Определение № 496 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 746/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 5496/22.06.2012 година на Щ. Р. Б. и К. И. Б., и двамата от [населено място] срещу въззивно Решение Nо 100 от 18.05. 2012 година по гр. възз. д. Nо 188/2012 год. на ОС- Хасково, В ЧАСТТА, с която е отменено Решение Nо 841 от 19.12.2011 година по гр.д.Nо 10/2011 година на РС- Хасково досежно уважения положителен установителен иск за собственост на Щ. Б. и К. Б. срещу Р. Р. Б. и Л. Р. Б. на недвижим имот- ½ идеална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], площ от 508 кв.м. и в частта, с която на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен НА */1971 година за разликата над ½ идеална част и е постановено ново решение, с което искът по чл. 124 ал.1 ГПК е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с тезата, че по въпроса нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо, че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, становището на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-I. отд. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв.М. Г. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и релевира възражения по основателността на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на спорния недвижим имота от 10 579.60 лв. касационната жалба се явява процесуално допустима. И. с изложението към касационната жалба процесуално-правен въпрос нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо, че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт има характера на обуславящ крайния правен резултат по заявения положителен установителен иск за собственост, налице е противоречива съдебна практика предвид на представеното Решение Nо 173 /2010 година поради което и касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи пропорционална държавна такса, което в конкретния случай е в размер на 210 лв. / двеста и десет лв. /, вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от уведомлението до страната. Предвид на образуваното пред ОСГК на ВКС тълкувателно дело Nо 11/2012 година, настоящият състав намира, че делото следва да бъде спряно до приемане на решение по посоченото тълкувателно дело имащо за предмет спорният въпрос за „ползва ли се констативния нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК с обвързваща материална доказателствена сила по см. на чл. 179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост ”. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия