Определение № 486 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Д. П. срещу решение № 1762 от 24.11.21 г, постановено по гр.дело № 1964/21 г по описа на ОС-Варна, ГО, Четвърти състав, с което е отменено решение № 5116/22.11.2019 г по гр.дело №5773/2019 г на Районен съд, В., 18 състав, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че В. не дължи сумата 11 677, 13 лв, начислена по фактура от 5.4.19 г, представляваща корекция за периода 15.12.16 г-14.12.17 г за обект-недвижим имот в [населено място], на [улица].На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответното дружество са присъдени разноски за всички инстанции в размер на 8469, 45 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационнтата жалба „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Н. Банков.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира адвокатско възнаграждение, заплатено пред настоящата инстанция в размер на 2112 лв. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесулно допустима. От данните по делото се установява следното: С решение № 5116/22.11.2019 г, по гр.дело № 5773/2019 г на Варненски районен съд, Гражданско отделение, 18 състав е признато за установено в отношенията между страните, че С. П. В. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 11 677, 13 лв-представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 15.12.2016 г до 14.12.2017 г за обект-недвижим имот в [населено място], [улица] на основание чл.124 ал.1 ГПК.Същото е потвърдено с решение № 580/22.5.2020 г по гр.дело № 305/20 г на Варненски окръжен съд, ГО.С решение № 71 от 28.7.2021 г, постановено по гр.дело № 2513/20 г на ВКС, ГО горното въззивно решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане с указания за изслушване на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза.При новото разглеждане тези указания на ВКС са изпълнение и с обжалваното възизивно решение Варненски окръжен съд е отмененил решение № 5116/22.11.2019 г по гр.дело № 5773/19 г на Варненски районен съд, 18 състав и е постановено друго, с което предявеният от С. П. В. срещу ответното дружество отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сумата 11 677, 13 ч, начислена по фактура от 5.4.2019 г, представляваща корекция за периода от 15.12.16 г до 14.12.2017 г е отхвърлен като неоснователен.За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на изслушаната комплексна съдебна експертиза, че основанието за заплащане на дадено количество електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото.За да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания регистър 1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 70 273 кВтч в тежест на ответно дружество е да докаже, че то действително е потребено от абоната.В случая натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3., вследствие на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера е потвърдено от заключението на вещите лица по допуснатата комплексна експертиза, където е посочено, че преминалото през невизуализирания регистър количество ЕЕ реално е потребено от абоната и се съдържа и в сумарния регистър, а процесното СТИ не е отваряно с цел неправомерен достъп до вътрешността му.Началното количество в регистър 1.8.3 е отчетено точно.Невъзможността да се определи момента на натрупването в невизуализирания регистър няма отношение към валидността на задължението за заплащане на потребената ЕЕ.При неприложимост на нормата на чл.50 ПИКЕЕ отпада изискването за коригиране на грешката за период не по-дълъг от една година от допускането до установаването й.Следователно ищецът дължи потребената сума, предмет на корекцията, а предявеният от него иск по чл.124 ал.1 ГПК е неоснователен. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.При установяване на софтуeрно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част, поради записването на останалата част в невизуализирания регистър на дисплея на електромера, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по чл.183 ЗЗД, без доставчикът да е доказал в съдебния процес, че количеството електрическа енергия е преминало през средството за измерване в рамките на претендирания период. В представените от касатора решения във връзка с този въпрос № 102 от 7.5.21 г по гр.дело № 3014/20 г на ВКС, Трето ГО, решение № 20 от 1.2.21 г, по гр.дело № 1896/20 г на ВКС, Трето ГО и решение № 60203/10.11.21 г по гр.дело № 3844/20 г на ВКС, Трето ГО е прието, че при неправомерно въздействие върху средството за СТИ, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, потребителят дължи заплащане на количеството електроенергия.Източникът на задължението за крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила по ЗЗД, във връзка със задължението на купувача да заплати доставената стока.В разглеждания случай решаващите мотиви на съда, за да приеме, че искът е неоснователен се свеждат до това, че по делото е безспорно установено неправомерто софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, и преминалото количество електроенергия, разпределено в невизуализирания регистър, което в крайна сметка е отчетено в сумарния такъв.Към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ са отменени, но това не променя задължението за заплащане на цената, т.к не се изключва общото правило и са приложими общите разпоредби на ЗЗД. Решаващите мотиви на въззивното решение са изцяло в съответствие, а не в противоречие с горните три решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са дали по задължителен за съдилищата начин отговор на същия въпрос.Поради това следва са се приеме, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а наличието на съдебна практика по същия изключва приложението на разпоредбата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Относно процесуалноправните въпроси, поставени в изложението с позоваване на приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. 1.Съставлява ли съществено процесуално нарушение хипотезата, когато въззивния съд постанови решението си в полза на едната страна в случай, че по делото е останал недоказан правролелевантин факт, от значение за правилното решаване на спора, който правилно е включен от съда в доказателствената тежест с доклада по чл.146 ГПК. 2.Съставлява ли съществено процесуално нарушение хипотезата при която въззивния съд постанови решението си, когато едва с него обяви, че дадено обстоятелство е ирелевантно за правния спор, при условие, че същото е обявено като правнорелевантно от първоинстанционния съд с доклада по чл.146 ГПК и е разпределено в доказателствена тежест на ответника по делото, без доклада да е обявен за непълен или неточен и без да има такова оплакване от някоя от страните по делото. Поставените два въпроса и твърдението за очевидна неправилност се базират на даденото от първоинстанцият съд с доклаза указание към ответника, относно разпределението на доказателствената тежест, че последният е длъжен да установи, дължимостта на потребената ЕЕ в посочените размери и за посочения период. В случая периодът от 15.12.16 г-14.12.17 г е определен при съобразяване с изискванията на чл.50 от ПИКЕЕ /ДВ бр.98/12.11.2013 г отм/, чиято разпоредба гласи, че в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилното изчислявана на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответна мрежа коригира количествата като разлика между отчетеното количество ЕЕ и преминалите количества ЕЕ за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.При обоснованата неприложимост на ПИКЕЕ това изискване отпада, в който смисъл е и решение № 150 от 26.6.2019 г по гр.дело № 4160/18 г на ВКС, Трето ГО.С последното е прието, че когато електромерът е технически изправен и е налице отчитане на потребена електрическа енергия в невидим за дисплея скрит регистър, при отсъствие и отменена специално уредба, потребителят на ЕЕ дължи на основание чл.183 ЗЗД заплащане на реално доставеното количество ел.енергия, независимо, че не може да се установи началния момент на софтуерно въздействие върху СТИ, като за релевантин момент следва да се приеме датата на монтиране на СТИ в съответния обект, а остойностяването следва да бъде по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.Същото е прието и с решение № 118 от 18.9.2017 г по т.дело № 961/16 г на ВКС, Второ ТО и решение № 60 116 по т.д. № 971/20 на ВКС, ТО, а именно, че доставчикът се освобождава от задължението да докаже периода на неточното измерване на установените по този ред данни. Въззивното решение е съобразено изцяло с посочената съдебна практика относно въпроса за задължението да се докаже периода на неточното измерване на потребеното количество електроенергия.Следователно макар с доклада по чл.146 ал.1 ЗЗД на страната да е дадено подобно указание и същото да съставлява процесуално нарушение, последното, което да опорочава съдебния акт, тъй като същият е съобразен с изискванията на приложимия материален закон.Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 ГПК, тъй като въпросът относно това освобождава ли се доставчикът от задължението да докаже периода на неточното измерване не е обусловил, респ. предпоставил решаващите мотиви на съда и крайния изход на спора. Предвид горното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат/за което липсва релевирано възражение на прекомерност / в размер на 2112 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд,Трето ГО