Определение № 3273 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3820/2025 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 198 от 16.07.2025 г. по гр. д. № 206/2025 г. на Окръжен съд – Смолян е потвърдено решение № 27/10.03.2025 г. по гр. д. № 217/2024 г. на Районен съд - Златоград, с което по предявените от В. Р. Д. и К. А. Д. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, че ищците са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [община], с площ 6 046 кв. м., местността „К.“, земеделска земя осма категория, стар № *, при описани граници, индивидуализиран на приложена скица на вещото лице С., представляваща неразделна част от решението. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от Държавата, чрез юрисконсулт М. М., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 1 и 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответниците по касация В. Р. Д. и К. А. Д., чрез процесуалния си представител адв. В., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от В. Р. Д. и К. А. Д. срещу държавата положителни установителни искове за собственост върху процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците се легитимират като собственици на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 1978 год., когато са закупили имота от Р. К. /договорът не е сключен в изискуемата се нотариална форма/. Построили са в него жилищна и стопанска сгради. По делото е установено, че с решение № 1878/06.04.1999 г. на ОСЗГ–гр. Н., на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ процесният поземлен имот е възстановен на Държавен поземлен фонд – МЗГ. В същото липсват подписи на членове на комисията. През 2023 г. имотът е актуван като частна държавна собственост. От показанията на свидетелите Х. и Л. /последният съсед от изток/, е видно, че имотът е бил „закупен“ през 1978 г. Свидетелите установяват факта, че продавачът има имот в същата местност под пътя, както и че шосето е разделило имота. Според техническата експертиза жилищната сграда в имота е строена на етапи от 1980 г., като е била завършена в периода 1998 год.-2000 год. Построена е и стопанска сграда. По безспорен начин се установява, че имотът не е внасян в ТКЗС. Няма данни за неговото отчуждаване или одържавяване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са уважени, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на въведеното придобивно основание. Изложил е съображения за това, че са осъществявали фактическа власт, с намерение за своене, като собственици, облагородили са имота, построили са в него жилищна и стопанска сгради. Посочил е също така, че от гласните доказателства е установено, че бившият собственик не е имал претенции по отношение на имота, стопанисван от В. и К. Д.. Обсъдил е представените заповеди за изземване на площи от него /съответно 0,5 дка и 0,3 дка/, като е посочил, че до фактическо изземване на същия не се е стигнало, тъй като са били внесени дължимите суми. Обосновал е извод, че по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили, макар и не в законоустановената форма, забраната на чл. 86 ЗС не се прилага. В мотивите на въззивния акт е обсъдена доказателствената стойност на решението на органа по земеделска реституция. Изискан е оригинала за констатация. Установено е, че липсва цялата преписка по издаването му, както и оригиналът на решението. Същото е налично само в т. нар. „База данни“ на ОСЗГ – [населено място], като представената компютърна разпечатка не представлява административен акт, който може да породи последиците на надлежно издадено конститутивно решение. Правилно първоинстанционният съд е изключил представения препис от доказателствата по делото, на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата касаторът на първо място излага доводи за недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. Поставил е и следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Задължен ли е въззивният съд да упражни косвен съдебен контрол на реституционното решение при възражения за материалната му незаконосъобразност, когато то има значение за съществуването или несъществуването на спорното право; 2. Може ли да се придобие собственост на земите от държавния поземлен фонд по давност въпреки че държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване, като министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от Държавния поземлен фонд /ДПФ/; следва ли да се има предвид, че чл. 24, ал. 7, изр. 1 ЗСПЗЗ въвежда императивна забрана за придобиване по давност на земите от ДПФ, съгласно която тези земи не могат да се придобиват по давност; изземването им от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва по реда и при условията на чл. 34 от същия закон, независимо от начина, по който държавата ги е придобила, което отрича възможността за придобиване по давност на земеделски земи от ДПФ. Сочи се противоречие с решение № 517/02.08.2024 г. по гр. д. № 1281/2023 г. на ВКС, първо г. о.; 3. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно – решението, постановено въпреки липсата на положителна или наличността на отрицателна процесуална предпоставка. В настоящата хипотеза решението отговаря на тези изисквания. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в изложението материалноправни въпроси, обобщени и формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й, произтичащи от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1: „може ли да се придобие по давност имот, включен в Държавния поземлен фонд, с оглед установената в нормата на чл. 24, ал. 7, изр. 1 ЗСПЗЗ забрана за придобиване на такъв имот?“. Въпросът е от значение за изхода на конкретното дело. Следва да се извърши преценка за съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.