Определение № 2030 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 8/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. С., представлявана от адв. Г. И., против решение № 97 от 23.09.2022 г. по в. гр. дело № 260/2022 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено в производство по чл.59,ал.9,във вр. с чл. 127, ал. 2 СК.

Решението се оспорва в частта му, с която след отмяна на решение № 106 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 118/2022 г. на Тутраканския районен съд, е отхвърлено искането на майката Г. С. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични отношения за детето С. Ю. Ю. / [дата на раждане] /, определени с решение № 260037 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 482/2019 г. на Тутраканския районен съд.

Установено е, че след влизането в сила на това решение е издаден изпълнителен лист в полза на бащата Ю. Х. Х.. След получена от майката покана за доброволно предаване на детето, С. е предадена на баща си на 19.03.2022 г. Исковата молба по настоящото дело е подадена три дни по рано - на 16.03.2022 г., с твърдението, че са налице промени в обстоятелствата, които не са били взети предвид от съда при решаване на приключилото дело.

Новото обстоятелство,което не е взето предвид от първоинстанционния съд при постановеното уважаване на иска с решението от 15.06.2022 г. по гр. д. № 118/2022 г. РС на Т. и изтъкнато във въззивното производство е,че въззиваемата е заминала да работи в чужбина с договор за една година и в момента детето се отглежда от нейните родители. Това се наложило, тъй като останала без работа и не можела да посреща разходите си Обстоятелството е съобразено като релевантно ,настъпило в хода на въззивното производство ,представени са и доказателства в тази насока..

Въз основа на данните по делото и направения паралел на материално- битовите условия, родителския капацитет, желанието да отглеждат детето, както и интелектуалните качества на двамата родители, въззивният съд приема, че по всички пунктове преимущество има бащата. Акцент е поставен върху липсата на баня в жилището на майката, установените данни за сериозни дефицити в интелектуалните ѝ качества и родителския ѝ капацитет, за които свидетелстват лабилните емоционални прояви на гняв и агресия и опитите за прекъсване връзките на бащата с детето. В тази връзка съдебният състав се е позовал и на извършената от районния съд констатация за това, че касаторката не възприема правилно при комуникиране и повтаря заучени фрази, целящи да дискредитират бащата. Отчетено е още, че майката комуникира със С. на турски език, което според съда е довело до установените съществени пропуски в уменията на детето да общува на български език, които рефлектират съответно върху успехите ѝ в училище. На последно място решаващият съдебен състав се е мотивирал с предходните прояви на майката да изоставя детето и да се заселва в друго населено място,когато е предприемала съжителство с друг мъж Намерил е ,че не се касае за изолирани явления, останали в миналото, тъй като и понастоящем тя е преценила, че при все още висящо дело и повдигнат от нея спор за родителски права, е уместно да напусне дома, в който понастоящем се отглежда детето и да замине в чужбина с договор за една година.

От друга страна, по отношение на бащата е извършена констатацията, че разполага с по-добри материални възможности за осигуряване отглеждането и възпитанието на детето.Той е по-взискателният откъм учебния процес,разговаря с детето на български език,отнася се с по-голяма строгост, но в поведението си прекалено сдържан и обран от към емоции. Именно това е довело до желанието на детето да живее с майка си, която проявява повече емпатия на фона на консервативния и строг подход на бащата.На база всички останали критерии от значение за изхода на делото обаче,окръжният съд застъпва становището, че и при така установените променени обстоятелства,засягащи положението на детето, отглеждането на С. от майка ѝ не е в неин най- добър интерес Предвид сравнително ниската възраст на детето, неговото желание при кой от двамата родители да живее не е определящо,защото не би могло да прецени кой от двамата ще защити оптимално неговия интерес и ще осигури по-добри условия за отглеждането и възпитанието му, а водеща при детето е емоционалната му привързаност.Бащата е показал силна родителска отговорност, доказал се е като добър родител,който е отгледал сам две други, понастоящем пълнолетни деца, за чиято успешна реализация в живота и добър успех в училище са представени доказателства.

С оглед на всичко гореизложено съдът е формирал решаващия си извод, че бащата е този, който би осигурил сигурна, стабилна и материално обезпечена среда за отглеждането и възпитанието на С.. Той е този, който има по-високо чувство за отговорност относно нейното психическо и интелектуално развитие. В допълнение е изтъкнато, че дори и за едно подрастващо момиченце на осем години ролевият модел на майката и жената да е особено решаващ, то едва ли майка, отсъстваща от дома за една година и с родителски дефицит като установения, може да го осигури.

В касационната жалба Г. С. заявява несъгласие с фактическите констатации на въззивния съд и изведените на тяхна база правни изводи. Моли въззивното решение да бъде допуснато като очевидно неправилно /чл. 280, ал. 2 ГПК/ с довода за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при проверката и оценката на доказателствения материал по делото.

В изложение към жалбата се позовава още на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси относно:

• задължението на въззивния съд да определи „адекватни“ мерки за упражняването на родителските права и личните отношения с детето при констатирани промени в обстоятелствата, при наличието на които първоначалният режим е бил определен и да разреши въпроса относно необходимостта от преуреждане на въпроса за родителските права;

• задължението на въззивния съд ясно да уточни дали приема или отхвърля назначената и приета по делото съдебна експертиза, като изложи свои подробни мотиви;

• задължението на съда да обсъди релевантните обстоятелства, да съпостави всички относими доказателства и изложи изрични мотиви по отношение ефикасността на по-рано взетите мерки, наличието на нови обстоятелства и отражението им върху положението на детето;

• задължението на въззивния съд да се съобрази с желанието на детето.

