Определение № 4584 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4548/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СИС Кредит" АД срещу решение № 71 от 19.04.2024 г. по в. гр. д. № 94/2024 г. на Ловешкия окръжен съд.

С обжалваното решение е обезсилено решение № 145 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 229/2023 г. на Тетевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. А. К. и М. Н. К. срещу „СИС Кредит“ АД ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на два поземлени имота, находящи се в землището [населено място], местността „Преграда“, а именно ливада с площ от 5,277 дка с идентификатор [№], стар номер [№], и ливада с площ от 1,179 дка с идентификатор [№], стар номер [№], и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху описаните имоти, както и иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на договор за заем от 11.05.2009 г., по силата на който ответникът предоставил на ищците заем в размер на 100 000 лева за срок от шест месеца; делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с участие на необходимите другари ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД и при спазване на дадените указания в мотивите на въззивното решение.

За да постанови този резултат, въззивният съд е обсъдил клаузите на договор за заем № 1114 от 11.05.2009 г., сключен между „СИС Лизинг“ ЕООД (по-късно „СИС Кредит“ ООД и „СИС Кредит“ АД) като заемодател, и ЕТ с фирма „К. К.“, представляван от К. А. К., като заемател, с посочени като солидарни длъжници М. Н. К., „Камея-7“ ООД (представлявано от управителя М. Н. К.) и К. А. К.. Обстоятелството, че с подписването на договора тримата се задължават солидарно със заемополучателя, е отбелязано и в последния абзац на р. VІІІ от договора „Заключителни клаузи“. Съдът е обсъдил и изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за нищожност на договора поради противоречие със закона, както и факта, че ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД са били конституирани в процеса като трети лица-помагачи по искане на ответника. При тези данни е приел, че освен ищците и ответника, страни по договора са също така и ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД, които обаче не са конституирани като главни страни в процеса. А съгласно ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС страните по договора са задължителни необходими другари в производството по предявен иск за нищожност на договора. На това основание въззивният съд е обезсилил като недопустимо обжалваното решение и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимите другари.

Извън горното, въззивният съд е констатирал и нередовности на исковата молба, неотстранени от първоинстанционния съд. Така, исковата молба не е била вписана, а съгласно разпоредбата на чл. 114, б. „в“ ЗС вписването в случая е задължително. Не е внесена държавна такса по съединения иск за прогласяване нищожност на договора за заем. Изложените обстоятелства за нищожност на договора поради противоречие със закона не са свързани със съответния петитум, което сочи на нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, но въпреки това е постановен диспозитив и е отхвърлен иск, за който не е предявено искане. На същото основание е констатирана и друга нередовност, изразяваща се в липса на заявено искане от страна на ищцата М. К.. На последно място въззивният съд е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, от една страна, и посоченото в заглавната й част и изложеното в петитума й искане, поради което не е ясно дали се иска само признаване на правото на собственост върху процесните имоти по реда на чл. 124 ГПК, или се иска и предаване на владението им по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по исковете „СИС Кредит" АД с оплакване, че същото постановено при наличие на основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът на първо място излага, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, обосновано с твърденията за противоречие с ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая не е предявен иск за нищожност на договора от 11.05.2009 г., още по-малко се касае за иск за нищожност на договор, предявен от трето лице, за да е необходимо конституиране на страните по договора в качеството им на задължителни необходими другари в производството; с оглед естеството на спорното правоотношение ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД не са задължителни необходими другари, а освен това са и конституирани в първоинстанционното производство, макар и като допълнителни страни - трети лица-помагачи на ответника (сега касатор), поради което могат ефективно да защитят правата си.

На второ място въззивното решение според касатора е недопустимо, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че е предявен иск за нищожност на договора от 11.05.2009 г., което е обусловило и неправилния извод, че ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД са задължителни необходими другари и съвместната им процесуална легитимация е условие за допустимост на производството.

На трето място касаторът е поставил въпроси, които според него са разрешени при основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва:

1. Длъжен ли е съдът да даде защита на субективното право съобразно начина, поискан от ищеца, и може ли съдът да определя с какъв иск да бъде сезиран;

2. Посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация на предявения иск обвързва ли съда.

По първия въпрос въззивният съд според касатора се е произнесъл в противоречие с т. 9 от Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС и ТР № 1/2001 г., както и с решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 262/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 26 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 2559/2021 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., тъй като твърдението в обстоятелствената част на исковата молба за нищожност на договора от 11.05.2009 г. представлява възражение, по което съдът дължи произнасяне преди да вземе решение по правния спор, предмет на предявения иск за собственост, само с който ищците са сезирали съда.

По втория въпрос касаторът се позовава на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на следната практика на ВКС: решение № 65 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г. на ІІІ-то г. о., решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г. на ІV-то г. о., решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725/2013 г. на ІІ-ро г. о., решение № 45 по т. д. № 516/2009 г. на ІІ-ро т. о., решение № 539 по гр. д. № 1844/2010 г. на ІV-то г. о., и решение № 71 по гр. д. № 594/2011 г. на ІV-то г. о. Сочи, че неправилната правна квалификация на предявения иск, която се определя от съда, без същият да е обвързан от посочената от ищеца, е нарушение на материалния закон и обуславя неправилността на съдебното решение, а не неговата недопустимост.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване.

Ответниците по касация ищците К. А. К. и М. Н. К., както и третите лица-помагачи на ответника - ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД, не са подали отговори.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Ако въззивният съд неправилно е приел, че освен иск за защита на собствеността е предявен и иск за нищожност на договора от 11.05.2009 г., това би довело до неправилност на въззивното решение, а до неговата недопустимост, каквато ще е налице, ако въззивният съд е разгледал спор, който не му е подведомствен или подсъден, разгледал е непредявен иск или при ненадлежно упражнено право на иск.

Изхождайки от мотивите към въззивното решение, налице е основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че в случая се касае до предявен от трето лице иск за нищожност на договор, страните по който са задължителни необходими другари в процеса съгласно ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което неучастието на част от тях е довело до недопустимост на първоинстанционното решение.

Поставените от касатора правни въпроси ще бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество като оплаквания срещу правилността на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.