Определение № 69 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С разпореждане №11344/13.12.2011г.,постановено от съдия от Варненския окръжен съд подадената от С. П. С. и Г. Д. Д.,действащи чрез процесуалния си представител адв.М. Н. касационна жалба с вх.№40237/12.12.2011г. срещу решение №1403/23.11.2011г. по гр.д.№1421/2011г. е върната,като е прието,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането е обжалвано от С. П. С. и Г. Д. Д. с оплаквания,че същото е незаконосъобразно и искане да бъде отменено. Поддържат,че при постановяване на обжалваното разпореждане съдът не е взел предвид обстоятелството,че предявеният иск е установителен за собственост и че в този случай цената на иска е сумата,посочена в данъчната оценка,а не се определя като ¼ от тази оценка. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане по същество по делото е иск за признаване право на собственост на 36/264 ид.части от дворно място,цялото с площ от 264кв.м.,съставляващо ПИ №*,идентичен с ПИ №* в кв.* по КП на *-ти подрайон по плана на [населено място],като цената на така предявения иск е правилно определена в обжалваното определение. Правилно е прието,че цената на иска следва да се определи по правилата на чл.55,ал.1,буква”б” ГПК/отм./,тъй като исковата молба,въз основа на която е образувано производството е постъпила в регистратурата на Варненския районен съд на 17.04.2007г. Съгласно тази разпоредба цената на иска по искове за собственост се определя от ¼ от данъчната оценка на имота,с оглед на което доводите на жалбоподателите,че за цена на иска следва да се приеме самата данъчна оценка,а не съответна част от нея са неоснователни. Както вече беше отбелязано,приложение следва да намери разпоредбата на чл.55,ал.1,буква”б” ГПК/отм./,а не разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 от сега действащия ГПК.В случая цената на иска е в размер на 3088.00лв., поради което правилно въззивният съд е приел,че постановеното от него решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК.Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение