Определение № 1646 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2916/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на П. Х. Н.-У., приподписана от адв. В., касационна жалба с вх.№ 45660 от 11.04.2025 г. срещу решение № 479 от 24.01.2025 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 7223/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора против И. Н. М. и Л. И. М. установителен иск за обявяване нищожност на решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. д. № 2090/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о. Касаторът сочи, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като във въззивното решение съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправин въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд:

1. Компетентен ли е съдът в извънредното производство по чл. 303 ГПК за отмяна на влезли в сила решения да преквалифицира посоченото от молителя основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК в основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, след като с определение по чл. 307 ГПК вече е приел молбата за допустима именно на посоченото в молбата основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК? Твърди се противоречие с ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10.

2. Какъв е порокът на съдебното решение: до неговата валидност или и до неговата допустимост се отнася, когато в извънредното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения е разрешен непредявен иск и разгледана по същество недопустима поради изтичане па решителен преклузивен срок молба по чл.303 ГПК, след преквалификация на основанието на иска от чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК в чл. 303, ал.1, т.4 ГПК извършено от съда едва със съдебното решение, и след като в проверката по допустимост молбата е била приета за допустима на предявеното от молителката основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК? Този въпрос касаторът счита от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация изразяват чрез адв. К. становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по следните съображения:

Касаторът е предявил срещу И. Н. М. и Л. И. М. установителен иск за обявяване нищожност на решение №130 от 02.07.2018 г. по гр. д. №2090/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о. Твърди се, че то е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като делото е разгледано по чл. 303, ал.1, т.4. ГПК, а не по заявеното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По този начин съставът на ВКС е прехвърлил пределите на своята компетентност и по непознат в закона начин е посегнал на СПН на решение № 710/2015 г. Нарушението било значително предвид обстоятелството, че молбата на И. Н. М. и Л. И. М. за отмяна но същото решение на основание чл. 303, ал.1, т.4. ГПК е била отхвърлена с решение № 176/10.06.2016 г. на ВКС.

Ответниците оспорили предявения иск.

Въззивният съд изложил, че нищожност на едно съдебно решение е налице, когато то е постановено извън правораздавателната власт на съда; от незаконен състав; при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав; при неспазване на писмената форма; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. Като съпоставил така изброените установени от съдебната практика и правна доктрина основания с процесното решение, въззивният съд намерил, че нито едно от тях не е налице.

За настоящия случай съдът констатирал, че решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. д. № 2090/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о. е постановено по молба на П. Х. Н.-У. за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК. Изложено е, че повдигнатият спор е бил подведомствен на български съд и по аргумент от чл.307 ГПК ВКС бил компетентен да разгледа повдигнатия пред него въпрос. Съдът намерил за ирелевантно за действителността на съдебното решение обстоятелството как молителят е квалифицирал искането си, тъй като съдът не бил обвързан от дадената от молителя квалификация. Посочено е, че решението е постановено от законоустановения брой членове на съдебния състав – чл. 307, ал. 2 ГПК, спазена е предвидената в чл. 236 ГПК форма и съдържание, формирана е ясна правосъдна воля, не се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или изпълнение на действие, което е престъпление; съдебното решение не постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.

При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на решението до касационен контрол.

Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВС и ВКС. В т. 13 от ППВС № 2/1997 г. е разяснено, че съдът не е обвързан от правната формулировка на заявеното основание за отмяна, а следва да се произнесе по изложените в молбата обстоятелства. В т. 7 от същия тълкувателен акт е пояснено, че по чл. 231, б. "а" ГПК (отм.), сега чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, само постановена след влизане в сила на решението присъда може да бъде основание за отмяна на посоченото основание, като при позоваване на противоречие с друго решение се извършва преценка за наличие на основанието по чл. 231, б. "а" ГПК /отм./, сега чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Практиката приема, че когато молителят не се позовава на писмени доказателства или на влязла в сила присъда, а на влезли в сила решения, правната квалификация на соченото в молбата основание е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а не по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя да са налице влезли в сила противоречащи си едно на друго решения между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Съгласно разрешенията, дадени в т.13 от Постановление на Пленума на ВС № 2/1977 г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК с оглед съвпадане на разпоредбите на чл. 231, б. "г" ГПК (отм.) и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, ако изложените от молителя обстоятелства не осъществяват заявеното основание за отмяна, молбата не се оставя без уважение, а се уважава на основанието, съответстващо на твърденията в молбата, ако наличието му бъде установено. Съдът съдът не е ограничен от искането да се отмени именно посоченото в молбата решение, като може да отмени решението, което се сочи за правилно, стига да са налице предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно чл. 231, б. "г" ГПК (отм.)

Според т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

Като е приел, че съставът на ВКС не е бил ограничен от правната квалификация, посочена в молбата за отмяна, въззивният съд е постановил решението си в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика.

В тази връзка вторият въпрос, поставен от касатора в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не може да обуслови допускане до касационно обжалване. Въпросът изхожда от неправилното становище на касатора, че ВКС се е произнесъл по „непредявен иск“. Що се отнася до доводите за изтичане на преклузивния срок, той се отнася до подаването на молбата за отмяна, а не до постановяването на решение по нея. Срокът в случаите на чл.303, ал.1, т.1 и т.4 е тримесечен и тече от постановяване на решение № 710/2015 г., следователно е спазен, освен това произнасянето по недопустима като подадена след преклузивния срок молба има значение за допустимостта, а не за валидността на решението.

Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. Изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи на закона и на правилата на формалната житейска логика.

В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение