Определение № 4253 от 31.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 435/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Й. Г. К., чрез адвокат Д. Н., срещу въззивно решение № 5271/13.08.2025г. постановено по в. гр. д. № 10303/2024г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Насрещната страна Българско национално радио с писмен отговор, чрез юрисконсулт А. М., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280 от ГПК, а въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – София, отхвърлил предявените от Й. Г. К. срещу Българско национално радио искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със Заповед № ЧР-.... от 29.12.2023 г., на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ; за възстановяване на Й. Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност „координатор“ в Българско национално радио, програма „Х. Б.“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за осъждане на Българско национално радио да заплати сумата от 7001, 29 лева, представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа за периода от 02.01.2024 г. до 19.06.2024 г., на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба от 01.03.2024 г. до окончателното плащане. За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна следното: Страните били в трудово правоотношение въз основа на безсрочен трудов договор, като ищцата Й. Г. К. заемала длъжността „координатор“ в Българско национално радио, програма „Х. Б.“, редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“. Съществувалото между страните правоотношение било прекратено с оспорената Заповед № ЧР-.../29.12.2023г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, считано от 01.01.2024 г. Заповедта била връчена на работника на 02.01.2024г. От представените по делото щатно разписание на длъжностите на Програма „Х. Б.“, в сила от 14.06.2023 г. и поименно длъжностно разпределение персонала на Програма „Х. Б.“, въззивният съд установил, че по първото щатно разписание (в сила от 16.06.2023 г.) в програма „Х. Б.“ имало 2 щатни бройки за длъжността „координатор“: една към Директор радио програма, заемана от М. К. и една към редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, екип „Драматургични форми“, заемана от ищцата Й. К.. Посочил, че с решенията по т.5 от Протокол № 28 от проведено на 06.12.2023 г. заседание на УС на БНР била извършена промяна в структурата и длъжностното щатно разписание на работодателя относно програма „Х. Б.“, първоначално от 02.01.2024г., а с решение от 08.12.2023 г., считано от 01.01.2024 г. Направил извод, че щатното разписание било утвърдено от определения от закона компетентен орган на работодателска власт. Със същото били извършени следните структурни промени: 1/ Закриване на Редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“, на пряко подчинение на директора на програмата с численост 25 щатни бройки с прилежащите екипи; 2/ Откриване на Редакция „Драматургични форми, детското БНР, хумор и сатира“ на пряко подчинение на директора на програмата, с численост 12 щатни бройки, от които: 1 бройка за длъжността „главен драматург“; 1 бройка за длъжността „технически сътрудник“ и следните подчинени структури: екип „Драматургични форми“, с численост 4 (четири) щатни бройки, от които: 1 за „отговорен драматург“ и 3 за длъжността „драматург“; екип „Хумор и сатира“, с численост 3 (три) щатни бройки, от които: 1 за длъжността „отговорен редактор“ и 2 за длъжността „редактор“; екип „Детското БНР“, с численост 3 (три) щатни бройки, от които: 1 за длъжността „старши редактор“ и две бройки от длъжността „редактор“; 3/ Решение за трансформиране на 1 бройка за длъжността „координатор“ в 1 бройка за длъжност „технически сътрудник“ в програма „Х. Б.“. На трансформираната длъжност продължила да работи служителката М. К.. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че длъжността „координатор”, съществувала към директора на програма „Х. Б.“ и като част от екипа на Редакция „Драматургични форми“, били реално съкратени и изцяло премахнати в цялата редакция като структурна единица. В утвърденото ново щатно разписание за нея не била предвидена нито една щатна бройка. Такива не била предвидена в новосъздадените редакция „Драматургични форми, детското БНР, хумор и сатира“ и в схемата на цялата програма „Х. Б.“. Развил съображения, че право на работодателя било да прецени в кои направления се реализира основната работа и при промени да реагира като осигури целесъобразна организация на служителите чрез съкращаване в щата, утвърждаване на ново щатно разписание, промени в длъжностните характеристики и дори закриване на звено в предприятието. Посочил, че преценката на работодателя за съкращаване на структурни звена и длъжности, и предоставяне изпълнението на дейностите, предмет на преустановените трудови функции, на други длъжности, била изцяло автономна. Въззивният съд извършил съпоставка на длъжностните характеристики на длъжностите „технически сътрудник“ към директора на програмата и „координатор“ по старото щатно разписание, въз основа на които направил извод за припокриване на част от задълженията по тях, както следва: подпомагане ръководството на програмата; изготвяне на документи и справки; посрещане, придружаване, насочване и изпращане на посетители според вътрешен ред; организира срещи на директора с външни лица и институции; обработка и съхранение на лични данни на служители и трети лица, съобразно законови правила; докладване на директора при установяване на административни пропуски; получаване на канцеларски и други материали съхраняване на документалния архив съобразно вътрешни правила. Установил наличие на разлики във функциите по двете длъжности, както следва: 1/ за длъжността „координатор“: довеждане до знание на служителите на нарежданията на директора; организационно-технологични връзки с други звена в БНР (координаторът е формално звено‑мост между програмата и останалата структура) контакти при необходимост с представители на фирми, институции и организации. 2/ за длъжността „техническия сътрудник“: водене на кореспонденция – завежда входяща и изходяща кореспонденция на дирекцията и координира документооборота с другите структури; следене на служебна електронна поща. Съдът посочил, че съгласно представената по делото нова длъжностна характеристика на длъжността „технически сътрудник“ по новото щатно разписание, същата била идентична по отношение на част от функциите, предвидени в старите длъжностни характеристики за длъжностите „технически сътрудник“ и „координатор“. Към тях били добавени нови специфични задължения и дейности: подготовка и водене на отчетност за документите и финансовите средства; изготвяне на годишен опис за дирекция „Авторско право и сродни права“; осигуряване на данни за координиране и реализация на предаванията; приемане и предаване на съобщения през комуникационните средства; довеждане до знание на служителите на нарежданията на директора; по-широк спектър от административни задачи (отчет на отсъствия, справки, грижа за спазване на административен ред). След извършения анализ на трудовите задължения, включени в длъжностите „технически сътрудник” и „координатор”, съдът направил извод, че същите не били еднакви, макар да имали сходство. Приел, че по делото било установено реално, а не фиктивно съкращаване на щата, тъй като бил намален броя на длъжностите, не била създадена длъжност, която макар с друго наименование, да покрива напълно същите задължения като съкратената, а по делото не били събрани доказателства друг служител на работодателя да извършвал изпълняваните от ищцата трудови функции след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение. Отбелязал, че създадената нова длъжност „технически сътрудник“ включвала малка част от трудовите задължения по вече закритата длъжност „координатор“, които се изпълнявали като част длъжностните характеристики на новосъздадена длъжност, а разликите с ново възложените задължения били съществени. По отношение на подбора: Съдът приел, че длъжностите „координатор“ към директора на програма „Х. Б.“ и „координатор“ в екип „Драматургични форми“ към редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ били съкратени, от щатното разписание. По новото щатно разписание било предвидено към директора на програма „Х. Б.“ да съществува длъжност „технически сътрудник“ на мястото на „координатор“. Приел, че тези промени били извършени в две различни обособени части на предприятието на ответника. При обосноваване на този извод съдът се позовал на чл. 10, ал. 1 Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР за разделяне на административното управление от редакционната дейност на работещите в БНР и на ал. 2 на същата разпоредба, според която дейността на БНР била организирана в структурни звена. Главните административни единици били програмните дирекции „Хоризонт“ (чл. 16 от Правилника) и „Х. Б.“ (чл. 17 от Правилника), като всяка от програмните дирекции била самостоятелно структурно звено и се ръководела от директори (арг. чл. 8, ал. 2 Правилника), пряко подчинен на генералния директор. Приел, че в структурата на програма „Х. Б.“ редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ била организационно обособено звено, с обособени отделни екипи – екип „Драматургични форми“, екип „Хумор и сатира“ и екип „Детското БНР“. Направил извод, че спецификите на организацията на работа и на управление, съчетани със специфичен предмет на осъществявана дейност – определен вид предавания (драматургични форми), обуславяли специфики и на самите трудови функции на работниците и служителите, работещи в съответното обособено структурно звено, в сравнение с трудовите функции на работниците и служителите в другите структурни звена на предприятието на същия работодател, дори когато техните длъжности били с еднакви наименования, като длъжността „координатор“ към директора на цялата програмна дирекция „Х. Б.“. Отбелязал, че координирането на цялата програмна дирекция се различавало по съдържание на трудовите функции от работата по координиране на екипа осъществяващ драмтургичните предавания в редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“. С оглед на изложеното, заключил, че съкращаването на щата било извършено именно в посочената структурно-обособена единица редакция „Драматургични форми, вечерни и съботно-неделни предавания“ – ръководена от „главен драматург“, част от която бил екип „Драматургични форми“, от чиято структура била премахната длъжността „координатор“, заемана от ищцата. С оглед на обстоятелството, че съкращението не засягало цялото предприятие на работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено, съдът приел, че задължение на същия било извършването на подбор само в рамките на обособената структура (работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в това обособено звено). Отбелязал, че доколкото с извършената структурна промяна били съкратени всички еднородни длъжности „координатор“, работодателят не бил задължен да извършва подбор. Изложените съображения обосновали крайния извод на въззивния съд за законосъобразност на оспореното уволнение и неоснователност на предявения иск за неговата отмяна. Неоснователността на главния иск, обусловила извода на съда за неоснователност на съединените с него искове за възстановяване на Й. Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането ѝ без работа за срок от шест месеца след уволнението. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК на следните основания: Поради нарушение на чл.12 ГПК при постановяване на обжалваното решение и противоречието му с практиката на ВКС, тъй като не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства и доводите на страните, не са спазени процесуалните правила за преценка на доказателствата. Искането е свързано с приложението на чл.12 и чл.235 ГПК, и е принципно значимо за всяко производство, но с оглед спецификите при разглеждане на делата от касационната инстанция и обвързаността на съда от конкретно наведените от страните доводи, същото следва да се разглежда в рамките на посочените оплаквания за допуснатите от въззивния съд нарушения при преценка на установените по делото факти (кои от тях въззивният съд не е взел предвид, респ. е отчел такива, които не са елемент от обстоятелствата, част от предмета на предявените искове; дали са релевантни към въведените пред въззивния съд възражения, както и дали са от значение за крайния резултат по спора). В конкретния случай, касаторът посочил обобщено, че въззивният съд допуснал нарушение на чл.12 от ГПК и не съобразил практиката на ВКС относно задължението му да извърши всестранно и пълно изследване на всички писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните; не спазил процесуалните правила за преценка на доказателствата. Единственият конкретен довод е, че съдът не обсъдил събраните по делото гласни доказателства, но касаторът не посочил какъв е фактът, който твърди че се установява от тях, относим към предмета на спора и въведените във въззивното производство възражения, и от значение за крайния резултат. Доводите на страната по естеството си представляват касационни оплаквания и несъгласие с правните изводи на въззивния съд, които подлежат на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл. 288 ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл. 281 ГПК, поради което по този въпрос не са налице както общата предпоставка да допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така и допълнително посочената от страната по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са наведени и доводи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС, както следва: 1/ с решение №1289/24.01.1995 г. по гр.д.№909/1994 г. на ІІІ г.о. и решение №1291/01.02.1995 г. по гр.д. №1010/1994 г. на ІІІ г.о., съгласно която съкращаването на щата трябва да бъде реално, а не както е в разглеждания случай, при който има фиктивно закриване на част от предприятието и липса на съкращаване на щата и 2/ с решение №227-97-III г.о., решение №245-97-III г.о. и решение №100-01-III г.о., тъй като в конкретния случай не е налице преставане съществуването за в бъдеще на трудовата функция за длъжността, която е заемала ищцата и при преценката за това съдът е следвало да обсъди събраните по делото доказателства в цялост. Тези искания също представляват оплаквания за неправилност на решението и са обусловени от защитната теза на страната за наличие на фиктивно съкращаване на щата, каквото не е установено в обжалваното решение. В допълнение следва да бъде посочено, че практиката на ВКС за начина, по който се преценява налице ли е реално, а не фиктивно съкращаване на щата е трайно установена. Съобразно даденото в същата разрешение, е необходимо да бъде извършено съпоставяне на трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност и друга или други конкретно установени по делото щатни длъжности при ответника/работодател, за които ищецът твърди, че се осъществяват трудови функции, несъществено отличаващи се от тези на заеманата от него. Разяснено е още, че реално съкращаване на щата е налице, когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията от дотогавашната щатна длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, като се променят изискванията за нейното заемане, в резултат на което е налице нова трудова функция, и нова длъжност. Налице е реално съкращаване и при наличие на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции. Посочено е още, че не е налице съкращаване, а трансформиране на длъжности при съкращаване в щата, когато в щатното разписание е закрита определена длъжност, но се създава нова такава (с ново или под старото наименование) с трудови функции, в обема на които са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом като те не са определящи за характера и съдържанието на работата. Разяснено е, че разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо, и в подобен случай няма съкращаване на щата. Въззивното решение е съобразено с посочените принципни разрешения. При постановяването му съдът е направил сравнение между възложените трудови функции на длъжността „координатор“, заемана от ищцата и преобразуваната длъжност „технически сътрудник“, обсъдил възложените на новата длъжност съществено различни и специфични трудови функции (подготовка и водене на отчетност за документите и финансовите средства; изготвяне на годишен опис за дирекция „Авторско право и сродни права“; осигуряване на данни за координиране и реализация на предаванията; приемане и предаване на съобщения през комуникационните средства; довеждане до знание на служителите на нарежданията на директора), както и по-широк спектър от административни задачи (отчет на отсъствия, справки, грижа за спазване на административен ред). Посочените обстоятелства обосновали извода му извършено реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност „координатор“ и трансформация на длъжността „координатор“ към директора на цялата програмна дирекция, при която част от нейните функции били прехвърлени на друга длъжност („технически сътрудник“), но с възложени нови и съществено различаващи се трудови задължения. С оглед на изложеното, не е налице соченото от страната основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Направено е искане за допускане на касационното обжалване и поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №83-01-IIIг.о.; решение №1864-01-IIIг.о. и решение №2187-01-III г.о., тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение липсвало взето решение от компетентен орган за съкращаване на длъжността на ищцата. Наведен е довод, че съответната трудова функция трябвало да бъде премахната от работодателя по предвидения в закона ред, като решението за това следвало да бъде взето от компетентния орган преди да уволнението и датата на прекратяване на трудовото правоотношение трябвало да съвпада или да следва датата, на извършване на съкращаването на длъжността. Това искане отново е обосновано от несъгласието на ищцата с правните изводи на съда в обжалваното въззивно решение. При постановяването му съдът съобразил практиката на ВКС и приложимия материален закон изискващ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ да е налице утвърдено ново щатно разписание, в което заеманата от уволнения работник или служител длъжност да е съкратена. Както беше посочено, приложението на материалния закон, нарушението на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства и обосноваността на въззивното решение се преценяват при проверка правилността на обжалвания съдебен акт, а не при извършване на селекцията по чл.288 ГПК, поради което по този въпрос също не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът направил искане за допускане на обжалването и в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но не обосновал същото. Съгласно практиката на касационната инстанция, включително и задължителна такава (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), позоваването на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези, само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Създадената и трайно установена практика по наведените в изложението основания за допускане на касацинното обжалване, която не се нуждае от изменение или осъвременяване също изключва приложимостта на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалването. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,