Определение № 50303 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 184/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№6667/08.08.2022г. от Н. П. П., чрез адвокат Д. М., за изменение на определение №573/07.07.2022г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Страната твърди, че адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от ответника по касационната жалба С. Д. Ш. надвишава значително минималния размер, определен по реда на чл.9, ал. 3 от Наредба №1/2004г. Претендира за неговото намаляване, с оглед фактическата и правна сложност на извършените процесуални действия. Ответникът С. Д. Ш., чрез адвокат П. Н., с писмен отговор изразява становище за недопустимост на молбата, като подадена извън преклузивния срок, а в условие на евентуалност за нейната неоснователност. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 08.08.2022г., на основание чл.60, ал.6 от ГПК, тъй като последният ден от срока /07.08.2022г./ е неприсъствен. С определение № 573/07.07.2022г., постановено по настоящото дело, състав на ВКС, в процедура по чл. 288 ГПК, не е допуснал до касационно обжалване на въззивно решение № 260118/02.06.2021г., постановено от Апелативен съд – Варна по въззивно гр.д. № 104/2020 г. Със същото в полза на ответника по касационната жалба С. Д. Ш. са присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски, представляващи заплатен от страната адвокатски хонорар в размер на 3000лв. Направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е допустимо. Производството по делото е приключило с постановеното определение в закрито заседание, поради което възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар, страната може да направи след получаване на препис от съдебния акт, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е над минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, но това само по себе си не го прави прекомерно. При преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия /т.3 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая, производството по делото е приключило в закрито съдебно заседание, което в производството пред касационната инстанция е с най-голяма тежест, доколкото в хода на същото съдът се произнася по въведените от касатора и предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Процесуалният представител на ответника е депозирал мотивиран и обоснован писмен отговор, в който е изразил становище, както по допустимостта на касационното производство, така и по основателността на касационната жалба. Предвид изложеното и с оглед конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че няма основание за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК и не са налице основания за изменение на постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение. Мотивиран от горното съдебният състав