Определение № 1576 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3880/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от ЗК “Лев Инс“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГК, 14 състав, решение № 572/02.05.2023 г. по т.д. № 3475/2022 г., с което е изменено решение № 260029 от 12.07.2022 г. по т.д. № 8/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд, и е уважен иска по чл. 432 КЗ за сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021 г. до окончателното издължаване. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. „Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сумата за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са обсъдени конкретно събраните доказателства и всички факти от значение за спорното право?“; 2/ „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя според конкретно нанесените вреди и съдебната практика по сходни случаи?“ и 3/. „Доколко петитума на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалото лице следва да бъде определена – какъв е справедливият размер при пострадалия?“. Ответникът по касацията – М. Г., изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел, че основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправно поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди; наличие на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП и ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач, като вината, съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2 ЗЗД законова презумпция, се предполага. Счел е, че със съдебното решение, с което наказателният съд е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание при условията на чл.78а НК, фактическият състав на престъплението /деликта/ е установен по съдебен ред. Изложил е и че въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД не е решен в противоречие със съдебната практика, в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като е споделил напълно извода на ОС, че поведението на пострадалият моторист не си намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, нито с обема на причинените вреди. Относно размера на обезщетението, въззивният съд след като е взел предвид, че към момента на ПТП пострадалият е бил в активна трудоспособна възраст - 37 години, като разнасял стоки; че уврежданията на пръстите на ръцете са довели до затрудняване на хватателната им функция- ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, а следвало да се подпомага от съпругата си при хранене, тоалет и др. ежедневни дейности; че възстановителният процес е около 2.5- 3 месеца и че през целия този период М.Г. изпитвал болки и страдания; че е претърпял операция, която не е била единствено с цел да се извърши наместване на счупванията, а за възстановяване на сухожилията, за да се възстанови функцията на пръстите да хващат и стискат; че проведеното лечение е приключило благоприятно за него, както не се установяват усложнения и ексцеси в здравословното му състояние, че не би могло да се очаква възникването на някакви сериозни усложнения в бъдеще, които да са свързани с двете процесни фрактури, е намерил, че следва да се определи обезщетение в размер на общо 25 000 лв. Ето защо и при частично несъвпадане с изводите на първа инстанции е отменил частично решението в отхвърлителната му част за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. и е присъдил допълнително сумата от 15 000 лв. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Така уточненият въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. С въззивното решение не е извършена прецизна преценка как установените по делото правнорелевантни факти влияят на размера на определеното обезщетение, поради което в случая е налице противоречие с цитираното ППВС № 4/68 г., както и с трайно установената съдебна практика. Ето защо по този правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, съдът