По делото е постъпил писмен отговор от Ю. Х. Х., чрез процесуалния му представител адв. И. Р.,в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о.,счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

Тезата за очевидна неправилност на касаторката не може да бъде обоснована с изложените от нея доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилна интерпретация на събрания по делото доказателствен материал.Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност следва да се различава от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същата визира особено тежки пороци на обжалвания съдебен акт, установими пряко от мотивите към него – например, ако съдът се е позовал на несъществуващ или отменен закон, не е приложил императивна материалноправна норма, уреждаща спорни правоотношения,грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си,или е нарушил основополагащи процесуални правила,каквито пороци в случая не се констатират.Решаващите изводи на съда по предмета на спора са последователно и логически обосновани, на база възприетите фактически констатации по правнорелевантните факти.Постановилият обжалваното решение съдебен състав в мотивите си е изхождал от задължението си в производството да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца.Като предмет на преценка, с оглед осигуряване нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето, е посочил като значими всички установени по делото обстоятелства, които са относими към предмета на производството по чл. 127, ал. 2 СК.Същите са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а по отношение тежестта и значението им за постановяване на решението са изложени ясни и разбираеми съображения. За да се произнесе по необходимостта от преуреждане на вече установения режим на упражняване на родителските права, въззивната инстанция е отчела настъпилите промени в релевантните за дължимата преценка обстоятелства и съдът е изложил собствената си оценка за тяхното значение ,най- вече за отражението им върху детето, което е и водещото указание в установената практика на ВКС Прието е, че действията на майката категорично свидетелстват за недостатъчен родителски капацитет и отговорно отношение към детето, както и че са довели до практическа невъзможност същата лично и пряко да упражнява родителските права към настоящия момент.При евентуалното постановяване на позитивно за нея съдебно решение детето на практика би било отглеждано от неговите баба и дядо. На тези свои констатации съдебният състав е противопоставил достигнатата положителна оценка относно родителския капацитет на бащата и неговото отговорно отношение към ситуацията. Не без значение остават и притеснителните данни за нестабилното емоционално състояние на майката нейната незаинтересованост към обучението на детето,както и опитите ѝ да го отчужди от бащата – в тази връзка поведението ѝ е отчетено от съда включително като нещадящо за психиката на осемгодишната С..

По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика / ППВС № 1/1974 г./, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка. С оглед интереса на детето, като водещи се възприемат критериите, свързани с притежаваните родителски качества и проявата им.Според задължителните указания на Върховния съд,привързаността на децата е от съществено значение,когато чувствата им са се развили поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. При изложените от съда фактически констатации, даденото от него разрешение съответства напълно на така установената задължителна съдебна практика, поради което тезата на касаторката за наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК следва да бъде категорично отречена. Същите съображения обосноват и отсъствието на противоречие с многобройните цитирани решения във връзка с поставените процесуално-правни въпроси, сведени най-общо до задълженията на съда в производството по изменение режима на упражняване на родителските права.

Липсва противоречие с решение № 151 от 27.11.2018 г. по гр. д. № 1479/2018 г., III г. о. В него касационната инстанция се е позовала на запазеното значение на ППВС № 1/1974 г. и дадените с него разяснения, че от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във вече влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права.Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия и др./, но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките.Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата, както и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето,и когато с постановения резултат по спора интересите на непълнолетното дете са защитени във възможно най-висока степен, то указанията по приложението на закона са спазени. В разглежданата хипотеза преместването на майката в чужбина е оценено като даващо негативно отражение върху способността ѝ да полага ефективни грижи за детето, а доводите ѝ за неефективност на действащите мерки са оборени.

Мотивирана е и оценката на съда относно даденото от вещото лице заключение като изрично е изложено, че емоционалната дистанцираност на бащата и неговото по-консервативно отношение,противопоставени на емпатичния и подкрепящ образ на майката, могат да се отдадат на типични за всички родители характеристики спрямо техния пол. Недостатъците в подхода на бащата не са от естество да компенсират лабилните емоционални прояви на гняв и агресия от страна на майката, нейния силно занижен интелектуален капацитет, опитите ѝ да прекъсне връзките на бащата с детето, както и факта, че понастоящем е напуснала страната и е заминала да работи в чужбина и в тази насока решението не противоречи на вече установената съдебна практика. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности /решение № 437 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2011 г., IV г. о./. Родителят, а не членовете на домакинството му, следва да полагат основните грижи по отглеждане и възпитание на детето, да осъзнават и поемат съответните отговорности като съдържание на родителския дълг/решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 784/2021 г., III г.о./ Освен това, като показател за недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права се възприемат и опитите на единия родител за отчуждаване на детето от другия,както и настройването му срещу него и близките му – в този смисъл решение № 254 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 940/2019 г., III г. о.В случая, при майката е отчетен този поведенчески модел.

В заключение,оспорваното от защитата въззивно съдебно решение посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени,за да се разреши възникналия правен спор.Мотивирана е преценката за това защо съдът дава приоритет на едни или други от обстоятелствата. Доводите на касаторката за противното са бланкетни и се свеждат до несъгласието ѝ с достигнатите от съда констатации.За това засвидетелства и отсъствието на конкретни доводи по отношение на релевираните предпоставки за допускане на касационното обжалване – в изложението си жалбоподателката се е ограничила единствено до цитирането на конкретни абзаци от съдебни решения, без да е обосновано по какъв начин даденото от въззивната инстанция разрешение им противоречи.

На следващо място,при наличието на трайно установена и безпротиворечива съдебна практика, позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явява изцяло неаргументирано.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.