Определение № 60864 от 07.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1942/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Д., срещу решение №11969 от 08.09.2020 г. по гр. дело № 6260/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 22.02.2017 г. по гр. дело №20478/2014 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. Н. К., действащ чрез настойника си и законен представител Р. И. К. иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 то ЗЗД за присъждане на 34 000 евро, в левова равностойност 66498,22 лева, представляващи платена продажна цена по унищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.12.2009г. по нотариален акт № 097, том І, рег.№ 4442, нот. дело № 078/2009г. на нотариус Л.З.. Ответникът по касационната жалба Р. Н. К., [населено място], действащ чрез настойника си и законен представител Р. И. К., не е заявил становище. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 715/2011г. по описа на СГС, І-13 състав, е унищожен договорът за покупко продажба на недвижим имот от 22.12.2009г. по нотариален акт № 097, том І, рег.№ 4442, нот. дело № 078/2009г. на нотариус Л.З., с който К. е продал на М. собствения си недвижим имот – апартамент в [населено място]. Основанието за недействителността на сделката е душевната болест на продавача К., която му е попречила да разбира свойството и значението на постъпките си към момента на сключване на сделката. С влязло в сила решение от 09.07.2010г. по гр.д.№ 1567/2010г. по описа на СГС, ІV бр. състав, К. е поставен под пълно запрещение, като е прието, че същият страда от параноидна шизофрения, която му пречи да разбира свойството и значението на постъпките си. Заболяването на ищеца и неспособността му да разбира свойството и значението на постъпките си към 22.12.2009 г. са потвърдени от неоспореното заключение на в.л. К., прието по настоящото дело. Съгласно отбелязаното в нотариален акт № 097/ 22.12.2009г., продавачът К. е заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача М., преди подписване на договора, продажната цена от 63 293, 60 лева. Съгласно разписка от 22.12.2009г., двустранно подписана, на 22.12.2009г. ответникът е получил от ищеца сумата 34 000 евро за същия апартамент. Според заключението на СЧЕ, за периода 2004г.-2008г. ищецът не е декларирал годишни доходи като физическо лице. Не е установено по делото ищецът да е имал активни кредити към края на 2009г. – справката от БНБ удостоверява наличието на такива към 2016г., без да е ясен размерът на отпуснатите средства. Свидетелят Н.. заявява, че в края на 2009г. е дал пари назаем на ищеца, за да си купи много изгодно тристаен апартамент в кв. Л.. Той разполагал със средства, тъй като бил изтеглил кредит в лева за строеж на къща, дал на ищеца малко над 50 000 лева в евро и отишъл в деня на изповядване на сделката, за да се увери, че всичко е наред. В кантората на нотариуса, в коридорче пред кабинета му, Р. И. М.. преброил парите и ги предал на Р. Н. К.. Последният също ги преброил и подписали разписка, която била подготвена предварително. Свидетелят Б. заявява, че е използвал мазето към апартамента през 2010г., виждал е ответника, който имал вид на човек, който „си пие“ и бил свидетел на това как същият вади пари и плаща в заведение пред къщата. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а подавачът – че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодния за продавача факт на получаване на цената - той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт и има характер на разписка за плащане. В случая е налице и такава, отделно от договора, с която се удостоверява получаването на 34 000 евро т.е. различна сума от тази по нотариалния акт, която е 63 293, 60 лева. Съдържащото се в двата документа изявление за получаване на продажната цена е направено от дееспособно лице, което към момента на удостоверяването му, не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна – душевна болест - параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, хронично заболяване с дългогодишна давност. Състоянието на ответника към 22.12.2009г. е изключвало възможността не само да волеобразува, но и да формира знание за факта на получаване на продажната цена. По тази причина изявленията за този факт, съдържащи се в нотариалния акт и разписката не са доказателство за действителното получаване на сумата. Доказателствената тежест да установи получаването от ответника на сумата, чието връщане се търси, е на ищеца. Удостоверителните изявления на последния нямат доказателствена стойност. С останалите събрани по делото доказателства не е проведено пълно доказване на релевантното обстоятелство. Показанията на свидетеля Н. са изолирани, лишени от житейска логика и тенденциозни, поради което съдът не ги кредитира. Нелогично е заявеното от свидетеля, че в момент, когато сам се е нуждаел от средства, за което е изтеглил кредит, е заел на ищеца голяма сума от получения такъв. Няма обяснение и за присъствието му в нотариалната кантора в деня на сделката – след като е имал доверие на ищеца, за да му предостави в заем около 50 000 лева, не е било необходимо да проверява дали всичко ще е наред при сключване на сделката. Извън това, ищецът въобще не е твърдял да е заел от приятел сума за плащане на покупната цена и съответно не е искал събиране на свидетелски показания за подобно обстоятелство.В частта, с която искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателят е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Касационно обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия въпрос за това дали при унищожаемите договори страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание или това важи само при нищожните договори, защото е обусловил изхода на спора и за да се провери съответствието му с посочената практика на ВКС – решение №403 от 10.01.2012 г. по гр. дело №1543/2010 г. на ВКС, III г.о. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1329.96 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.