Определение № 190 от 08.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 543/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. Г. С. срещу определение №1402 от 26.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1027/17 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане от 03.11.2016 г. на СГС по ч.гр.д. № 1926/13, с което е била върната като просрочена ЧЖ вх.№ 127661/11.10.2016 г. против разпореждане от 02.10.2015 г. по гр.д. №2551/2015 на СГС, приложено към гр.д. № 1926/2013 г. на СГС. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на ЧЖ вх. № 127661/11.10.2016 г. на С. С., поради пропускане на срока за подаването й, съгласно чл.275 ГПК, е законосъобразно. Този извод на съда е в следствие на неговата констатация, че върнатата ЧЖ е била подадена срещу разпореждане от 02.10.2015 г.. Последното реално, съгласно доказателствата, е било съобщено на С. на 14.10.201 5 г.. Едноседмичният срок по чл.275 ал.1 ГПК за подаване на ЧЖ е изтекъл на 21.10.201 5 г., а върната частна жалба е била подадена едва на 11.10.201 6 г., т.е. близо година след изтичането на законовия срок за това. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от страна на частния жалбоподател са формулирани въпроси, които са свързани с недостатъци във формата/ ръкописна/ на постановеното разпореждане на първоинстанционния съд и извършените от негова страна процесуални действия, които въпроси не съответстват на произнасянето на въззивния съд, който е констатирал,че върнатата от страна на СГС частна жалба е подадена близо една година след съобщаването на страната за постановения акт-предмет на обжалването с нея. Ето защо, дори и да се приеме,че така формулираните въпроси не са по естеството си просто оплаквания за процесуални нарушения, то отговорите им не биха се отразили на крайния резултат, възприет с обжалваното пред ВКС въззивно определение и в този смисъл не го обуславят. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.