Определение № 283 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 843/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. чрез процесуалния им представител адвокат С. Р. М. срещу решение №4727 от 26.06.2012г., постановено по гр.д.№3045/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № І-47-96 от 10.08.2010г., постановено по гр.д.№16104/2007г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. срещу [фирма] [населено място] искове по чл.108 и чл.109 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот от 933 кв.м., съставляващ западната част на УПИ ...., кв...., местност В.-В. С. по регулационния план на [населено място], стар имот пл.№...., к.л.№... по кадастралния план на [населено място] от ....г., местността „Ч.”, както и за осъждане на ответника да прекрати неоснователно извършваните фактически действия, препятстващи спокойното упражняване на правото на собственост на ищците върху имота и да го възстанови в първоначалния му вид, като премахне извършените СМР до момента.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон. Основното оплакване на жалбоподателите е срещу извода на въззивния съд, че не е установена идентичност между спорния имот и имота, който е притежавал техният наследодател.

Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез процесуалния си представител адв.Д. Р. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, отделно от това подържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно поради което моли да бъде оставено в сила.

Установено е по делото, че ищците са наследници на Р. П. Б., б.ж. на [населено място], починал на 20.09.1941г. Наследодателят е бил собственик на нива в землището на [населено място], местността „Ч.”, с площ от 5,2 декара, при съседи: В.Ц., река, С. С. и Т.И., съгласно нотариален акт №..., т...., дело №.../....г. По реда на ЗОЕГПНС от неговите деца Л. И. З. и П. Р. Б. са одържавени по 1/3 ид.част от тази нива, или общо 2/3 ид.части, а останалата 1/3 ид.част, собственост на другия син Р. Р. Б., е била освободена от отчуждаване. Ищците по настоящото дело са наследници на Л. З. и на П. Б., чиито идеални части са били одържавени.

Установено е също, че по гр.д.№1846/1967г. на Благоевския народен съд в София е извършена делба между държавата и Р. Р. Б., при която държавата е получила в дял и изключителна собственост имот с площ от 3456 кв.м., съответстващ на нейните 2/3 ид.части от бившата нива на Р. Б., а Р. Б. е получил имот с площ от 1735 кв.м., съответстващ на неговата 1/3 ид.част. Вещите лица по настоящото дело са установили, че полученият от държавата имот включва спорния по настоящото дело имот пл.№.... по плана от .....г., съответстващ на 933 кв.м. от западната част на УПИ...., кв..... по действащия план на [населено място], местност В.-В. С..

Установено е също така, че спорният имот е част от по-голям терен, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. С. Т., К. С. Т. и А. С. Т.. Тези наследници са продали възстановения имот, включително и спорната част, на ответника в настоящото производство [фирма]. Продажбата е осъществена с нотариални актове №.., т...., рег.№..., н.д.№.../....г. на нотариус Д. Д. и №..., т...., рег....., н.д.№.....г. на нотариус С. Т..

За да отхвърли исковете по чл.108 и чл.109 ЗС въззивният съд се е позовал на двете единични и двете тройни технически експертизи по делото, които са дали еднопосочни заключения, че спорният имот не е бил част от имота на наследодателя на ищците Р. П. Б., а е бил собственост на праводателите на ответника [фирма], като произхожда от техния общ наследодател С. Т..

Касационната жалба се основава на обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр.д.№1689/2007г. на Софийски градски съд е признато за установено по отношение на държавата, представлявана от МРРБ, че В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. са собственици на основание чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ на част от имот пл.№...., на имот пл.№.... и имот пл.№..., които представляват дела на държавата, получен при делбата от .....г.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Допустимо ли е установяване идентичност на недвижим имот в рамките на производство по чл.108 ЗС и по-конкретно – установяване липса на идентичност на описания в диспозитива на влязло в сила решение по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и нотариалния акт, въз основа на който е възстановен имота.

2. Допустимо ли е установяване идентичност на недвижим имот в рамките на производство по чл.108 ЗС с оглед обстоятелството, че ищците черпят права от влязло в сила решение по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, по което производство е установена идентичността на имота и последният е описан подробно по площ и граници в диспозитива на същото.

3. Задължително ли е за съда влязло в сила решение по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ.

4. Противопоставимо ли е влязло в сила съдебно решение по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ на неучаствали в производството лица.

Освен това се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е съобразено с влязлото в сила решение по гр.д.№1689/2007г. на СГС, което е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Не съществува съмнение за допустимостта на обжалваното въззивно решение. При постановяването му не е нарушен принципът, заложен в чл.299, ал.1 ГПК, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван от съда. Този текст има предвид пълен идентитет между двете дела, какъвто в случая липсва. В настоящия случай ищци и по двете дела са В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б., но ответниците са различни. По влязлото в сила решение по гр.д.№1689/2007г. на Софийски градски съд ответник е държавата, а по настоящото дело ответник е [фирма]. Силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№1689/2007г. на СГС не обвързва [фирма], което не е било страна по това дело, нито пък правоприемник на страна – чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК. Затова наличието на решение по гр.д.№1689/2007г. на СГС не е пречка за постановяване на решение по другия спор за собственост, който е предмет на настоящото производство. Не съществува съмнение за допустимостта на обжалваното в настоящото производство въззивно решение и следователно – не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите, свързани с правилността на въззивното решение.

Първите два въпроса се свеждат до това дали разрешеният от един съд спор за идентичността между два имота обвързва друг съд, по друго дело, по което е възникнал същият спор за идентичност между същите имоти. По този въпрос жалбоподателите не сочат конкретно основание по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото въпросът за идентичността между два имота е фактически въпрос, а не правен, не съществува колебание в съдебната практика, че установеното по едно дело не обвързва съда при разглеждането на друго дело – т.е. по всяко от делата този въпрос следва да бъде самостоятелно разрешен. Действително, в случая възниква противоречие между приетото в обжалваното въззивно решение и влязлото в сила решение гр.д.№1689/2007г. на СГС по въпроса за идентичността между бившия имот на наследодателя Р. П. Б. и имот пл.№..., к.л.№.... по кадастралния план на [населено място] от .....г., местността „Ч.”, сега част от УПИ ....., кв....., местност В.-В. С.. Доколкото противоречието е по фактически, а не по правен въпрос, то не се включва в основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи и това, че разликата в страните по двете дела е довела до различно разрешаване на спорния въпрос, тъй като по настоящото дело е направено възражение, свързано с правото на собственост на наследниците на С. Т. и по необходимост съдът е изследвал къде се е намирал неговия имот и дали той е идентичен с процесния, а по влязлото в сила решение по гр.д.№1689/2007г. на СГС такова възражение не е имало и затова действията на вещите лица са били с по-ограничен обхват на изследване, което е способствало и за различния извод по въпроса за идентичността на имотите. Освен това – обжалваното в настоящото производство решение на Софийски градски съд е в пълно съответствие с друго влязло в сила решение по гр.д.№1313/99г. по спор за собственост между част от наследниците на Р. Б. и част от наследниците на С. Т., в което също е прието, че спорният и в настоящото производство имот пл.№.... не е бил на Р. П. Б..

Другите два въпроса се свеждат до това дали решението по иск за собственост, основан на реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, е противопоставимо на трето лице, неучаствало в делото. По този въпрос жалбоподателите се позовават на противоречие между обжалваното решение и ТР №1/02.06.2010г. по т.д.№1/2009г. В действителност такова противоречие липсва. В посоченото тълкувателно решение е разгледана съвсем различна хипотеза на обвързаност на трето лице от решение по иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ, каквато не възниква в настоящия случай. В настоящия случай важи общият принцип на чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК, който изключва обвързаността на решението по гр.д.№1689/2007г. на Софийски градски съд по отношение на неучаствалото в това дело лице [фирма]. Затова не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

С оглед изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение