Определение № 43 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7250/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. В. и по касационни жалби на Ю. Б. С. и К. Б. И. срещу въззивно решение № 331 от 15.07.2013 г. по възз. гр.д. № 465 /2011 г. на Добричкия окръжен съд, в което с решение № 367 от 30.09.2013 г. е поправена явна фактическа грешка в собственото име на ищцата, постановено при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, 1) в частта, с която с него е отменено решението на Добричкия районен съд в частта, с която е признато по отношение на Б. М. И., заместен от датата на смъртта му 09.11.2010 г. от К. Б. И. и Ю. Б. С., и по отношение на Д. Г. И., правото на собственост на Ц. Й. В. върху 1 /2 ид.ч. от 204 кв.м. / 400 (също идеални части) от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к.к. на [населено място] – дворно място с площ 285 кв.м., ведно с 1 /2 ид.ч. от сгради с площ 47 кв.м. и 12 кв.м. и 9.9 /30 ид.ч. от сграда с площ 30 кв.м. и ответниците са осъдени да предадат владението върху тези идеални части и вместо това е постановил отхвърляне на тези исковете, 2) в частта, с която е потвърдено решението в частта, с която са отхвърлени исковете на Ц. Й. В. срещу Б. М. И., заместен от датата на смъртта му 09.11.2010 г. от К. Б. И. и Ю. Б. С., и срещу Д. Г. И., за установяване на правото на собственост на основание покупка - с нотариален акт № 7, том ІІ, нот. дело № 412 /1970 г. и давност и за осъждане на ответниците за предаване на владението върху 1 /2 ид.ч. от 105 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.617.695 по к.к. на [населено място] и Ц. Й. В. е осъдена за разноски. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна Д. Г. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Настоящият състав намира, че жалбата на К. Б. И. и Ю. Б. С., конституирани като правоприемници на първия ответник, е недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване, т.к. с обжалваните части от въззивното решение са отхвърлени исковете срещу тези жалбоподатели. Тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав намира, че жалбата на Ц. Й. В. е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и не е налице пречката по чл.280,ал.2 ГПК. И. от касационния жалбоподател Ц. Й. В. процесуалноправен въпрос дали въззивното решение е допустимо в обжалваната част, с която въззивният съд не се е произнесъл по предявените искове, които са за 1 /2 идеална част от дворното място и постройките, е обусловил изхода от спора, но не създава съмнение за недопустимост, доколкото въззивният съд се е произнесъл за част от спорното право (сборът от дробите е по-малък от 1 /2), а ищецът не е поискала допълване на решението в преклузивния срок за това. Обуславящ е изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос: дали при направено от правоприемниците на първия починал ответник К. Б. И. и Ю. Б. С. оттегляне на възражението за наличие на неформално споразумение от 1989 г. (в отговора на исковата молба, л.25 от делото на Д.) между починалия техен наследодател Б. М. И. и Ц. Й. В. (баща и майка на правоприемниците) за уреждане на имуществените отношения между Ц. В. и Б. И. след брака процесният имот да остане в собственост на Б. М. И. срещу поемане на насрещни задължения и отказ от претенции от друг имот, по силата на това неформално споразумение Б. И. е владял целия имот и е придобил по давност и частта на ищцата по време на брака си с ответницата, съдът е следвало да разглежда това възражение и въз основа на него да установи неоснователността на исковете в частите им, в които ответници по тях са правоприемниците (наследници на Б. И. с дялове по 1 /3 ид.ч. или по 1 /6 ид.ч. от процесния имот) – за по 1 /6 ид.ч. от отхвърлените искове. Настоящият състав намира, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в съответните части – по исковете срещу Ю. Б. С. и К. Б. И.. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: ако ВКС е дал указание въззивният съд да установи наличието на неформално споразумение с определено съдържание, може ли въззивният съд да установи неформално споразумение с друго съдържание, не е обуславящ, т.к. ВКС не е приел за установен точно определен факт и не е дал указание на въззивния съд да приеме за установен точно определен факт, а да приложи правилото на чл.176 ГПК за установяване дали се е осъществил наведен от ответниците факт, на който ответниците са основали защитно средство – че са владели и частта от имота на ищцата по споразумение между нея и първия ответник и са я придобили по давност. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: може ли въззивният съд да се произнася по непредявено възражение на ответника е обуславящ в разновидността на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване (по-горе), доколкото възражението е направено, но оттеглено от правоприемниците на починалия първи ответник Ю. С. и К. И. с молбата им до въззивния съд (л.65). И. от жалбоподателя материалноправен въпрос: Дали споразумение, каквото е приел за установено въззивният съд, относно чужди вещи може да доведе до промяна на анимуса на съсобственик, ако другият имот не е бил собственост на страните по споразумението, а на трето лице, не е обуславящ, защото за предаването на владението върху един имот въз основа на постигнато между две страни (по договор) съгласие, които го владеят съвместно, е без значение кой е собственик на този имот, следователно е без значение и кой е собственик на друг имот, за който страните също са постигнали съгласие за предаване на владение помежду си. И. от жалбоподателя материалноправен въпрос: може ли съсобственик да придобие чрез давностно владение идеалната част от урегулиран поземлен имот в периода на действие на забраната на чл.59 З. (отм.) не е обусловил изводите на въззивния съд и не е следвало да ги обуславя, доколкото цитираното правило съдържа забрана за придобиване чрез правни сделки и по давност на реално определени части (от дворищно-регулационни парцели), а не на идеални части, както е в случая. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: дали за разграничаването дали е налице владение или държане въззивният съд е бил длъжен да направи цялостна преценка на събрания доказателствен материал и опорочава ли решението неточното интерпретиране на показанията на посочените от ответника свидетели, всъщност съдържа оплакване за процесуални нарушения – кредитиране на заинтересовани свидетели и необоснованост на изводите на съда, които не следва да бъдат разглеждани в това производство по чл.288 ГПК, а единствено, ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. В самия въпрос се съдържа противоречие – твърди се липса на цялостна преценка на всички доказателства, която се обосновава с неправилно обсъждане на част от доказателствата. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: дали съдът е бил длъжен да се произнесе поискане за установяване на нищожността на нотариален акт, чието съдържание е невярно (с диспозитива на решението си), е обуславящ, но съдът го е разрешил в съответствие с приетото в ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС – изследвал е наличието на установеното от нотариуса придобивно основание, което не се извършва по правилата на чл.193 ГПК и е установил, че то се е осъществило. Към това следва да се добави, че неправилността на отразения в нотариалния акт, съставен по обстоятелствена проверка, извод на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, не обуславя нищожност на нотариалния акт, а обуславя отпадането на легитимиращото действие на акта въз основа на проведено оспорване. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: дали съдът е бил длъжен да установи неизгоден за ответниците факт в изходяща от тях данъчна декларация не е обуславящ, т.к. такъв довод не се съдържа във въззивната жалба на Ц. В., нито в отговора и на въззивната жалба на насрещните страни, поради което и въззивният съд не е следвало да го обсъжда. Доколкото в изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат множество доводи за неправилност на решението, те ще следва да бъдат разгледани при разглеждане на касационната жалба. За разглеждане на касационната и жалба жалбоподателят Ц. В. следва да заплати държавна такса в размер на 56.14 лева. Поради изложеното настоящият състав на І г.о. на ВКС