Определение № 182 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3943/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 10.07.2020г. по гр.д.№ 183/2020г на АС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Жалбоподателите Л. С. Й. и А. М. Й., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационно обжалване. Ответникът - К. П. С.,чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Ответниккът – „Уни Кредит Булбанк” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил следните искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. I-во ЗЗД, предявен от Л. и А. Й. срещу К. П. С.. за обявяване на нищожност, поради противоречие със закона, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а./№/, том I, per. /№/, дело /№/ от 18.05.2017г., акт/№/, том/№/, дело №20811, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. II-ро от ЗЗД, предявен от Л. и А. Й. срещу К. С. за обявяване на нищожност, поради заобикаляне на закона на същия договор за покупко-продажба на недвижим имот; иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 167, ал.3 ЗЗД, за признаване спрямо К. С. и „Уни Кредик Булбанк”АД, че договорна ипотека, сключена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и вписан в АВ-ИР с вх. per. /№/ на 18.05.2017г., акт /№/, том /№/, дело /N/, е нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Прието е за установено от представения н.а./№/, том /№/, дело /№//2012г. на нотариус, че на 08.10.2012г. С. С. е продала на А. А.. притежавани от нея процесни недвижими имоти, намиращи се в [населено място], за сумата 25 000 евро, платима чрез заемни средства по договор за банков кредит, отпуснат от „Уникредит Булбанк”АД на купувача. Констатирано е, че според представения договор за банков ипотечен кредит, сключен на 04.10.2012г., банката е предоставила на купувача кредит в размер 60 000 евро, за закупуване на описания недвижим имот, със срок на погасяване до 04.10.2032г. и с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти /№/, том /№/, дело /№/ от 08.10.2012г. на нотариус район на действие РС София, купувача А. А. е учредил в полза на банката за обезпечение на вземанията й по договора за кредит, договорна ипотека върху имота. Прието е за установено, че на 15.12.2015г. с н.а. /№/, том/№/, дело /№/ от 2015г. на с район на действие РС София, купувачът А. А. е продал обратно на на С. С. процесните имоти, за сумата 9990 лева, като според т.3 от нотариалния акт продавачът е поел задължението да изплати изцяло и напълно задължението си по договор за банков кредит от 04.10.2012г. и анексите към него, както и да осигури заличаването на вписаната в полза на банката ипотека, като е посочено, че при неизпълнение на задължението в срок от 30 дни от датата на сключване на договора за покупко-продажба, продавачът заплаща на купувача неустойка в размер отпуснатия банков кредит, както и обезщетение за евентуално претърпени вреди и пропуснати ползи. Констатирано е от представено по делото удостоверение №1970/15.02.2017г. издадено от ЧСИ по изп.д./№/, че изпълнително производство е образувано по молба на взискателя и ипотекарен кредитор „УниКредит Булбанк” АД срещу длъжник А. А.., въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2016г. на РС София на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.дело № 3209/2016г. на РС София, като на публична продан са изнесени процесните недмижими имоти, и с протокол от 21.06.2016г., на основание чл. 492 ГПК за купувач на имотите е обявен Л. С. за сумата 115 288,23 лева. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2016г., постановено по изп.дело № 123/2016г. по описа на ЧСИ, процесните недвижими имоти са възложени на купувача Л. С. за сумата 115 288,23лв. Установено е, че постановлението за възлагане на недвижим имот от 06.07.2016г. е влязло в сила на 29.12.2016г. и е вписано в АВп с акт/№/, том /№/, дело /№//2017г. вх. per, /№/ на 13.01.2017г., като процесните недвижими имоти са придобити по време на брака на Л. и А. Й. в режим на СИО. Констатирано е, че на 18.05.2017г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а. /№/, том /№/, дело/ №/ от 2017г. ищците Л. и А. Й. са продали на К. П.. недвижимите имоти, придобити по време на брака им, като по делото е установено, че купувачът е син на С. С.-първоначалния собственик на имотите, за сумата 120000 лева. Прието е за установено, че според т. 2 от нотариалния акт продавачите Й. са декларирали, че са единствени и законни собственици на имотите, че те не са обременени с тежести, ипотеки, възбрани, освен учредената в полза на „Уникредит Булбанк” АД ипотека - учередена на 18.05.2017г. от К. П. в полза на „УниКредит Булбанк”АД, която е вписана на 09.03.2018г., тъй като е закупил имота с кредитни средства. Декларирали са, че по отношение на тях няма претенции за собственост, право на ползване и искове на трети лица. Посочено е, че в случай, че в едномесечен срок от датата на сделката, ако върху продаваните имоти бъдат наложени възбрани или други тежести или бъдат предявени искови претенции, произтичащи от правоотношения, възникнали преди покупко-продажбата, продавачите ще заплатят на купувача обезщетение в двоен размер на продажната цена по нотариалния акт. Представена е обезпечителна заповед от 20.02.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 247/2017г. по описа на САС, според която е допуснато обезпечение на бъдещи искове които С. С. ще предяви против А. А., Л. и А. Й. и „УниКредит Булбанк” АД, за установяване, че ищцата е собственик на недивижими имоти, възложени по изп.дело /№//2016г. .; за признаване нищожността на сделки, обективирани в нот.акт /№/ от 2012г., нот.акт /№//2012г. и нот.акт/ №//2015г., чрез налагане на възрбана върху имотите, предмет на атакуваните сделки, като на 08.06.2017г. върху процесните имоти е вписанаа вписана възбрана по обезпечителна заповед от 20.02.2017г. издадена в полза на С. С. – майката на ответника К. П.. Констатирано е, че с искова молба на С. С. са предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 149 и чл. 152 ЗЗД, иск с правно основание чл. 167, ал.2 ЗЗД срещу А. А., Л. и А. Й. и „Уникредит Булбанк” АД, като в СГС е било образувано гр. дело № 2640/2017г. на по описа на ГС София. От представения протокол от открито заседание на 08.10.2018г. по гр. дело №2640/2017г. на СГС е прието за установено, че на 04.10.2018г. С. С. е оттеглила изцяло всички предявени искове и на основание чл.232 ГПК производството по делото е прекратено. Прието е за установено от представена по делото е покана за доброволно изпълнение по изп.дело /№//20017г. на ЧСИ, адресирана до длъжника Л. Й., че на 08.11.2017г. в полза на К. П. е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№40444/2017г. на СРС, въз основа на уговорената неустойка в нотариалния акт, с който е закупил имота, предмет на атакуваните сделки, срещу Л. и А. Й. за сумата 240 000лева - главница, законна лихва в размер 10 800 лева за периода от 21.06.2017г. до 30.11.2017г. и присъдени разноски и разноски в изпълнението. При така установените обстоятелства по делото въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесната сделка, сключена между Й. и К. П., като противоречаща на закона е неоснователен. Приел е, че по делото не се установява с продажбата предварително да е постигнато съглашение между тях за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, който е предвиден в закона, т.е че е постигната предварителна уговорка, че при неизпълнение на задължението кредиторът ще стане собственик на вещта. Съдът е приел, че не е установено сделката да е сключева и в нарушение на разпоредбата на чл.209 ЗЗД, т.е. не се установява да е налице продажба с уговорка за обратно изкупуване, в който случай същата би била недействителна. Прието е, че за да е налице нищожност на сделката по смисъла на чл.209 ЗЗД е необходимо уговорката за обратно изкупуване да бъде направена между страните по договора при сключването му и да е част от съдържанието му, а последваща уговорка за обратно прехвърляне на продадения недвижим имот, направена след сключване на договора, не попада в посочената хипотеза. Взето е предвид и изявлението на ищците-жалбоподатели в настоящето производство, че купувачът им е казал, че желае да закупи от тях бащиния си имот, с който майка му се е разпоредила преди това без негово знание. Приел е за неоснователен и предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на сделката като заобикаляща закона. Изложил е съображения, за това, че една сделка е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел, се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат, като участниците по сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват неправомерна цел. Приел е, че в случая ищците не са доказали, че процесната сделка от 18.05.2017г. е сключена при заобикаляне на закона, тъй като с договора не се постига забранен от закона резултат- не е забранено от закона прехвърлянето на право на собственост. Прието е, че поетите с договора за продажба от 2017г. задължения на продавача и купувача, не са такива, с които се заобикаля закона. Твърденията на ищците, че атакуваната сделка е сключена от ответника К. П. единствено с цел същият да се снабди с изпълнително основание за връщане на продажната цена в двоен размер, също не обосновава извод, че с договорът се заобикаля закона, тъй като законът не забранява страните да уговарят неустойка (чл.92, ал.1 ЗЗД), с която да се обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Посочено е, че противоречието със закона и/или с добрите нрави може да направи уговорката за неустойка нищожна по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и да препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка, но не влече нищожност, поради заобикаляне на закона, на цялата сделка. Съдът е приел, че след като договорът за покупко-продажба от 18.05.2017г., с който ищците Й. са прехвърлили на ответника К. П. собствеността върху процесните недвижими имоти не е нищожен на сочените основания, то и договорът, с който купувачът е учледил ипотека върху същиите имоти, е сключен при точно спазване на изискванията на чл. 167 ЗЗД - в нотариална форма, съдържат се изчерпателно изброените в закона реквизити, включително с посочване, че ипотеката се учредява върху конкретно и подробно индивидуализирани недвижими имоти и след като към датата на учредяване на ипотеката К. П. е техен собственик, то ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на договора принадлежи на лицето, което я учредява - чл.167, ал.3 ЗЗД. Предвид изложенитесъображения съдът е приел, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: кога недвижимата собственост променя собственика си - при подписване на нотариалния акт и неговото вписване или при плащане на банковия кредит към банка кредотор, за заначението на вписана в нотариалния акт декларация от нотариуса за това, че продавачите за единствени законни собственици, както и че ако купувачът бъде съдебно отстранен или имота бъде обременен с тежести, продавачите ще заплатят обезщетение в двоен размер на продажната цена. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Въпросът „кога недвижимата собственост променя собственика си- при подписване на нот.акт и неговото вписване или при плащане на банковия кредит към банка кредитор” не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, а в случая няма произнасяне на съда по поставения за разглеждане въпрос от жалбоподателите. Що се касае до въпроса за заначението на вписана в нотариалния акт декларация от нотариуса за това, че продавачите за единствени законни собственици, както и че ако купувачът бъде съдебно отстранен или имота бъде обременен с тежести, продавачите ще заплатят обезщетение в двоен размер на продажната цена, то на същият съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, а именно, че страните могат да договарят заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение по договора, както и че нищожната клауза за неустойка не влече нищожност на целия договор. В практиката се приема, че по принцип страните могат свободно да определят съдържанието на договора и последиците при неизпълнение, доколкото постигнатото съгласие не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, като сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата закон. В т.3 на ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС е прието, че клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, но в случая съдът не е бил сезиран с такъв иск. В задължителната практика на ВКС се приема, че отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част, а не на целия договор, както в случая е приел и въззивният съд. Не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция на ответниците, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът