Определение № 3803 от 25.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. Х., против решение № 165 от 08.05.2024 г. по гр. дело № 141/2024 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционно решение № 1290 от 30.11.2023 г. по гр. дело № 881/2022 г. по описа на Пазарджишки районен съд, а производството по делото – прекратено. С първоинстанционното решение е уважен предявен от А. Б. Х. против „Юнайтед сървисис“ ЕООД и Д. В. Г. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване (липса на действие) на сключен между последните двама договор за наем на земеделска земя от 01.07.2021 г. за стопанската 2021/2022 г. с предмет посочените в решението шест поземлени имота. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на закона и необоснованост. Иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Няма претенция за разноски. Ответниците по касационната жалба „Юнайтед сървисис“ ЕООД и Д. В. Г. в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подали отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките за нейната допустимост, констатира следното: Така подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на наемно правоотношение не е иск за собственост или за друго вещно право, а облигационен установителен иск за несъществуване на едно правно отношение и постановеното въззивно решение по такъв иск с цена под 5000 лева не подлежи на касационно обжалване. В случая касационната жалба е подадена против въззивно решение с цена на иска под 5000 лева, което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Решението на Пазарджишки ОС е постановено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на наемно правоотношение (формулиране в искането като липса на действие) по договор за наем на земеделска земя от 01.07.2021 г., който въззивният съд е приел за недопустим поради липсата на правен интерес. Цената на този иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно което цената на исковете за съществуване или прекратяване на договор за наем, е наемът за една година. В случая тази цена на така предявения иск в съответствие с изискването на чл. 70, ал. 1 ГПК е посочена от ищеца А. Б. Х. (сега касатор) на 50 лева, предвид и на посоченото в чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 1 от процесния договор за предоставяне за временно и възмездно ползване на земеделските земи срещу възнаграждение на кг/зърно по пазарни цени. Въпросът за така посочената в исковата молба цена на иска от 50 лева съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК не е повдиган от ответника или служебно от съда до първото заседание за разглеждане на делото, поради което тя е станала окончателна и е определяща за при проверката по чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимостта на касационната жалба, в която насока са и разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.10.2014 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно цената на предявения облигационен иск е под предвидения минимален праг за достъп до касационен контрол на въззивните решения, поради което касационна жалба против постановеното по него въззивно решение по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.