Определение № 373 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1128/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД А. България” АД – [населено място], срещу решение № 233 от 09.02.2011 г., постановено по в. гр. д. № 431/2010 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 1373 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4913/2008 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на дружеството – касатор на основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ да заплати на М. К. Ж. и И. К. Ж. суми в размер на по 25 000 лв., представляваща обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К. К., настъпила при ПТП на 19.04.2004 г., ведно със законните лихви от 15.11.2005 г. до окончателното плащане и деловодни разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по недопустими искове с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, предявени срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при наличие на уважен срещу делинквентите граждански иск по чл.45 ЗЗД и издаден в полза на ищците изпълнителен лист за присъдените в наказателното производство обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 20 000 лв. С процесуалноправния въпрос за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите на уважен с влязло в сила решение иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е обосновано и приложното поле на касационното обжалване. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 /неправилно квалифицирана като т.2/ ГПК и твърди, че поставеният въпрос е решен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения - решение № 82/07.07.2009 г. по т. д. № 28/2009 г. на І т. о. и решение № 127/19.03.2008 г. на І т. о., и в постановените по реда на чл.288 ГПК определение № 213/02.04.2009 г. по т. д. № 28/2009 г. на І т. о. и определение № 698/04.12.2009 г. по т. д. № 598/2009 г. на І т. о. Ответниците по касация М. К. Ж. и И. К. Ж. – двамата от [населено място], общ. С., оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 01.06.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното осъдително решение, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на лицата, причинили процесното пътно – транспортно произшествие от 19.04.2004 г., ответникът [фирма] дължи на основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ обезщетения на двамата ищци в размер на по 25 000 лв. за неимуществените вреди от смъртта на дъщеря им К. К., причинена в резултат на произшествието. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника - застраховател за недопустимост на преките искове по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ поради наличие на влязло в сила решение, с което са уважени предявени в наказателното производство граждански искове по чл.45 ЗЗД срещу двамата причинители на вредите като са присъдени на ищците обезщетения за неимуществени вреди от същото събитие в размер на по 20 000 лв. Приел е, че присъдените обезщетения следва да бъдат съобразени при произнасянето по основателността на исковете с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ и след като е преценил, че справедливият паричен еквивалент на претърпените болки и страдания възлиза на 45 000 лв. за всеки от ищците, е осъдил ответника да заплати на последните разликите над присъдените от наказателния съд обезщетения до определените по правилото на чл.52 ЗЗД обезщетения. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос, свързан с допустимостта на преките искове по чл.407/отм./ ТЗ при уважени искове срещу делинквента по чл.45 ЗЗД и наличие на изпълнителен титул за присъдените на основание чл.45 ЗЗД обезщетения, е значим за изхода на делото. Въпросът се решава противоречиво от съдилищата, включително от Върховния касационен съд в постановени по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК съдебни решения, част от които са цитирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Противоречивата съдебна практика е констатирана от съдебен състав на Второ търговско отделение при ВКС, който с определение № 149 от 17.03.2010 г. по т. д. № 925/2009 г. е спрял производството по делото и на основание чл.292 ГПК е сезирал Общото събрание на Търговска колегия за постановяване на тълкувателно решение по значимия и за настоящото дело правен въпрос. С разпореждане № 1/13.04.2010 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 1/2010 г., преобразувано през 2011 г. в тълкувателно дело по ЗСВ, което понастоящем е висящо. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване като същевременно се постанови и спиране на настоящото производство на основание чл.292 ГПК до произнасяне на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС с тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,