Определение № 731 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О.п. „У.” – [населено място] срещу решение от 02.01.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 755/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него, като е потвърдено в обжалваната пред въззивния съд част, решение от 23.09.2013 г. по гр. дело № 978/2013 г. на Кюстендилския районен съд, са уважени предявените от И. Б. А. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 3/15.04.2013 г. на директора на общинското предприятие – жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 1 433.63 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за времето 15.04.2013 г. – 07.08.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2013 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – ищецът И. Б. Авджийски не е подал отговор на жалбата в срока за това. Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение. В случая, в писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, касаторът е посочил в изложението си: „Атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата...”, като в тази връзка са изброени седем решения на ВКС. Посочено е също: „Налице са различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби на КТ и ГПК, които налагат уеднаквяване на практиката по реда на касационния контрол”. С това съдържанието на изложението се изчерпва, като друго относно допускането на касационното обжалване не се съдържа и в касационната жалба. Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на касатора не съдържа извеждане и формулировка на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Също съгласно т. 1 и разясненията в мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение