Определение № 12 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7133/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 23800/25.08.2014 год. на М. В. В., Н. Х. Л., Д. Х. М., П. В. Б., С. Г. Б. и В. Г. Б., всички от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Н. А.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 1339 от 09.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 2347/2012 година на ОС- Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 247 ГПК и чл. 73 ЗС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка досежно присъдения размер на сумите, дължимо обезщетение по чл. 73 ЗС, в частта на отменителното въззивно Решение No 366 от 28.02.2013 год. по същото дело, в частта, с която облигационните претенции за подобрения на [фирма] са присъдени да се платят солидарно общо в размер на сумата 27 231 лв. и по реда на чл. 271 ал.1 ГПК е постановено ново решение, с което обезщетението за ползата от която е било лишено търговското дружество в резултат на ползването на имота от страна на всяко едно от лицата - ползуватели на процесния недвижим имот- УПИ I- стопанска дейност от кв. 5 „Г“ по плана на северна индустриална зона [населено място], са присъдени като самостоятелно вземане срещу всеки един от тях. За да допусне исканата поправка на съдебното решение в посочената част, въззивният съд е приел, че е допуснал аритметична грешка при пресмятането в частта, с която е прието, че претендираното обезщетение не следва да се присъди солидарно, а като самостоятелни искови претенции за вземане по отношение на всеки един от физическите лица, ползвали имота за посочения период от време и е постановил самостоятелен диспозитив, с новия размер на дължимите суми от всяко едно от физическите лица. С касационната жалба се поддържа, че неправилността на обжалваното решение по чл. 247 ГПК произтича от неправилното разрешаване на въпросите за това кой, кога и как е ползвал имота, липсата на мотиви, свързани с преценката на доказателствата за отдаване на имота под наем и др., основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа с довод, че по въпросите може ли обезщетение за ползване, претендирано срещу няколко лица да се основава само на приключил между страните спор за собственост, какво точно обхваща претендираното обезщетение- пропуснати ползи или събрани наеми, като граждански плодове, и как следва да се определели размера на претендираното обезщетение – по равно ,когато лицата срещу които се претендира са наследници или следва да се има предвид реалното ползване на имота от същите? поради наличие на съдебна практика, която следва да се обобщи, поради което е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК, която изрично и императивно изключва от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска под 5000 лв. При данните по делото за цената на заявените, при условията на обективно субективно съединяване на осъдителните искове на [фирма] по чл. 73 ЗС / в предметната рамка на въззивното обжалване / срещу физическите лица - ответници и съобразно разпоредбата на чл. 247 ал.4 ГПК, решение за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално недопустимо. С посоченото решение, въззивния съд се произнася по претенции, всяка от които е с цена на иска под 5000 лв.т.е. под минимално определения от законодателя размер, който обуславя възможността делото да бъде разгледано на три инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия