Определение № 60544 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 122/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джимтех Билд” ООД против решение № 260024/14.09.2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 114794/14.05.2019 г. по гр.д.№ 14038/2017 г. на Софийски районен съд, с което предявеният от „Инфра Роудс „ ЕООД насрещен иск срещу касатора е уважен за сумата от 23 989,74 лева- неустойка за забавено изпълнение, на основание чл.16 ал.3 от Договор за изработка, сключен между страните на 09.07.2015 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – недадени указания относно подлежащите на доказване обстоятелства, с разпределение на доказателствената тежест и несъобразяване на всички доказателства и доводи на страната. Сочи неизпълнение на задължението на съда служебно да следи и прогласи нищожността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави. В тази връзка твърди, че съдът е следвало да съпостави уговорената в договора компенсаторна неустойка за неизпълнение, определена в двойно по-нисък размер – 5 % от стойността на договореното, спрямо процесната мораторна, определена на 15 %, в резултат на което би стигнал до извода,че процесната не удовлетворява присъщата на неустойката стимулираща изпълнението функция, поради което се явява нищожна. Касаторът счита, че изразената от страните воля е подлежала на тълкуване, съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД, макар че не сочи като подлежаща на тълкуване клаузата на чл.16 ал.3 или друга клауза от договора, а се позовава на последващо сключения анекс, с който – само броени дни преди изтичане на уговорения в договора краен срок за изпълнение – са възложени допълнителни работи, според страната обективно неизпълними в първоначално уговорения срок. В този смисъл, касаторът счита, че съдът е следвало да изиска уточнение на насрещния иск, в аспект на това кои работи ищецът по същия счита забавени, както и да присъди неустойка само в случай, че се касае за забава на първоначално възложените. Ответната страна – „ Инфра Роудс” ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий – по въпросите относими към довода за непроизнасяне на съда по нищожността на неустоечната клауза, както и поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий по всички въпроси. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, в рамките на предмета на касационното обжалване – произнасянето на въззивния съд по насрещния иск на ответника - настоящият състав съобрази следното: Предявеният насрещен иск е за присъждане на мораторна неустойка за забавено изпълнение на „ „Джимтех Билд „ ООД, съгласно чл.16 ал.3 от сключения между страните договор от 09.07.2015 г., с който „Инфра Роудс „ ЕООД е възложило на „ Джимтех Билд „ ООД строително – монтажни работи. Чл.16 ал.3 от договора предвижда, че при неспазване на крайния срок за изпълнение от страна на изпълнителя, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 15 % от стойността на договорените работи. Първа алинея на същата разпоредба предвижда, че изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 5 % от цената на договора, ако необосновано откаже да започне работа при изпълнени задължения на възложителя. С анекс от 14.08.2015 г. са възложени допълнителни СМР, за които не е уговарян самостоятелен срок, а уговореният с договора е 25.08.2015 г., като същевременно анексът препраща към клаузите на договора и е квалифициран като неразделна негова част. В отговора си ищецът по насрещния иск не навежда никакви конкретни възражения, освен съмнението си, че предявеният насрещен иск е провокиран от предявения от него главен иск. Не са заявени такива и в хода на първоинстанционното производство. С въззивната си жалба „ Джимтех Билд” ООД се позовава на колизия на неустоечни клаузи / чл.16 ал.1 спрямо чл.16 ал.3 от договора /, но с довода, че ако изобщо се дължи неустойка, то следва да се присъди тази в по-ниския размер, независимо че не е уговорена за забава. Позовава се, за пръв път, и на предпоставки за намаляване на неустойката, предвид частично изпълненото в срок. За пръв път се навежда и довод за грешка в проекта на изпълняваните СМР, за която твърди да е уведомяван възложителя. Навежда и доводи, че със задържаната гаранция от 10 000 лева / за връщане на която главният иск е отхвърлен / и присъдената мораторна неустойка ответното дружество – ищец по насрещния иск практически се обогатява, вместо да се компенсират действителните му вреди. Въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния, за основателност на претенцията, доколкото обективно се установява, че цялостното изпълнение на възложените СМР, без разграничаване на първоначални и допълнителни, е приключило след 25.08.2015 г. – на 19.10.2015 г., когато работата е била приета от възложителя. Възражения по периода на забавата и изчислението на неустойката, съобразно същата, не са въведени. Съдът е коментирал, че липсват доказателства за забава на кредитора в приемане на изпълнението, която да освобождава изпълнителя от собствената му забава. Възражението за намаляване на неустойката, поради частично изпълнение в срока, съдът е отказал да разгледа, като преклудирано, съгласно чл.133 ГПК – с изтичане срока за отговор на насрещната искова молба. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ При предявен насрещен иск по чл.92 ал.1 ЗЗД, за да се приеме, че въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение по смисъла на т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, да следи служебно за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието им с добрите нрави, следва ли задължително в съдебното решение да има изрично произнасяне по това дали съдът признава клаузата за неустойка за валидна или нищожна или се счита, че постановявайки осъдителното решение в полза на ищеца, съдът конклудентно признава неустоечната клауза за действителна и с това се приема, че е изпълнил служебните си задължения ? - въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 178/26.02.2015 г. по т.д.№ 2945/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Задължен ли е въззивният съд при предявен иск по чл. 92 ал.1 ЗЗД да прецени дали клаузата за неустойка е валидна, в случаите когато не е направено възражение от ответника в тази насока ? – въпросът е обосноваван в идентична хипотеза, с решение № 229/21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ При уговорени в договора два вида неустойки – мораторна и компенсаторна, за да се приеме, че въззивният съд е изпълнил задължението си да следи и да се произнесе служебно по валидността на претендираната неустойка за забава и за да се направи правилен и обоснован извод дали същата излиза, респ. не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, следва ли при тази преценка задължително да приложи критериите, изброени в ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, напр. за съпоставяне размерите на двете неустойки, както и за съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди ? Трябва ли в решението изрично да бъдат описани критериите от които се е ръководил съдът ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като се посочва, че ТР изброява примерно критериите за преценка действителността на неустоечната клауза, но не предвижда изрично процесуално задължение за съда да ги коментира в решението си; 4/ Противоречи ли на добрите нрави неустойка за забавено изпълнение, чийто уговорен размер е по-голям или не по-малко от равен на размера на предвидена в същия договор неустойка за пълно неизпълнение ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решение № 208/29.12.2010 г. по т.д.№ 585/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. Всички въпроси изхождат от съображението, че съдът служебно следи за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието й с добрите нрави. Дори разрешението да е в поддържания от касатора и дадения в ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС смисъл, отговорът не би предпоставил различен от настоящия правен резултат, доколкото нито в хода на производството, нито в касационната жалба са наведени относими към евентуална преценка за нищожност на клаузата доводи, нито такива съзира настоящия състав, като се съобрази, че преценката се извършва към момента на сключването на договора и съобразно съдържанието на договореното, а не съобразно изпълнението му. Единственият довод на касатора е разпоредбата на чл.16 ал.1 от сключения договор и уговорения в същата размер на неустойка, спрямо размера на неустойката за забавено изпълнение. Касаторът, обаче, неправилно квалифицира неустойката по чл.16 ал.1 от договора като компенсаторна – за пълно неизпълнение. Точно кумулативното съобразяване и тълкуване на ал.3 вр. с ал.1 на чл.16 предпоставя извод, че неустойката по ал.1 е уговорена за необоснован отказ на изпълнителя от договора / „ откаже да започне работа „ /, при което, наред с неустойката от 5 % от стойността на договореното ответникът – възложител не би изгубил претенцията си за връщане на вече платеното, доколкото са уговорени авансови плащания. Противно тълкуване на клаузата, като визираща компенсаторна неустойка – с плащането й да се обезщетява напълно възложителя - обективно би довело до неоснователно обогатяване на изпълнителя. Предвид това, всяко съпоставяне между двете неустойки, в аспект на обуславяне нищожност на неустойката за забавено изпълнение, поради противоречие с добрите нрави, е неуместно. С оглед горните съображения, въпросите отнасящи се до служебното задължение на съда да следи за нищожност на неустоечна клауза, поради противоречие с добрите нрави, респ. да обоснове нищожността съобразно релевантни критерии за преценка / впрочем различни във всеки отделен случай /, не удовлетворяват изискването за правни въпроси, тъй като, както вече се посочи, и да би се отговорило в смисъла, поддържан от касатора, не би бил променен правния резултат. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение