Определение № 992 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 415/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на „МК Транспортес“ ЕООД, [населено място] и Г. П. Ф., като едноличен собственик на капитала на същото дружество, против определение № 286 от 17.08.2023 г. по в. ч. т. д. № 477/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Хасковски окръжен съд определение № 116 от 14.06.2023 г. по т. д. № 53/2023 г., с което е върната подадената от настоящите частни касатори молба по чл. 626 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „МК Транспортес“ ЕООД. В частната касационна жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, без да са изложени конкретни оплаквания. С оглед изричните указания на докладчика по делото, дадени с разпореждане № 1313 от 19.09.2023 г. и разпореждане № 1426 от 17.10.2023 г. за отстраняване нередовността на частната касационна жалба и по-конкретно за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с молба вх. № 8095 от 16.10.2023 г. и вх. № 8703 от 06.11.2023 г. частните касатори са изложили доводи за неправилност на въззивното определение и по-конкретно – твърдения за допуснато нарушение на основополагащи принципи на правото и за противоречие на акта с разпоредбите на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 192 ГПК, тъй като съдът е отказал да предприеме действия за служебно събиране на информацията, необходима за произнасяне по сезиралата го молба. Позовават се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точно прилагане на закона и развитие на правото по съображения, че „докато съдът прекратява делата, вместо да ги решава и може по свой почин да събере доказателствата, той отказва да си свърши работата, защото му е по-лесно“. В тази насока частните касатори са посочили и множество решения на окръжни съдилища като „съдебна практика в подкрепа на възможността на съда да работи правилно и законосъобразно“ и „практика за активност на съда“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни в процеса, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „МК Транспортес“ ЕООД, въззивният съд е споделил крайния извод, че въпреки ясните и правилни указания, нередовностите на молбата не са отстранени в цялост и по-конкретно – не са представени всички предвидени в чл. 628, ал. 1 ТЗ документи (липсва опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата; списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им ). С оглед на това и доколкото прилагането на документите по чл. 628 ТЗ е условие за разглеждане на молбата, е счел, че производството по същата следва да бъде прекратено. Решаващият състав е приел, че констатираните нередовности на молбата за откриване производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, не могат да бъдат отстранени с действия на съда по чл. 192 ГПК, включително и по негов служебен почин, тъй като не се касае за събиране на доказателства, а за законово регламентирано изискване за редовност на молба по чл. 625 от ТЗ. Поради това е счел за неоснователно искането да бъде задължен счетоводителят на дружеството да предостави конкретно посочената информация, както и алтернативното искане за извършване на служебни справки в Димитровградски районен съд и Хасковски окръжен съд за наличието на дела срещу дружеството, а също и за наличието на изпълнителни дела, като се задължат НАП и КЧСИ да предоставят справки по изпълнителните дела и за размера на задълженията по тях. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос (материалноправен или процесуалноправен), по отношение на който се преценява наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК; Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби; Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая тези изисквания не са налице. Независимо от двукратно дадената им възможност, частните касатори не са изпълнили ясните и точни указания за посочване на конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос и за посочване и аргументиране на поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Депозираните от процесуалния пълномощник на дружеството две молби (напълно идентични) съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, но не и конкретно формулиран правен въпрос, което препятства извършването на преценка за наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, посоченото основание е заявено бланкетно – с цитиране на законовата разпоредба, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са разясненията в т. 4 от цитирания тълкувателен акт. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение