Определение № 858 от 17.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 463/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Л. Комерс-08“ ООД срещу определение № 168/20.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3434/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството № 14456/19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 13 533/2023 г. „Л. Комерс-08“ ООД прави оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли то да бъде допуснато до касационен контрол и отменено. От ответника [община] е подаден отговор, с който жалбата се оспорва поради нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК ограничава възможността за осъществяване на инстанционен контрол от касационната инстанция по отношение на определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Сочената норма намира приложение в настоящия случай, тъй като цените на предявените от касатора главни искови претенции са по 8 159, 96 лв., или се претендира сума в общ размер от 16 319, 92 лв. - цена на предоставена услуга „Диетична трапезария“ в два диетични пункта в [населено място], за извършването на която във всеки от пунктовете е издадена фактура. Отделно от това са предявени в условията на кумулативност искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху главниците с цена на всеки от тях от 504, 85 лв. Твърденията на ищеца са, че по издадените фактури има приемане на извършената дейност от страна на ответника, т. е. налице е учредяване на договорна връзка, извън осъществена процедура по ЗОП, съответно извършените услуги са за период, предхождащ сключването на договор по реда на ЗОП, но след издаване на решението за определяне на изпълнител по процедурата. След многократно обездвижване на исковата молба ищецът е заявил в евентуалност и искове в същите размери на основание извъндоговорна отговорност – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Предходните инстанции са формирали еднопосочни изводи, че става дума за нередовно предявена искова молба, тъй като не било ясно какво претендира ищецът, съответно въззивният съд е потвърдил постановеното от първостепенния съд определение за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Настоящият състав на съда има предвид дадените с ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС разрешения относно разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. Отделно от това, съдът съобразява нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, която изключва от обхвата на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай следва да се приеме, че заявеният от дружеството касатор спор е търговски, произтичащ от търговска сделка, определена съобразно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, евентуално спорът е функционално свързан с неговото търговско качество. Ето защо, евентуално постановеното по това дело въззивно решение не би подлежало на касационен контрол, а съответно на такъв не подлежи и постановеното от Окръжен съд Пловдив определение при съобразяване на чл. 274, ал. 4 ГПК. По изложените съображения частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че прекратеното производство не препятства ищеца да заведе наново исковете си, предвид обстоятелството, че то не формира сила на пресъдено нещо. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение