Определение № 686 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. П. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 2338 от 25.10.2019г. по в.гр.д. № 1052 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 5.07.2017г. по гр.д.№ 1088/2014г. на СГС като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 80.56кв.м., заедно с таванскко помещение с площ от 12.60кв.м.,зимнично помещение от 6.75кв.м. и ид.ч.от общите части на сградата и дворното място, сключен на 4.07.2013г. като недоказан и неоснователен и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното изложение, касаторката се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени въпроса: 1. Следва ли съдът да открие производството по чл.193-194 ГПК, когато страната оспори истинността на представен по делото документ?, по който счита че е налице противоречие с приетото в т.д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, 2. Губи ли възможност ответникът да прави възражения, да оспорва истинността на представени от ищеца документи с исковата молба и да иска събиране на доказателства, ако не е сторил това в срока по чл.131, ал.1 ГПК? Позовава се на противоречие с решение по гр.д.№ 1015/2012г.на ІV г.о., 3. Какъв е крайният срок за оспорване истинността на представен по делото документ?, по който също твърди противоречие с противоречие с т.д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, 4. Може ли да се приеме, че страната, която носи тежестта да установи неистинността на представен по делото документ, е осъществила такова доказване, когато от събраните по делото доказателства може да се допусне вероятност относно фактическите твърдения на оспорващата страна или е необходимо неистинността да установи с категорични доказателства, установяващи безспорно и несъмнено тези фактически твърдения? Позовава се на решения по гр.д.№ 2560/2017г. на ІV г.о. и гр.д.№ 6209/2014г. на І г.о. и 5. Може ли съдът да обоснове своите правни изводи само с избрани доказателства, без да обсъди други събрани по делото такива и без да изложи съображения защо не ги възприема и дали може да обсъди само част от доказателствата, като другата част игнорира, без да изложи мотиви за това? Твърди противоречие с решение по т.д.№ 1874/2013г.на І т.о. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен въз основа на възприетото заключение на допълнителната графологична експертиза, въз основа на която е приел за доказано възражението на ответницата за неавтентичност на документа /предварителен договор/, подписан от нея, но с различно, подменено съдържание, т.нар.“интелектуална подправка или кражба на подпис“. След изследване на документа чрез микроскоп и видеоспектрален компрактор, експертът е категоричен, че в случая се установяват признаци, които изключват едновременното изготвяне на текстовото съдържание на първа и втора страница на документа/подписите „купувач“ и „продавач“ и ръкописно изписаните имена са положени след като е било отпечатано текстовото съдържание на втора страница, а текстовото съдържание на първа страница е отпечатано върху обратната страна на листа с вече отпечатана и подписана втора страница/. При това текста на двете страни е различно форматиран, като е установено отсъствие на празни редове в текста на първа страница, което различие експертът обяснява с желание текстът да се побере в рамките на наборното поле, като се запази шрифтът по вид, размер и графичен рисунък. Решаващите му изводи са обосновани с потвърдените различие при форматиране на документа / т.нар.топографски признаци/, с различие в морфологията на тонерните частици и установените специфични следи от механично въздействие на тел/скобата /установява, че вторият лист е бил последен под един или няколко листа, тъй като дупките при захващането му са по-големи от тези върху първия/. Крайният си извод съдът е обосновал освен със заключението на така приетата експертиза, но и с представените писмени доказателства, от които се установява, че на посочената в предварителния договор дата /4.07.2013г./ ответницата е пътувала за Германия, като в 8.30ч.е напуснала дома си и придружена от разпитания по делото свидетел И. се е отправила към летището, а на 9.07.2013г.е постъпила за лечение в Регенсбург. Тя е имала предшестващи отношения с ищцата К. по повод продажбата на друг имот /в [населено място] колонии, през 2012г./, във връзка с което й е предоставила подписан предварителен договор. Въззивният съд е преценил, че тези доказателства не са оборени от показанията на свидетеля Ш., който е твърдял, че ищцата пред него е заплатила договорената продажна цена. Съдът е обсъдил както високата степен на заинтересованост /той е бил във фактическо съжителство с ищцата и с нея имат общо дете/, така и наличието на противоречие в обясненията му при сравняване на казаното от него при първия и при втория му разпит, а също и несъответствията на дадените от него показания с установеното с писмени доказателства по делото. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведеното от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като част от въпросите, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а за всички не е налице посоченото специално основание за допустимост. Съображенията: Първият поставен въпрос не е от значение за изхода на спора и не е свързан с мотивите на въззвния акт, защото страната не е оспорвала истинността на представен по делото документ и съдът не е откривал производство по чл.193-194 ГПК. В случая страната е възразила, че не е подписала договора, с който ищцата е искала да обоснове правото си по предявения от нея иск по чл.19, ал.3 ГПК, оспорвайки неговата автентичност. Съответно, по така поставеният въпрос не е налице и посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като посоченото от него ТР № 5 по т.д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение. По вторият поставен въпрос /за възможността на ответника да прави възражения след срока по чл.131, ал.1 ГПК/ не е налице твърдяното противоречие на приетото от въззивния съд с решение по гр.д.№ 1015/2011г.на ІV г.о., тъй като последното е постановено по различен въпрос /касаещ допустимостта на правото на унищожаване на договор при крайна нужда при крайно неизгодни условия/, а съгласно т.2 от ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изисква именно поставеният от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с цитираната от него задължителна съдебна практика. Следва да се посочи, че в случая ответницата не е правила възражения след изтичане на законово определения й срок за предоставяне на отговор. В отговора тя е заявила, че не е изразявала воля за продажба на собствения си имот, не е имала намерение да се обвързва с договор за покупко-продажба и не е подписвала такъв. Живее в Германия и счита, че е налице „имотна измама“. Възраженията й са за нищожност на представения договор поради липса на съгласие и противоречие със закона с оглед вид клаузата за изплащане на сумата от 70 000евро в брой, за която е твърдяла ,че е в противоречие със Закона за ограничаване на плащанията в брой. При условията на евентуалност е направила и възражение за унищожаемост на договора поради измама. С доклада по делото при разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на ищцата /касатор по делото/ да докаже наличието на валидно сключен предварителен договор с ответницата, неговото съдържание, плащане на уговорената цена, настъпване на уговорения срок за сключване на окончателен договор, както и че ответницата е собственик на имота, а на ответницата е указал, че следва да установи възраженията си. Следователно – доколкото предмет на установяване по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е именно наличието на валидно сключен предварителен договор и неговото съдържание, което е в тежест на ищцовата страна, не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че възраженията на ответницата по иска дори и да се квалифицират като оспорване истинността на представен по делото документ по реда на чл.193-194 ГПК прехвърлят изцяло върху нея доказателствената тежест за установяване на неистиността му, в който смисъл са поставените трети и четвърти въпрос от касатора. Поради нерелевантността им /пред вид направеното по делото разпределение на доказателствената тежест/, същите не отговарят на изискването за общо основание за допустимост съгласна дадените разяснения в т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Петият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, включително и цитираната от касатора по т.д.№ 1874/2013г.на І т.о., съгласно която съдът следва да постанови акта си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът трябва да изложи мотиви за това. В случая, видно от гореизложените му мотиви, въззивният съд е преценил - от прието и неоспорено от страните заключение на почерковата експертиза на в.л.Б., съпоставено с всички останали ангажирани по делото – гласни и писмени доказателства, че с достатъчна категоричност следва извод за неоснователност на предявения иск поради липса на основната предпоставка за уважаването му - наличие на валидно сключен предварителен договор. Обсъдени са и обстоятелствата на които касаторът акцентира: Относно обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 15.06.2016г. за евентуална вероятност на заключението, съдът е преценил, че същата е преодоляна от събраните гласни доказателства по делото – показанията на свидетелите И. и Ш. и наличието на предшестващи отношения с ищцата К. през 2012г.,по повод продажбата на друг имот, когато е бил подписан предварителен договор. Относно показанията на свидетеля Ш. – същите не са игнорирани, а са съобразени при условията на чл.172 ГПК, като е прието наличие на заинтересованост с оглед отношенията му с ищцата и е отчетено поведението на свидетеля при повторния разпит, при който с подробности е дал обяснения за обстоятелства, които са провокирани от заключението на приетата допълнителна експертиза. Наличието на изрични мотиви на въззивния съд за обстоятелствата на които акцентира касатора /чиято правилност съставът няма правомощия да проверява в настоящата фаза/, изключва тезата на касатора за допуснато противоречие с цитиранато решение по гр.д.№ 1084/2011г.на ІІІ г.о., изискващо „непълно, едностранно и извадково обсъждане на доказателствата“. Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд