Определение № 690 от 18.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1865/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община], приподписана от юрисконсулт Р., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 19.І.2018г. по гр.д. № 722/2017г. Ответницата по жалбата М. Ф. П. от София и третото лице-помагач [фирма] София не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния сорк, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид: С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на РС Несебър от 19.І.2017г. по гр.д. № 405/2016г., с което [община] е осъдена да заплати на М. П. 70000лв. /от претендирани 150000лв./ обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата при трудова злополука на 10.Х.2013г. смърт на баща й Ф. В. Я., ведно със законната лихва, считано от 21.Х.2013г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел за установена злополуката, призната за трудова с разпореждане на РУ „СО” Б.. На 10.Х.2013г. Ф. Я. изпълнявал задълженията си като сметосъбирач на специализиран камион, управляван от Д.П.. При маневра на заден ход камионът се блъснал в дърво на тротоар в [населено място] и Я., качен на степенка на камиона, бил притиснат между него и дървото. Вследствие уврежданията – съчетана травма – корем, гръден кош, белодробна контузия/хемоперитонеум, разкъсване на черен дроб, спукване и счупване на ребра, хемопневмоторакс, Я. починал на 21.Х.2013г. С оглед на това и показания на свидетели, установяващи връзката на ищцата с баща й и скръбта й след смъртта му, е направен извод, че обезщетение в присъдения размер е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е оценил като неоснователно възражението на ответника за приспадане на полученото от ищцата обезщетение по сключения между него и третото лице-помагач договор за застраховка „ГО” за специализирания камион. Прието е, че на приспадане подлежат само получените от пострадалия при условията на трудова злополука суми по задължителна застраховка „Трудова злополука”, когато договор за такава работодателят е сключил в изпълнение на задължението му по чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В разглеждания случай не се твърди и установява наличието на такава застраховка. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса „подлежат ли на приспадане от обезщетението по чл.200 КТ получени от пострадалия или неговите наследници суми по застраховка „ГО” въз основа на същите факти, на които се основава и претенцията по чл.200 КТ”. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение. ВКС намира, че със сочената практика /решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 3948/2013г. и решение на ВКС І ТО по т.д. № 1921/2016г./ не се обосновава основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с тях не е дадено разрешение по поставения в случая въпрос /по първото дело е разрешен въпросът „съществува ли правно основание делинквентът, осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплати определен размер обезщетение за неимуществени вреди, да бъде задължен да заплати втори път обезщетение за същите причинени вреди по регресен иск”, а по второто дело е разрешен въпросът „подлежат ли на приспадане от обезщетението по застраховка „ГО” /включително от платимото от Гаранционния фонд обезщетение/ получени от пострадалия или неговите наследници суми по застраховки „Живот” или „Злополука”/. Касационно обжалване по въпроса, относим към резултата по спора, следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и по него на настоящия състав не е известна практика. За касационното обжалване касаторът следва да внесе по сметката на ВКС 1400лв. д.т. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,