Определение № 60333 от 03.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1889 от 09.03.2020г., постановено по гражданско дело № 3765/2009г., Софийският градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав е оставил в сила решение от 16.02.2009 г., постановено по гражданско дело № 3948/2006 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, с което:

1. е отхвърлен предявеният от Столичната община /конституирана по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца А. К. Ч./ против И. И. Ц. и И. И. Ц. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по реституция, настъпила по силата на закона – ЗВСОНИ и по наследствено правоприемство, на урегулиран поземлен имот IX-....., целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на [населено място], местност „Т. баир“ и за осъждане на ответниците да предадат владението на горепосочения недвижим имот.

2. са отхвърлени предявените по реда на чл. 181 от ГПК /отм./ от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ против Столичната община искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ и с правно основание чл. 108 от ЗС против И. И. Ц. и И. И. Ц. за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик по силата на завещание на недвижим имот УПИ IX- ....., целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на [населено място], местност „Т. баир“ и за осъждане на ответниците И. И. Ц. и И. И. Ц. да предадат владението на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“посочения недвижим имот.

3. са отхвърлени предявените по реда на чл. 181 от ГПК /отм./ от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ против Столичната община евентуални искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ и с правно основание чл. 108 от ЗС против И. И. Ц. и И. И. Ц. за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик по силата на договор за продажба на наследство от 19.10.2006 г. на 1/2 идеална част от същия недвижим имот и за осъждане на И. И. Ц. и И. И. Ц. да предадат владението на тази част от имота.

Софийският градски съд е прекратил производството по отношение на Г. Д. П., конституиран във въззивното производство на основание чл.120 ГПК /отм./ на мястото на починалата на 28.07.2006 г. ищца А. К. Ч. като неин наследник по завещание от 25.07.2006г.

С допълнително решение № 260700 от 22.10.2020г. Софийският градския съд е оставил без уважение искането по чл. 193 ГПК /отм./ на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ за допълване на решението № 1889 от 09.03.2019г., чрез произнасяне с нарочен диспозитив по оспорването истинността на саморъчно завещание на А. Ч. от 25.07.2006 год. в полза на Г. Д. П..

Решенията са постановени при участието на трети лица-помагачи на ответниците по първоначалния иск Г. К. Ц., М. Б. С., С. П. С. и К. П. Я..

Срещу постановените от Софийския градски съд решения са постъпили три касационни жалби:

1. Столичната община е подала касационна жалба вх. № 50633 от 09.06.2020г. в СГС срещу въззивното решение № 1889 от 09.03.2020г., постановено по гр.д.№ 3765/2009г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от нея ревандикационен иск против И. И. Ц. и И. И. Ц..

В касационната жалба са направени доводи, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материалния закон. Изложени са съображения, че съдът в нарушение на чл.236 ГПК не е обсъдил възражението на нищожност на пълномощно рег.№ 2140 от 22.09.1995г. на Консулската служба на РБ в П. поради липса на подпис на консула; възражението за нищожност на договора за доброволна делба от 05.04.2007г. поради неучастие на всички съсобственици; не са обсъдени всички доводи по възражението по чл.40 ЗЗД. Поддържа се и процесуално нарушение поради неизвършена служебна проверка за валидността на пълномощното рег.№ 2140 от 22.09.1995г. Касаторът навежда и доводи за нарушение на материалния закон във връзка изводите на въззивния съд за валидността на упълномощаването на Г. Ц. и нейната представителна власт, както по отношение на А. К. Ч., така и по отношение на И. К. Ч.. Във връзка с тези доводи са поставени правни въпроси в изложението за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Ответниците И. И. Ц. и И. И. Ц. са подали писмен отговор по жалбата на Столичната община, в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване като поддържат, че по поставените правни въпроси въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, а представените от касатора Столичната община съдебни решения се отнасят до случаи с особености, които ги различават от настоящия.

Третото лице помагач Г. Ц. е подала отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.

2.Главно встъпилото лице Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ е подал касационна жалба вх.№ 56787 от 22.06.2020г. срещу въззивното решение по предявените от него искове за собственост на основание чл.181 ГПК /отм./

В касационната жалба са развити доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по приложението на чл.40 и 42 ал.2 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на правоприемниците в процеса, което води до очевидна неправилност на решението. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за представителната власт на Г. Ц. при сключване на договорите по отношение на двамата съсобственици А. К. Ч. и И. К. Ч., както и по приложението на чл.42 ал.2 ЗЗД.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, по които се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.

Постъпил е отговор от Столичната община, в който се оспорва жалбата само в частта, в която се твърди, че Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ е собственик на процесните имоти. В останалата част Столичната община счита, че поставените правни въпроси обуславят предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване.

3.Главно встъпилото лице Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ е подал и касационна жалба срещу решението по чл. 193 ГПК /отм./ № 260700 от 22.10.2020г. В нея са изложени доводи, че според практиката на ВКС оспорването на документ по реда на чл.154 /отм./ е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и съдът дължи произнасяне с нарочно определение или с изричен диспозитив в решението – решение № 66 по гр.д.№ 807/2012г. на ВКС, ІІ г.о., което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

По жалбата на Столичната община.

Обуславящ за делото е поставеният правен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени от страните твърдения, възражения и оспорвания и по него касационното обжалване следва да се допусне по следните съображения: Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че не е доказано от събраните по делото доказателства, че към 25.02.1992г. А. Ч. и И. Ч. са били реституирани собственици по силата на закона на спорния имот и на това основание е отхвърлил всички искове. Въззивният съд е направил обратен извод като е приел, че процесният недвижим имот е част от имотите, притежавани от праводателите на А. Ч. и И. Ч., които са били одържавени по ЗОЕГПНС и са доказани предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.1 ал.1 ЗВСОНИ. При този извод съдът е бил длъжен да се произнесе по всички посочени в исковата молба основания за недействителност на упълномощаването на Г. Ц. от А. Ч. и К. Ч. и на сключените от пълномощника договори за продажба. В мотивите на решението не е обсъдено възражението за липсата на валидна заверка на пълномощното на К. Ч. рег.№ 2140/22.09.1995 г., като съдът е приел, че за сключване на сделките Г. Ц. е имала надлежна представителна власт както от А. Ч., така и от И. Ч.. Не са обсъдени в цялост и доводите във връзка с позоваването на недействителността на договорите за продажба на основание чл. 40 ЗЗД. Следователно мотивите в обжалваното решение са в противоречие с практиката на ВКС, че като съд по същество, въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства - решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г., ІV г.о., и др./ и касационната жалба на Столичната община следва да се допусне за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

2. По жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ срещу решение № 1889 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3765/2009 г.,

Въззивният съд се е произнесъл с общи мотиви по подадените пред него две касационни жалби – на ищеца Столичната голяма община и на главно встъпилото лице Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“. Техните права в значителна степен произтичат от общи факти по отношение на валидността на извършените разпореждания като същевременно възраженията за недействителност на разпорежданията и на ищеца и на главно встъпилото лице са идентични и не могат да бъдат разрешени противоречиво. Ето защо следва да се допусне касационното обжалване и по жалбата на главно встъпилото лице срещу основното решение № 1889 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3765/2009 г.

3. Не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.193 ГПК /отм./ № 260700 от 22.10.2020г. за произнасяне с изричен диспозитив по неистинността на завещанието на А. К. Ч. от 25.07.2006г. в полза на Г. Д. П., тъй като поставеният правен въпрос не е от значение за правата на главно встъпилото лице.

С представеното завещание в негова полза, Г. Д. П. е поискал да бъде конституиран като ищец по делото като единствен универсален правоприемник на А. К. Ч. по първоначално предявения иск, по който Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ не е страна. Производството по отношение на Г. Д. П. е прекратено поради липса на процесуална легитимация и в тази част въззивното решение, имащо характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила. Правата на главно встъпилото лице за процесния имот не са в конкуренция с тези на Г. П., а с тези на Столичната община и от процесуална гледна точка липсва основание за произнасяне с изричен диспозитив по направеното оспорване на завещанието на Г. Д. П. от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение