Определение № 50422 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№260199/01.10.2022г., подадена от М. М. Б. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв.И. Б. М., срещу решение № 260981, постановено на 15.11.2021г. от Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение по в.гр.д.№857/2021г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Б. против М. П. Г., ЕТ „Пламид-М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 491 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), по регулационен план представляващ УПИ ...., ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .....с площ от 67 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .....с площ от 24 кв.м. по разрешение за строеж №166/24.10.2002г. на ТСУА-Община Карлово, представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, а поземленият имот по документ за собственост представляващ УПИ .... в кв.....по ЗРП на [населено място], състоящ се от 308 кв.м. дворно място, и производството по делото е прекратено в тази му част.

Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК. Поддържа, че основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е налице по следните правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение:

1.Може ли в делбеното производство да се реши повдигнатия от ответника въпрос за грешка в кадастралната карта и свързаният с това спор за собственост.

Поддържа, че по така поставения въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС – ТР №8/2016г. по т.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, т. 4; решение №97 от 03.05.2016г. по гр.д.№125/2016г. на I г.о. на ВКС.

2.При въведено твърдение от ответника за грешка в кадастралната карта трябва ли съдът преюдициално да разреши по същество свързания с това спор за собственост, изхождайки от заявените от страните факти.

Поддържа, че по така поставения въпрос е формирана богата практика на ВКС – решение №97 от 03.05.2016г. по гр.д.№125/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №153 от 21.12.2020г. по гр.д.№1221/2020г. на I г.о. на ВКС; решение №178 от 07.01.2020г. по гр.д.№2438/2018г. на I г.о. на ВКС; решение №83 от 29.10.2019г. по гр.д.№2238/2018г. на II г.о. на ВКС; решение № 73 от 06.10.2020г. по гр.д.№3789/2019г. на I г.о. на ВКС; решение №1022 от 17.03.2010г. по гр.д.№552/2009г. на I г.о. на ВКС.

Навежда доводи, че първо съдът е следвало да разреши възникналия спор за собственост върху УПИ ..... от 185 кв.м., който съгласно твърденията на „Газхим“ ООД неправилно е включен в очертанията на имот с идентификатор ....., като при отхвърляне на претенциите за собственост на ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“ и „Газхим“ ООД поправката в кадастралната карта би била без правно и фактическо основание, тъй като тя ще отговаря на фактическото състояние на имота и на пространствения обхват на правото на собственост на двамата бивши съпрузи, придобили имота в режим на СИО в резултат на упражнено съвместно давностно владение ведно с изградената в него жилищна сграда. Поддържа, че съдът е приел наличие на грешка в кадастралната карта без въобще да разгледа по същество изложените от ищеца доводи за липса на такава предвид правилното заснемане и отразяване на имота в плана и липсата на права на собственост в лицето на ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“ и „Газхим“ ООД и се е произнесъл по въпроса за наличието на грешка без да коментира основанията за това и без да разгледа преюдициалния въпрос за собствеността, при което е прекратил производството по делото вместо да реши спора по същество като приеме за установени или отрече със сила на пресъдено нещо правопораждащите юридически факти.

3.Носи ли страната доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици и когато това не е направено следва ли съдът да приеме, че фактите не са се осъществили.

Навежда довод, че след като ищецът оспорва наличието на грешка в кадастралната карта и никога не е заявявал подобно твърдение, а такова се поддържа от ответниците, то съгласно чл. 154 ГПК тяхна е тежестта да установят този факт, вкл. като докажат правата си на собственост и техния пространствен обхват като ангажират доказателства за грешно нанасяне на имота в кадастралната карта. Т.е. в подобна хипотеза задължението за изготвяне на скица-проект чрез назначаване на СТЕ не може да принадлежи на ищеца. Твърди, че след като ответникът не е внесъл дължимата за изготвянето на СТЕ такса, то същият следва да понесе санкцията за своето бездействие.

Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №23 от 02.02.2016г. по гр.д.№4553/2015г. на IV г.о. на ВКС; решение №338 от 27.03.2018г. по гр.д.№706/2017г. на IV г.о. на ВКС; определение №539 от 16.05.2016г. по гр.д.№1571/2016г. на IV г.о. на ВКС; определение №168 от 12.04.2016г. по гр.д.№807/2016г. на II г.о. на ВКС; определение №283 от 07.04.2016г. по т.д.№2085/2015г. на II т.о. на ВКС; решение № 92 от 09.07.2015г. по гр.д.№7177/2014г. на I г.о.

4.Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност.

Навежда довод, че въззивният съд не е разгледал възраженията на ищеца за придобиване по давност на притежаваната от ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“ 1/2 идеална част от УПИ ...., както и възраженията за придобиване по давност на УПИ ...., собственост на „Газхим“ ООД; не е обсъдил доводите, че продажбите, извършени през 2002г. и 2009г. са напълно фиктивни, извършени единствено с цел изграждането на търговски обекти в имота, което не е сторено; не е съобразил, че имотът задоволява единствено жилищните нужди на двамата съпрузи и техните деца с оглед построената в него жилищна сграда, съставляваща тяхно общо семейно жилище; че именно като жилищен имот същият е владян от закупуването му като търговската фирма на М. Г. няма никакъв принос в изграждането на жилищната сграда и не е осъществявала владението върху имота, което твърди, че се потвърждава от събраните по делото доказателства – изслушана съдебно-счетоводна експертиза и показанията на свидетели, които въззивният съд не е обсъдил.

Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №92 от 16.03.2012г. по гр.д.№980/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №323 от 27.09.2012г. по гр.д.№408/2011г. на I г.о. на ВКС; решение №408 от 07.11.2011г. по гр.д.№1347/2010г. на I г.о. на ВКС.

5.Кои са белезите, чрез които може да се индивидуализира един недвижим имот, предмет на иск за делба.

За неправилни счита изводите на въззивния съд за липса на индивидуализация на делбения имот, като твърди, че същият е описан в исковата молба и уточнителната такава пред въззивната инстанция съгласно представените документи за собственост, скица от КК и регулационния план, като са посочени подробно и изчерпателно всички негови характеристики.

Поддържа, че по така поставения въпрос възивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №672 от 07.03.2011г. по гр.д.№1584/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №842 от 02.12.2010г. по гр.д.№2006/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №138 от 23.01.2020г. по гр.д.№152/2019г. на II г.о. на ВКС; решение №70 от 14.06.2018г. по гр.д.№2741/2017г. на II г.о. на ВКС.

6.Налице ли е грешка в кадастралната карта при условие, че имотът е нанесен съобразно установеното на място негово фактическо положение, съобразено с материализираните граници съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, но в отклонение на границите на действащия регулационен план и площите, посочени в него.

Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №174 от 03.12.2018г. по гр.д.№4430/2017г. на I г.о. на ВКС; решение №63 от 15.10.2020г. по гр.д.№233/2020г. на II г.о. на ВКС; решение №156 от 28.01.2015г. по гр.д.№3805/2014г. на II г.о. на ВКС; решение №35 от 29.06.2020г. по гр.д.№1902/2019г. на II г.о. на ВКС.

7.Обвързан ли е съдът от признанието на иска и следва ли да постанови решение съобразно признатите по делото факти, относно които не е формиран спор по делото, респ. възможно ли е при признание на иска съдът да прекрати производството като счете, че е десезиран.

Навежда довод, че съдът не е съобразил обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът М. Г. е признал иска за делба по отношение на УПИ .... и построената в него жилищна сграда, макар и при други квоти от посочените в исковата молба.

С оглед на това поддържа, че по поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №141 от 14.07.2016г. по гр.д.№7446/2014г. на IV г.о. на ВКС; определение №391 от 21.05.2014г. по търг.д.№3280/2013г. на I т.о. на ВКС.

8. При обединяване на два имота в един общ по силата на кадастралната карта, заснела и отразила новообразувания имот съгласно неговите съществуващи на място материализирани граници и заявените от страната права на собственост върху целия имот, запазват ли се правата на отделните собственици върху реални части от този имот съобразно притежаваните преди обединението два отделни имота или тези права се трансформират в съсобственост при квоти съгласно пространствения обхват на притежаваното от всеки от тях право на собственост върху отделните имоти.

Навежда довод, че въззивният съд е мотивирал извода си за недопустимост на производството за делба с липсата на установена съсобственост с участващото по делото юридическо лице „Газхим“ ООД, а оттук и липса на конкретизиран правопораждащ юридически факт, съставляващ основание за участието на това лице в делбата. Счита този извод за неправилен по съображения, че установяването на правата на собственост на съделителите е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

Поддържа, че по така поставения въпрос няма формирана практика на ВКС, поради което счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа, че е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е постановено contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, като неправилността е съществена до такава степен, че може да бъде констатирана от съда prima facie – без реална необходимост от анализ и съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Съзира подобна неправилност в обстоятелството, че от една страна съдът е приел, че спорът за грешка в кадастралната карта следва да бъде разгледан именно в делбеното производство, а от друга страна е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на експертиза, която да отстрани тази грешка по реда на чл. 53а ЗКИР. Поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл. 266, ал. 3 и чл. 195, ал. 1 ГПК не е допуснал назначаването на СТЕ, която да изготви проект за изменение на КК, като впоследствие е мотивирал решението си именно с липсата на такава експертиза. За обосноваващо това основание за допускане на касационното обжалване счита и обстоятелството, че според въззивния съд претендираната от ищеца съсобственост е въпрос по допустимостта на иска, а не по неговата основателност и е прекратил производството поради липса на доказателства да възникване на съсобственост върху имота в лицето на „Газхим“ ООД, както и че недопустимо се е позовал на чл. 345 ГПК при положение, че „Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“ участват в производството като главни страни – ответници и в този смисъл не са неучастващи по делото; че съдът е прекратил производството въпреки направеното признание на иска; че не е указал на страната да представи актуална скица от регулационния план на [населено място] за УПИ ...., ако това е било пречка за допускането на делбата, въпреки че от представените документи за собственост и заключението на в.л. този въпрос е бил изяснен.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, съделителят М. П. Г. чрез процесуалния си представител адв.К. А., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:

Производството е за делба във фазата по допускане.

М. М. Б. е предявила срещу М. П. Г. иск за делба на ПИ с идентификатор .....по КККР на [населено място], представляващ УПИ .... в кв. ...., ведно с построените в този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .....с площ от 67 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .....с площ от 24 кв.м., с твърдението, че имотът е придобит от двамата съделители по време на техния брак въз основа на договор за продажба на общински парцели от 1997г., а сградите са построени въз основа на разрешение за строеж, издадено през 2002г. Твърди, че на 07.11.2002г.( н.а. №.....) на ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“ е продадена 1/2 идеална част от УПИ .....

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителят М. П. Г. не е оспорил така предявения иск за делба. Посочил е, че делбата следва да бъде допусната при квоти 3/4 идеални части за него и 1/4 идеална част за съделителката М. М. Б. с оглед извършеното през 2002г. разпореждане.

По искане на съделителката М. Б. съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза със задача да бъде проследен регулационният статут на имота. Според заключението на СТЕ (основно и допълнително) на в.л. М. К. със заповед №445/1993г. на кмета на община Карлово е одобрен регулационен план на частта от града, касаеща кв. ...., според който за имот пл.№....е отреден парцел ....., който е продаден на съделителите през 1997г. от община Карлово и за който не се установява до настоящия момент да са предприемани каквито и да било регулационни изменения. Установено е обаче, че в границите на ПИ с идентификатор .....попада не само УПИ ...., но и УПИ .....

Въз основа на заключението на допълнителната СТЕ и представени по делото писмени доказателства е установено, че през 1997г. Община Карлово е продала на М. М. Г. (съделителката Б.) по време на брака ѝ със съделителя М. П. Г. и правото на собственост върху УПИ ....., след което на 11.02.2009г. (н.а.№....) М. П. Г. и М. М. Г. са продали на „Газхим“ ООД, представлявано от управителя М. П. Г., правото на собственост върху УПИ .....

След установяването на тези обстоятелства и при твърдението, че вследствие на това разпореждане, както и на извършеното разпореждане с 1/2 идеална част от УПИ .... в полза на ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“, права в съсобствеността върху ПИ ....имат не само първоначалните съделители, но и „Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“, съделителката М. М. Б. е поискала конституирането и на Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид-Марин Георгиев“ и същите са конституирани като главни страни в делбеното производство.

Съделителката М. М. Б. е въвела довод, че правото на собственост върху разпоредените имоти е придобито от нея и съделителя М. П. Г. по давност по време на техния брак и е поддържала, че целият ПИ .....ведно с построените по време на брака сгради следва да бъдат допуснати до делба помежду им.

Съделителят М. П. Г. е оспорил основателността на това твърдение по отношение на имота, прехвърлен на „Газхим“ ООД.

Новоконституираният съделител „Газхим“ ООД е оспорил твърденията за изтекла в полза на М. М. и М. П. придобивна давност с доводите, че е придобило имота през 2009г. и до прекратяването на брака (2016г.) предвиденият в закона 10 годишен срок не е изтекъл. Въвежда довод и за непълнота и грешка в кадастралната карта при нанасянето на УПИ като част от имот ...., като твърди, че по този начин възниква съсобственост, която никой не е искал и не са налице законови основания, нито предприети законови процедури, за да възникне съсобственост.

По делото са изслушани показания на свидетели за обстоятелството кои лица са упражнявали фактическата власт върху процесния недвижим имот, вкл. върху всеки един от включените в него УПИ, както и за обстоятелството, че жилищната сграда в УПИ ..... е построена от бившите съпрузи, завършена през 2004г. и ползвана от бившите съпрузи като семейно жилище до прекратяването на брака.

Установено е също така въз основа на представеното съдебно решение №248 от 12.07.2016г. по гр.д.№131/2016г. на Карловския районен съд, че бракът между М. М. и М. П., сключен на 06.09.1987г., е прекратен с развод, като решението е влязло в сила на 12.07.2016г.

С определение №260050 от 17.09.2020г. първоинстанционният съд е допуснал служебно изслушването на съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да извърши геодезическо заснемане и да изготви комбинирана скица с координати на граничните точки на делбения имот, което да послужи за изменение на кадастралната карта на [населено място] по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Тъй като определеният от съда депозит не е бил внесен, първоинстанционният съд е заличил допуснатата експертиза. Постановил е решение, с което е отхвърлил иска за делба на ПИ .....ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....и едноетажна стопанска постройка с идентификатор .....

Изложил е съображения, че от заключението на вещото лице е установено, че е налице грешка в кадастралната карта на [населено място], тъй като в нея не е отразена нематериализираната имотна граница, съществувала в кадастралния план от 1993г. Приел е, че когато една от страните в делбеното производство твърди, че по отношение на имот-предмет на делбата, е допусната грешка в кадастралната карта, по същество се касае за спор за собствеността по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който може да бъде разрешен и в делбеното производство, в което съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, имаща декларативно действие и от която не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Изложени са съображения, че при констатиране на непълноти и грешки те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като съдебното решение, придружено със скица-проект ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите на кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР и е посочено, че именно в тази връзка е назначено вещо лице, на което е възложено да изготви комбинирана скица с координати на граничните точки на делбения имот. Но доколкото страните не са внесли определения депозит и експертизата не е изготвена, първоинстанционният съд е приел, че искът за делба както на имота, така и на построените в него сгради следва да бъде отхвърлен.

Пред въззивния съд така постановеното решение е било обжалвано от съделителката М. М. Б..

С определение №261162 от 23.06.2021г. въззивният съд е оставил производството по подадената искова молба за делба без движение с указания за индивидуализиране на претендираните права в съсобственост със съделителя М. П. Г. по отношение на ПИ с идентификатор ...., в който е установено, че се вмества не само парцел ...., но и парцел .... по действалия ПУП от 1993г., както и да посочи основанието, на което е възникнала съсобствеността с „Газхим“ ООД.

В подадена на 14.07.2021г. молба с вх.№279284 съделителката М. М. Б. е посочила, че е предявила иск за делба на ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], ведно с построените в имота сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ..... Посочила е извършената през 2009г. разпоредителна сделка в полза на „Газхим“ ООД, от където е извела твърдение, че след така извършеното разпореждане дружеството се легитимира като собственик на 185/491 идеални части от ПИ с идентификатор ...., като за така посочената идеална част е направено възражение за придобиване по давност.

При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск за делба както на ПИ с идентификатор ...., така и на построените в него сгради, е недопустим.

Изложил е съображения, че липсва конкретизация на основанието, на което ищецът претендира да е възникнала съсобствеността по отношение на спорния недвижим имот като обуславяща предпоставка за очертаване предмета на спора между страните във връзка с този имот. Посочил е, че първоначално не е била отречена възможността за допускане на имота до делба между съделителите М. Б. и М. Г. относно придобитите в режим на СИО вещни права, при условие, че е налице индивидуализация на тези претендирани права в съпритежание между тези съделители относно правото на собственост в пределите и площта, установени не само от представените писмени доказателства, но и в тези при изследвания и установен регулационен статут на имота по СТЕ. Посочено е, че с оглед неустановената индивидуализация на спорното материално право, въведено в исковата молба, е дадена възможност на ищцовата страна да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, но с подадената на 14.07.2021г. молба вх.№279284 дадените с определение №261162/23.06.2021г. указания не са изпълнени, доколкото не е конкретизиран правопораждащия юридически факт, съставляващ основанието за възникване на претендираната съсобственост с участващото в делбата „Газхим“ ООД по отношение на имота с идентификатор 36498.502.1016, в който към настоящия момент са вместени съществуващите в предходен момент парцел ..... и парцел ..... Изложени са съображения, че при констатации, че по отношение на процесния имот е налице неразрешен спор за материално право, свързан с установена непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, производството по предявения иск за делба е недопустимо, тъй като съдът следва при произнасянето със съдебно решение да съобрази установената непълнота или грешка и въз основа на това решение с приложена скица-проект да се предприеме изменение на кадастралната карта по реда на ЗКИР, което обуславя допустимостта на делбата впоследствие.

При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроса кои са белезите, чрез които може да се индивидуализира един недвижим имот, предмет на иска за делба ( доколкото в обжалваното решение е прието, че не е била установена индивидуализация на спорното материално право, въведено в исковата молба и така констатираната нередовност не е била отстранена). Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поставеният на разглеждане правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. посочената в изложението, според която когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта – идентификатора на имота. Приема се също така, че в случаите, когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от индивидуализирания преди това недвижим имот заема, като в случаите на поземлен имот това означава да се посочат нейните граници и площ (решение №70 от 14.06.2018г. по гр.д.№2741/2017г. на II г.о. на ВКС). Следва при това да се отбележи, че този начин на индивидуализация според практиката на ВКС намира приложение и в делбеното производство – решение №195/29.01.2018г. по гр.д.№5301/2016г., I г.о. на ВКС, което възпроизвежда същите характеристики - исковата молба следва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Във всички случаи, ако в хода на делото настъпи промяна в индивидуализиращите белези на делбения имот, в съдебното решение той се описва според актуалното му състояние.

Тъй като въззивният съд е приел, че в настоящия случай липсва конкретизация и на основанието, на което ищецът претендира да е възникнала съсобствеността по отношение на спорния недвижим имот, и по-специално, че не е конкретизиран правопораждащия юридически факт, съставляващ основанието за възникване на претендираната съсобственост с участващото в делбата „Газхим“ ООД по отношение на имота с идентификатор 36498.502.1016, в който към настоящия момент са вместени съществуващите в предходен момент парцел .... и парцел ....., настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса при обединяване на два имота в един общ по силата на кадастралната карта, заснела и отразила новообразувания имот съгласно неговите съществуващи на място материализирани граници и заявените от страната права на собственост върху целия имот, запазват ли се правата на отделните собственици върху реални части от този имот или тези права се трансформират в съсобственост при квоти съгласно пространствения обхват на притежаваното от всеки от тях право на собственост върху отделните имоти.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение