Определение № 5329 от 20.11.2025 г. на ВКС по д. № 3877/2025 г.

Производството e по реда на чл.135, ал.5 от АПК. Образувано е по спор между Софийски градски съд и Административен съд – София област (АССО) относно компетентния съд да разгледа исковата молба (наименована „частна жалба“) с вх. № 7654/26.11.2024 г., подадена от Г. В. К. срещу Административния съд – София-град (АССГ). За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Исковата молба е депозирана във Върховен административен съд, който с разпореждане № 16926/22.11.2024 г. я изпратил на АССГ по компетентност. В нея ищецът изложил твърдения за претърпени неимуществени вреди от извършените процесуални действия по адм.д.№1213/2024г. на АССГ, изразяващи се в отказ да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от него частна жалба. Навел довод, че този отказ ограничава достъпа му до съд и правото му на справедлив съдебен процес. Сезираният административен съд констатирал нередовност на исковата молба. Оставил производството по делото без движение и дал на страната възможност да уточни предявената претенция. С депозираната на 05.12.2024г. молба ищецът Г. К. изложил същите твърдения – за незаконосъобразни действия на съдията-докладчик по образуваното пред АССГ административно дело, който отказал да го освободи от заплащане на държавна такса, въпреки представените документи, довели до нарушаване правото му на достъп до съд и правото му на защита. С молбата Г. К. направил искане за предоставяне на безплатна правна помощ и определяне на процесуален представител по делото. С разпореждане №2455/19.12.2024г. съдът предоставил на Г. В. К. правна помощ изразяваща се в безплатно процесуално представителство, а с определение №538/12.03.2025г. назначил адвокат Х. А. за осъществяване на предоставената правна защита и съдействие в производството. С определението съдът дал на ищеца нов срок за отстраняване нередовностите на исковата молба. В изпълнение на указанията, с молба от 19.03.2025г. адвокат Х. А. заявила следното: „Ако твърденията на ищеца са за забавено правосъдие, чрез неосвобождаване от държавна такса по адм.д.№1213/2024г. на АССГ и приемайки, че е подадена не частна жалба, а искова молба, то делото следва да е подсъдно на гражданския съд“. Това изявление на процесуалния представител било потвърдено от Г. К., с молба от 07.04.2025г. Въз основа на посочените уточнения, административният съд приел, че предявеният иск е за заплащане на обезщетение за вреди от забавяне на съдебното производство и ограничаване достъпа до правосъдие посредством неосвобождаване на ищеца от държавна такса по адм.д.№1213/2024г. на АССГ. Определил правната му квалификация по чл.2б от ЗОДОВ и посочил, че компетентният да го разгледа съд (определен по реда на чл.103 и чл.104 от ГПК) е Софийски градски съд. Софийски градски съд, на когото преписката била изпратена, развил съображения, че изложените от страната фактически твърдения относно незаконосъобразните действия при разглеждане на посоченото административно дело, причина за търпените вреди, не попадат в приложното поле на нито една от хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ. Приел, че същите не сочат на оплаквания за бавно правосъдие и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а са за незаконосъобразни действия на съдебния състав на АССГ, от които са настъпили вредите, чиято обезвреда се претендира. С оглед на това, направил извод, че предявеният иск е за обезщетение на претърпените от ищеца вреди, резултат от действия на АССГ при разглеждане на образуваното пред него административно дело (правораздавателна дейност). Посочил, че на основание чл.128, ал.1, т.6 от АПК, този иск подлежи на разглеждане от административните съдилища и компетентен да го разгледа е съответният административен съд. При тези факти, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Г. В. К. е Административен съд – София област по следните съображения: Изложените от ищеца твърдения в исковата и уточняващата молба са правилно възпроизведени в определението на АССО, но въз основа на същите неправилно е определена правната квалификация на иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Наведените от ищеца доводи са за претърпени вреди от правораздавателната дейност на АССГ – отказ на съда да го освободи от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от него частна жалба, с което е препятствана възможността му за достъп до съд и ефективна правна защита. Независимо, че страната не е изпълнила в цялост указанията на съда за уточняване на предявената претенция, изложените твърдения попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, според която искът подлежи на разглеждане по реда на АПК и е подсъден на административните, а не на общите съдилища. В този смисъл са определение № 1120/10.03. 2025 г. по гр.д.№ 530/2025г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, и определение № 4802/23.10.2025г. по гр.д.№3878/2025г. на петчленен състав на ВКС и ВАС. Съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, местно компетентен да разгледа иска е АССО, който е най-близкият административен съд в териториално отношение спрямо ответния АССГ. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд,