Определение № 4117 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М. К., чрез адв.З., назначен особен представител против решение № 10050 от 18.05.2022 г. по в.гр.д. №1661/2020 г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение № 24 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 373/2016 г. на Окръжен съд Видин, с което са уважени предявените искове, като са отнети в полза на Държавата на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ от К. М. К.- недвижим имот с идентификатор №***.*.*** по кадастралната карта на [населено място], кв.Н. п., който е идентичен с УПИ *- *, кв.*, ул.“И. „№, с площ от 5 051 кв.м. и посочени съседи, сумата в размер на 11 120 лв., представляваща пазарната стойност за придобиване на биологични единици, сумата от 15 289,57лв.-представляваща извършени касови вноски по разплащателна сметка в лева № 7000 1513 0664 44 в „УниКредит Булбанк“ АД, сумата в размер на 8 300лв., получена от трети лица по банкова сметка в лева с № 27 93 29 в „УниКредит Булбанк“ АД, сумата в размер на 18 670лв., получена от касови вноски от К. М. К. по посочена сметка № ****** 13 в ОББ АД и сумата в размер на 12 022,41лв., касови вноски от К. М. К. по банкова сметка с № 91551071893111 в „Райфайзенбанк“ЕАД. От М. Г. А. на основание чл.62, т.2, вр. с чл.63, ал.2, т.5, вр. с чл.62 ЗОПДНПИ е отнет в полза на Държавата поземлен имот №519, с идентификационен № *.*.* с административен адрес [населено място], [улица], целия с площ от 216 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификационен № ***,****.*, със застроена площ от 84 кв.м., със съседи на имота: от север [улица], от изток-поземлен имот №*, от юг- поземлен имот №* и от запад поземлен имот №*, придобит с нот. акт за покупко-продажба №*, том *, рег.№, дело №302/2016 г., вписан в СВ [населено място], акт №, том ***, дело 2136, вх. рег.№4522/19.08. 2016 г. От М. Л. М. на основание чл.72, вр. с чл.63, ал.2, т.1 и вр. с чл.62 ЗОПДНПИ е отнета сумата в размер на 48 185,83лв., пазарната стойност, получена при продажбата на л.а. марка БМВ с рег.№ДК [рег.номер на МПС], сумата в размер на 8 800лв., представляваща пазарната стойност, получена при продажбата на лек автомобил марка Мерцедес, с рег.№ДК [рег.номер на МПС], както и на основание чл.62, ал.2, т.1, във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ от М. Л. М. сумата от 7 625,64лв., представляваща извършени касови вноски по разплащателна сметка в лева с посочен номер в „ОББ“ АД, сумата в размер на 271 224,59лв., представляваща касови вноски от проверяваното лице и преводи от трети лица по картова сметка в лева с посочен номер в „ОББ“ АД, сумата в размер на 56 213лв., представляваща касови вноски и преводи от трети лица от банкова сметка в лева с посочен номер в „УниКредит Булбанк“ АД, сумата в размер на 17 248,86лв., представляваща касови вноски по банкова сметка в лева с посочен номер в „Уни Кредит Булбанк“АД и сумата в размер на 31 960,25лв., представляваща касови вноски по спестовен влог в евро с посочен № в „Банка Пиреос България“ АД.

Касаторът К. М. К. обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че е нищожно, недопустимост, очевидна неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и за отхвърляне на предявените срещу ответника К. М. К. искове.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК: Въпроси първи и втори в изложението се свеждат до въпросите относно това следва ли, за да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, следва ли престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу ответника да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК и само в изключението по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) - от гражданския съд, по мотивираното предложение на Комисията, както и да е налице пряка или косвена връзка между престъпната дейност и в тази връзка следва ли да се спре производството по ЗОПДНПИ отм. до приключване с влязъл в сила съдебен акт по наказателното производство. По този въпрос сочи противоречие с ТР №7 от 30.06.2014 г. по т.д.№7/2013 г. на ОСГК.

Въпросите трети и четвърти в изложението обобщено се свеждат до въпросите: Представляват ли „имущество“ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? По този въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №97/18.05.2018 г., по гр.дело №3224/2017 г. на ВКС, решение №200/14.07.2019 г., по гр.дело №4143/2017 г. на ВКС, решение №191/15.02.2021 г.1 по гр.дело №4768/2019 г. І, решение №147/16.09.2019 г., по гр.дело №1998/2018 г., решение №263/18.12.2020 г. по гр.д. №1293/2020 г.и др. Сочи също, че в тази връзка е и образуваното т.д. №4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по жалбата КОНПИ, чрез процесуалния представител е депозирал отговор на касационната жалба, в която поддържа становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Ответницата М. Л. М. е подала касационна жалба срещу въззивното решение и с разпореждане от 21.03.2023 г. на въззивният съд е върната касационната й жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите й. С определение от 29.06.2023 г., постановено по ч. гр.дело №2465/2023 г. на ВКС е потвърдено разпореждането от 21.03.2023 г. на САС, по гр.дело №1661/2020 г., с което е върната касационната жалба. С определение от 25.01.2024 г., на ВКС, постановено по ч. гр.дело №153/2024 г. е потвърдено разпореждане от 23.11.2023 г. на САС, по гр.дело №1661/2020 г., с което е върната частна жалба от 03.10.2023 г. против разпореждане от 21.03.2023 г. на САС, с което е върната касационната жалба от 24.10.2022 г. от М. Л. М. против решение от 18.05.2022 г. на САС

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС съобрази следното:

Касационната жалба на К. М. К. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е установил, че са предявени от КПКОНПИ /Комисията/ искове за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. чл.62 от ЗОПДНПИ/ отм./ от К. М. К. както следва изброено имущество и включващо: недвижим имот с идентификатор № ***.*.* по кадастралната карта на [населено място], кв.Н. п., който е идентичен с УПИ - *, кв.*, ул.“И. „№, с площ от 5 051 кв.м. и посочени съседи, сумата в размер на 11 120 лв., представляваща пазарната стойност за придобиване на биологични единици, сумата от 15 289,57лв.-представляваща извършени касови вноски по разплащателна сметка в лева № 7000 1513 0664 44 в „УниКредит Булбанк“ АД, сумата в размер на 8 300лв., получена от трети лица по банкова сметка в лева с № 9660 4036 27 93 29 в „УниКредит Булбанк“ АД, сумата в размер на 18 670лв., получена от касови вноски от К. М. К. по посочена сметка № ** в ОББ АД и сумата в размер на 12 022,41лв., касови вноски от К. М. К. по банкова сметка с № ***** в „Райфайзенбанк“ЕАД. По отношение на ответницата М. Г. А. на основание чл.62, т.2, вр. с чл.63, ал.2, т.5, вр. с чл.62 ЗОПДНПИ иск за отнемане на поземлен имот №*, с идентификационен № ***.*.* с административен адрес [населено място], [улица], целия с площ от 216 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификационен № *,.*.*, със застроена площ от 84 кв.м. и посочени съседи. По отношение на ответницата М. Л. М. на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. чл.62 от ЗОПДНПИ/ отм./ за отнемане на незаконно придобитото имущество посоченото по-долу имущество: сумата в размер на 48 185,83лв., пазарната стойност, получена при продажбата на л.а. марка БМВ с рег.№ДК [рег.номер на МПС], сумата в размер на 8 800лв., представляваща пазарната стойност, получена при продажбата на лек автомобил марка Мерцедес, с рег.№ДК [рег.номер на МПС], както и на основание чл.62, ал.2, т.1, във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ от М. Л. М. сумата от 7 625,64лв., представляваща извършени касови вноски по разплащателна сметка в лева с посочен номер в „ОББ“ АД, сумата в размер на 271 224,59лв., представляваща касови вноски от проверяваното лице и преводи от трети лица по картова сметка в лева с посочен номер в „ОББ“ АД, сумата в размер на 56 213лв., представляваща касови вноски и преводи от трети лица от банкова сметка в лева с посочен номер в „УниКредит Булбанк“ АД, сумата в размер на 17 248,86лв., представляваща касови вноски по банкова сметка в лева с посочен номер в „Уни Кредит Булбанк“АД и сумата в размер на 31 960,25лв., представляваща касови вноски по спестовен влог в евро с посочен номер в „Банка Пиреос България“ АД.

За да потвърди решението на първата инстанция за уважаване на предявените искове, въззивният съд е приел, че е установено по делото, че ответниците К. М. К. и М. Л. М. са били привлечени като обвиняеми за престъпления по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.4 от НК и по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1 въэв вр. с чл.201, във вр. с чл.18, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.26, ал.2, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, по досъдебно производство №1/2012 г. по описа на ОСлО в ОП [населено място], пр. пр.№02740/2010 г. по описа на РП В., които са сред посочените в чл. 22, ал.1, т.8 от ЗОПДНПИ /отм/.

След получено в Комисията уведомление от Прокуратура от 2014 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица М. Л. М. и К. М. К., които са били и във фактическо съжителство. С Решение от 28.07.2016г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на Държавата и е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане на незаконно придобито имущество, като е привлечена като ответник и М. Г. А., спрямо която е насочен иск за отнемане на недвижим имот с адрес [населено място], [улица].

От съвкупната преценка на приетите доказателства, включително и на допуснатите и приети експертизи, неоспорени от страните, включително и от съдебно-икономическата експертиза, въззивният съд е приел, че се установява за проверявания период 20.05.2004 г.-20.05.2014 г. са придобили имущество общо от 1 213 207,03лв., при установен нетен доход в размер на 561 206,84лв. и е налице несъответствие между нетния доход и придобитото имущество на стойност от 652 000,19лв., което е значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм/, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, т.е. над 250 000 лв. Поради което е приел, че исковете са основателни и на отнемане подлежи посоченото имущество и за която не е доказано, че касае законно придобито имущество.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника К. М. К. срещу въззивното решение, в частта, с която е уважен предявения иск по отношение на същия, в която част има интерес от обжалване, поради следното:

При извършената проверка настоящият състав намира, че въззивният съд се е произнесъл в надлежен състав, обективирал е вътрешното си убеждение в писмения текст на решението и се е произнесъл по предявените искове по чл.62 от ЗОПДННПИ/ отм/ и атакуваното решение не е вероятно нищожно или вероятно недопустимо.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва въззивното решение, в частта, в която са уважени предявените искове по отношение на ответника К. М. К. да се допусне до касационно обжалване по обобщения от настоящия състав въпрос: Представляват ли „имущество“ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество за проверка в съответствие ли е с постановеното в Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС и посочените решения в изложението. По въведените доводи в касационната жалба съдът следва да се произнесе с решението си по съществото на спора.

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса по делото.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.