Определение № 1213 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2681/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Търговия-К“ООД срещу решение № 397 от 05.08.2022г. по в.т.д. № 302/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, в което, като е отменено решение № 7 от 16.03.2022г. по т.д. № 79/2021г. на Окръжен съд – Кърджали, по иск на Р. Д. Б. с правно основание чл. 74 от ТЗ са отменени решенията, приети от общо събрание на съдружниците на „Търговия-К“ООД, проведено на 23.09.2021г., с които Р. Д. Б. е освободен като управител на дружеството (т.1), не е освободен от отговорност (т. 2) и за управител на „Търговия-К“ООД е избран В. Д. Й. (т. 3).

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. От първоинстанционния съд не е било указано ищецът да конкретизира твърденията си и в частност да посочи кои изисквания за свикване на общото събрание са нарушени. Когато твърдените от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът следва са укаже на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или отстрани противоречията в тях. С доклада по делото първоинстанционният съд е приел, че ищецът следва да докаже, че общото събрание е свикано в нарушение на закона и на дружествения договор. Съдът не е указал на страните, че не сочат доказателства за твърдените от тях обстоятелства и във връзка с разпределената доказателствена тежест. Първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищеца, че не сочи доказателства и не прави доказателствени искания с оглед установяване на твърдените нарушения за свикване на общото събрание на съдружниците. Ищецът не е установил как и от кого е свикано общото събрание. Въззивният съд е бил длъжен да следи служебно за допустимостта на производството и за дължимите процесуални действия във връзка с доклада, респективно е дължал указване на обстоятелствата, които се нуждаят от доказване в производството.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 60155 от 12.09.2022г. по гр.д. № 1394/2021г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение № 60267 от 25.02.2022г. по гр.д. № 3698/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.Съставлява ли неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанцинния съд неизпълнение на задължението му по чл. 146 от ГПК и следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна? Когато твърдените от страната факти са некоректни и неясни, следва ли съдът да укаже на заинтересованата страна да ги изясни и конкретизира?

Касаторът се позовава на възприетото в решението по гр.д. № 1394/2021г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. В случая първоинстанционният съд не е указал на ищеца да посочи кои законови изисквания за свикване на общото събрание са нарушени.

2. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстнационния съд по чл. 146 от ГПК е непълен или неточен? Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил за нуждаещ се от доказване, и без за това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решението по гр.д. № 3698/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Ищецът нито в исковата си молба, нито с доказателствените си искания, нито със събраните по делото доказателства е установявал обстоятелствата, свързани с това как и от кого е свикано събранието. Въззивният съд е бил длъжен да укаже обстоятелствата, които се нуждаят от доказване в производството. Касаторът поддържа още, че поради допуснатите процесуални нарушения решението на въззивния съд е очевидно неправилно.

От насрещната страна по жалбата Р. Д. Б. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба на Р. Д. Б. е било изложено, освен другото, оплакване, че в нарушение на законовите изисквания общото събрание на „Търговия-К“ООД от 23.09.2021г. е проведено без да е надлежно спазена задължителната процедура по свикването му.

В доклада по делото по чл. 374, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, изготвен от първоинстанционния съд и обявен на страните в единственото открито съдебно заседание на 22.02.2022г., е било посочено, че се признава провеждането на общото събрание от 23.09.2021г. и вземането на оспорените решения, но всички останали факти и обстоятелства подлежат на доказване, като е в тежест на ищеца да докаже, освен другото, че общото събрание е свикано в нарушение на закона и на дружествения договор и в частност – без да е надлежно процедура по свикването му. Никоя от страните не е възразила по направения доклад, нито са били посочени и представени допълнителни доказателства във връзка със свикването на събранието от съдружника Д. Й..

С първоинстанционното решение предявените искове по чл. 74 от ТЗ са били отхвърлени.

В подадената от Р. Д. Б. въззивна жалба изрично е било направено оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил, че общото събрание се свиква от управителя, а ако това не бъде сторено от него, може да се свика и по писмено искане на съдружниците с определени дялове. В случая събранието е било свикано от Д. Й., но няма данни да е искано писмено от управителя свикване на събранието, той да е отказал или в двуседмичен срок да не е свикал общо събрание.

Касаторът, като въззиваема страна, не е дал отговор на въззивната жалба, нито е искал извършването на съдопроизводствени действия в хода на производството. Представил е писмено становище, което не е съдържало доводи във връзка с оплакването на Р. Д. Б. за нарушение на чл. 138 от ТЗ при свикване на общото събрание.

За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените по чл. 74 от ТЗ искове, въззивният съд е приел, че общото събрание на съдружниците в „Търговия-К“ООД е било свикано в нарушение на разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ, от която в дружествения договор съдружниците не са се отклонили – събранието не е било свикано от Р. Д. Б., тогава управител, а от Д. Й., който макар да притежава дялове от над 1/10 от капитала на дружеството, може да свика събранието, само след като е поискано свикването му от управителя. Едва при отказ на управителя да изпълни искането в предвидения срок, свиканото от съдружниците общо събрание ще бъде редовно. Също според изложеното във въззивното решение първоинстанционният съд не е обсъдил това основание за отмяна на решенията на общото събрание, заявено с исковата молба – за нарушение на предвидената в закона процедура за свикване. От ответника не са били представени доказателства, с които да установи, че е спазена процедурата за свикване на проведеното на 23.09.20021г. общо събрание.

При тези установени обстоятелства първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът касае процесуалните задължения на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото по чл. 374, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и е предпоставен от дейността на този съд в първоинстанционното производство, но предмет на касационна проверка е въззивното решение и действията на съда във въззивното производство.

Вторият процесуален въпрос на касатора в частта му какви са правомощията на въззивния съд, когато докладът на първоинстнационния съд по чл. 146 от ГПК е непълен или неточен, също не може да бъде определен като правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като е общ и хипотетичен.

В останалата си част въпросът е основан на невярното твърдение, че първоинстанционният съд не е посочил за нуждаещ се от доказване въпросът относно свикването на общото събрание на съдружниците в „Търговия-К“ООД като съответстващо на закона и дружествения договор, и по-специално дали са били налице предпоставките това събрание да бъде свикано от съдружник с дялове от над 1/10 от капитала на дружеството. Изрично за безспорно от първоинстанционния съд е било обявено единствено провеждането на общото събрание от 23.09.2021г. и взетите на събранието решения, а всички останали факти и обстоятелства са били посочени като подлежащи на доказване. Същевременно въпросът е свързан с оплакването на касатора, че първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищеца, че не сочи доказателства и не прави доказателствени искания с оглед установяване на твърдените нарушения за свикване на общото събрание на съдружниците. Във въззивното решение обаче относно доказателствената тежест е прието обратното - че установяване свикването на събранието в съответствие със закона и дружествения договор е в тежест на ответника. Във връзка с това разпределение на доказателствената тежест и дължимите действия от страна на въззивния съд от касатора не са направени оплаквания. Всичко това изключва поставеният от касатора въпрос да е такъв, обуславящ изхода на делото пред въззивния съд.

Неоснователно е твърдението на касатора за вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно, поради което да бъде допуснато касационно обжалване (чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК).

Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има допуснато нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността, процесуални нарушения във връзка с възложено от закон задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в производството и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Касаторът прави оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния и въззивния съд, но поради техния характер те не могат да обосноват очевидна неправилност в смисъла, разяснен по-горе.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

От името на Р. Д. Б. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022г., за което е представен договорът, съдържащ удостоверяване за платени в брой 1 200 лева адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът