно доказал факти ,от които да следва обратен извод. Върховен касационен съд не приема и тезата на защитата ,че при съдебно решение, с което е отхвърлено възражение на работодателя за прихващане ,когато възражението е основано на твърдения за причинени имуществени вреди от шофьор, станал причина за ПТП по непредпазливост и така увредил собствено на предприятието превозно средство, се поставя правен въпрос как да се установи „престъплението” му .По делото не са ангажирани доказателства за установено по съответния ред престъпление, а се твърди то да е налице, за да се обоснове основание от чл. 203 КТ. Законът ясно е посочил как, по какъв ред, съответно с какъв акт се установява престъпление, по този въпрос е налице трайна практика на ВКС и няма основание за приложното поле на критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, липсва и съдържателен довод в тази насока. Тъй като основание за допускане на касационно обжалване на решението не е налице, касаторът ще заплати търсените от него разноски ,установени в размер на 200 лева. Воден от гореизложеното .Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.