Определение № 1835 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2106/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ответниците „Екоефект -2008“ ООД и „Инфра инвест контракт“ ЕООД срещу решение № 461 от 06.07.2023 г. по т.д. № 423/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 88 от 07.02.2022 г. по т.д. № 850/2021 г. по описа на Софийски градски съд, „Екоефект - 2008“ ООД и „Инфра инвест контракт“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на Община Червен бряг на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 235 659,09 лева, представляваща заплатена цена по развален поради неизпълнение договор за обособена позиция № 1/25.04.2018 г. BG16RFOP001-2.001- 0178-C01-S-003, с предмет „Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на [населено място] бряг“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.05.2021 г. до окончателното й погасяване, и на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД сумата от 212 401,29 лева, представляваща разноски за отстраняване на недостатъците за извършени СМР по договор за обособена позиция № 1/25.04.2018г. BG16RFOP001-2.001-0178-C01-S-003, с предмет „Инженеринг- проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на [населено място] бряг“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.05.2021 г. до окончателното й плащане, и са присъдени съответно разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъкват, че съобразно нормата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД договорът за изработка не може да бъде развален при всяко отклонение от поръчката или поява на недостатъци, а само тогава, когато те са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Сочат, че последните предпоставки не са установени по делото, като договорът е изпълнен в съществената си част, а дори да има недостатъци, те са отстраними, поради което неправилно въззивният съд е приел, че договорът за изработка е правомерно развален от възложителя ищец. Твърдят, че в този смисъл е трайно установената съдебна практика. Оспорват като необосновани и несъответни на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че е налице неизпълнение на възложени с договора дейности, които не са приети от възложителя. Поддържат, че ако има неизпълнение по договора, то се дължи на неоказано съдействие от лицето, осъществяващо строителен надзор върху обекта, като действията на трето лице, върху които ответниците не могат да влияят, изключват тяхната отговорност за евентуално неизпълнение на договора. По тези доводи молят решението да бъде отменено в обжалваните му части като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Предвиденото право на възложителя по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора възниква не във всеки случай на отклонение от поръчката или появата на недостатъци, а само когато те са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

2. Съществени са само неотстранимите недостатъци, т.е. онези, чието отстраняване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно и които правят изработеното изцяло негодно за употреба.

3. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Твърдят, че САС е отговорил на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС по решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

4. Когато предметът на поръчката е годен за обичайното си потребление, установените недостатъци в изработеното не са достатъчни, за да обосноват правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Сочат противоречие на произнасянето на въззивния съд по този въпрос с практиката по определение № 336 от 26.05.2011 г. по т. д. № 606/2010 г., по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение № 167 от 21.03.2011 г. по т. д. № 729/2010 г., по описа на ВКС, ТК, II ТО.

5. Когато договорът е изпълнен в по-голямата част, а неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, договорът не може да бъде развален. Твърдят постановяване на решението по този въпрос в противоречие с практиката по решение № 999/ 24.10.1995 г. по гр.д. № 737/ 1995 г., решение № 708/ 9.05.2003 г. по гр.д. № 1476/ 2002 г. на ВКС, и решение № 306/14.10.2015 г. по гр.д. № 60/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.

По всички горепосочени въпроси молят касационно обжалване да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване по въпросите:

6. Как следва да се цени недобросъвестното поведение на ответника, когато същият е посочил в изхождащ от него свидетелстващ документ, съществуването на друг документ, но в последствие отрича съществуването му ?

7. Следва ли да се зачете и приеме съществуването на документ, когато това свидетелства от изхождащ от ответника друг документ?

Сочат, че решението е очевидно неправилно в обжалваната част, с което обосновават искането си касация да бъде допусната на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, Община Червен бряг, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца, „Хелиос енерджи“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да се произнесе с въззивното решение в обжалваната му част, е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Приел е, че се установява, че между Община Червен бряг и „Екоефект-2008“ ООД и „Инфра инвест контракт“ ЕООД, като съдружници в консорциум „Комфортстрой 2017“ – дружество по ЗЗД, е възникнало валидно правоотношение по сключен по реда на ЗОП договор за „Инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилна жилищна сграда, в Червен бряг, на [улица], № 49, блок 12, входове А и Б“, като ищецът е възложил на ответниците да извършат СМР по проектиране и саниране на сградата, срещу възнаграждение на обща стойност 659 160 лева с ДДС и за срок от 260 дни. Счел е, че с протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво от 07.11.2018 г. обектът е предаден от възложителя на изпълнителя, като възложителят е заплатил на изпълнителя като възнаграждение по договора сума в общ размер на 659 160 лева с ДДС. Позовал се е на приетите по делото и неоспорени от страните заключения на вещите лица по двете събрани съдебно- технически експертизи, които установяват фактът на неизпълнение на договорени СМР в общ размер на 235 659,09 лева с ДДС, както и на некачествено изпълнени СМР, за отстраняване недостатъците на които е необходимо извършване на разходи в общ размер на 212 401,29 лева. Счел е, че при тези доказателства ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че изпълнителят не е изпълнил в уговорения срок работата, както и че няма да я изпълни по уговорения начин. Подчертал е, че по делото няма нито едно годно доказателствено средство, че тези работи са изпълнени или са поправени към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство.

Обобщил е, че при тези установени по делото факти ищецът законосъобразно е упражнил правото си едностранно да развали процесния договор с нотариална покана, връчена на ищеца на 06.01.2019 г., и договорът е развален след изтичането на определения в поканата 30-дневен срок, считано от 05.02.2019 г., на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По същите доводи е счел за неоснователни възраженията на ответниците, че процесният договор не е развален на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, тъй като договорът е завършен и с предаден резултат по него, че не са налице основанията за разваляне по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, че не се установявало съществено отклонение от поръчката или непоправим недостатък на изработеното, както и че предметът на поръчката е годен за обичайното си употребление, като установените недостатъци не били достатъчни да обосноват правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Изтъкнал е, че при доказано пълно неизпълнение на СМР в размер на 235 659,09 лева с ДДС и лошо изпълнение на СМР в размер на 212 401,29 лева, при общо възложени СМР на стойност 659 160 лева с ДДС, неизпълнението на ответниците е повече от достатъчно, изправната страна едностранно да упражни правото си да развали договора. Счел е за неоснователни възраженията на ответниците, че процесният обект е завършен на 05.04.2019 г. и че възложените работи са приети от поръчващия както с изрични действия, така също и с конклудентни такива. Посочил е, че в отговорите на исковата молба се съдържат признания на факта, че изпълнените СМР не са приети от възложителя в нарушение на чл. 264 ЗЗД, както и поради бездействие на строителния надзор – „Хелиос енерджи“ ЕООД, което признание, кореспондира с отправените от изпълнителя до възложителя шест покани /л. 317 -л. 328/, последната от 26.06.2019 г., с които го кани да му осигури достъп до обекта, за да изпълни останалите СМР, както и да приеме вече изпълнените такива. Счел е, че последните изявления представляват признание на неизгоден факт от законните представители на ответниците, което преценено съобразно всички обстоятелства по делото съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК безспорно установява, че работата не е приета от възложителя. По тези съображения е приел, че в процесния случай не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Допълнил е, че възраженията на поръчващия за неправилно изпълнение не се преклудират, ако изпълнителят е знаел за недостатъците, а в случая ответниците са съставили протоколи и са предали СМР, за които по делото е доказано, че никога не са били извършени, т.е. обективно е невъзможно ответниците да не са знаели, поради което е счел, че обстоятелството, че между страните са съставени протоколи за приемане на СМР, не може да обоснове извод за дължимост на уговореното възнаграждение, при доказано неизпълнение по договора за изработка.

С тези доводи е обосновал извода си, че ищецът законосъобразно е упражнил правото си едностранно да развали договора, поради неизпълнението на задълженията на ответниците в договорения срок. Изтъкнал е, че при едностранно разваляне на двустранен договор за изработка/строителство/, изпълнението по който е вече предприето, на изпълнителя се дължи заплащане освен на извършената работа, още и на направените от него разходи, но също и на печалбата, която той би получил от изпълнението на същата работа, по аргумент от чл. 268 ЗЗД и чл. 269, ал. 2 ЗЗД. Добавил е, че договорът за изработка е с продължително изпълнение и развалянето му има действие за в бъдеще. При тези правни изводи е посочил, че от заключението на вещото лице Т. се установява, че общата сума на всички извършени качествено СМР е 247 551,23 лева с ДДС, и приел, че тази сума не подлежи на връщане от ответниците при разваляне на договора, тъй като основанието за нейното заплащане не отпада с неговото разваляне.

Позовавайки се на същото заключение, е счел, че общата сума на всички неизвършени СМР е 235 659,09 лева с ДДС, която сума е приел, че подлежи на връщане поради развалянето на договора за неизпълнените, но заплатени СМР, тъй като основанието за нейното задържане е отпаднало. Обобщил е, че предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД е доказан и основателен до размера от 235 659,09 лева с ДДС, за която сума следва да бъде уважен и отхвърлен като неоснователен за горницата над тази сума до предявения размер от 513 917,73 лева. Счел е за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че съдружниците в консорциума отговарят солидарно пред възложителя на основание чл. 261, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 304 ТЗ, поради което е приел, че дължат връщане на сумата солидарно.

Посочил е, че с оглед отхвърляне на главния иск за горницата над сумата 235 659,09 лева, следва да разгледа предявения евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 283 723,21 лева, представляваща разходи за поправка на изпълнени с лошо качество СМР, с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. второ ЗЗД. Позовал се е на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Т., от което е счел, че се установява, че ответниците са изпълнили некачествени СМР, за отстраняване недостатъците на които е необходимо извършване на разходи в общ размер на 212 401,29 лева, за която сума е приел за основателен предявения евентуален иск, като е посочил, че ответниците отговарят солидарно на основание чл. 261, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 304 ТЗ.

По тези доводи е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК - не са обусловили правната воля на въззивния съд и са основани на невъзприети от съда фактически и правни положения.

Въззивният съд не е приемал, че процесният договор е развален на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, поради което и поставените от първи до четвърти въпроси, основани на тълкуването на последната правна норма, се явяват неотносими към правната воля на въззивния съд и на това основание не могат да обусловят допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд изрично е посочил, че приема, че договорът е развален само за неизпълнените СМР – тези, за които заключението по СТЕ установява, че не са изпълнени от ответниците, като е посочил, че договорът е развален в тази му част на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД с писмено предизвестие, защото е станало ясно, че няма да бъде изпълнен от ответниците. В частта за установените от заключенията по СТЕ като некачествено изпълнени СМР въззивният съд е приел, че следва да разгледа и уважи евентуалната претенция по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД за присъждане на необходимите разноски за отстраняване на недостатъците, и не е излагал мотиви дали тези недостатъци в изработеното са толкова съществени, че работата да е негодна за договореното или обикновеното и предназначение, на което основание да бъде развален договора изцяло, каквито въпроси задават касаторите.

Въззивният съд не е излагал мотиви и че неизпълнението е незначително с оглед интереса на възложителя, каквато неправилна констатация е инкорпорирана в съдържанието на петия въпрос, поради което и този въпрос не отговаря на общия селективен критерий да е обосновал изводите на въззивния съд.

Поставените шести и седми въпроси също не са обусловили решаващата воля на въззивния съд и не са обсъждани с въззивния акт. Напротив, съдът изрично е приел, че съставянето на протоколи за предаване на СМР е без значение при проведено по делото главно доказване със заключенията по двете събрани СТЕ, че част от вписаните в протоколите като изпълнени и предадени СМР, включително заплатени от ищеца, не са изпълнени от ответниците. На самостоятелно основание въпросите не покриват изискването да са правни, доколкото даването отговор на същите изисква обсъждане на конкретни доказателства по делото и поведението на страните.

Несъгласието на касаторите с възприетото от съда, различно от заложеното в поставените от тях въпроси, е оплакване за неправилност на решението, по което съдът не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторите аргументират искането си с доводи, повтарящи оплакванията им за неправилност на решението в обжалваната част.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация Община Червен бряг. Не доказва извършването на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение