Определение № 108 от 05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 667/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Си ен джи Марица“ ООД-в несъстоятелност против определение № 533 от 06.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4560 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, Трето отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на дружеството срещу определение № 18198 от 26.07.2019 г. по ч. гр. д. № 6925 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде разгледана по същество. Ответникът по частната жалба О. П. П. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Ищецът О. П. П. е предявил срещу „Си ен джи Марица“ ООД искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност, за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за трудово възнаграждение и евентуално-за обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ. Исковата молба е била подадена до Софийския районен съд, а в отговора на исковата молба работодателят е повдигнал възражение за местна неподсъдност на делото с твърдението, че седалището на дружество е в [населено място]. Софийският районен съд е приел, че исковете са предявени по мястото, където ищецът обичайно е полагал своя труд, поради което е оставил без уважение възражението на ответното дружество. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното определение, а дружеството е подало срещу въззивния акт частна жалба, която е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Изводът в това определение, че актът на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съответства на процесуалния закон. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение за оставяне без уважение на отвод за неподсъдност не попада в нито една от хипотезите, посочени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на други производства и не прегражда тяхното развитие. В този смисъл е и т. 9, буква „в“ от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо обжалваното определение е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение