Определение № 852 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 386/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. К., чрез адв. Г. П. /неправилно наименувана „частна касационна жалба“/ против определение № 5136/12.11.2024 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 942/2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. С. К. срещу решение на Окръжен съд Бургас от 5.09.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1117/2022 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение на състав на ВКС е недопустимо и неправилно по развити в жалбата доводи, че съдът не е съобразил, че наред с облигационните искове е предявен и ревандикационен иск, както и че поисканото увеличение на размера на облигационните искове пред първата инстанция е допустимо, но първоинстанционният съд неправилно е приел, че така поисканото изменение на исковете е недопустимо. Ответникът по жалбата – Г. Н. М., чрез адв. Десислава А. оспорва същата, като излага становище за неоснователност на развитите в нея доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение на ВКС. Ответникът по жалбата - С. Ч. И., чрез адв. П. Ю. оспорва същата Ответникът по жалбата – С. Ч. И., чрез адв. П. Ю. оспорва същата, като поддържа, че определението е правилно и е постановено при спазване на разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК и 280, ал.3, т.1 ГПК- исковете са с цена до 5 000 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е приел, че въззивното решение, срещу което е подадена касационна жалба, е изключено от касационен контрол по силата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Въззивно решение по иск за собственост и други вещни права върху движими вещи с цена до 5 000 лв. и съединените с него обуславящи искове, не попада в изключенията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационният контрол върху него е изключен. За да достигне до този извод, съставът на ВКС е съобразил предмета на образуваното пред Районен съд Бургас гражданско дело – два главни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателни на сключени между страните два предварителни договора за покупко-продажба на движими вещи – от 9.12.2019 г. по отношение на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ 350Л, рег. [рег.номер на МПС] на стойност по договора от 900 евро и от 31.01.2019 г. по отношение на лек автомобил марка „Шевролет К.“, рег. [рег.номер на МПС] на стойност по договора от 1 200 евро, както и искове за собственост на товарния автомобил, предявени срещу Г. Н. М. и С. Ч. И., както и обстоятелството, че исковете са оценяеми, като размерът на цената на всеки от тях се определя от посочената в предварителните договори стойност на движимите вещи съгласно чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК. Изложено е, че в исковата молба ищецът е посочил, че общата цена на исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД е 2 100 евро или 4 107,24 лв., като до приключване на първото съдебно заседание за разглеждане на делото пред първоинстнационния съд, въпрос за цената на исковете не е повдиган нито от ответника, нито служебно от съда – чл.70, ал.1 ГПК. Въз основа на така посочената цена от ищеца е събрана и дължимата държавна такса. На следващо място, съставът на ВКС е приел, че предприетото от ищеца с молба от 10.01.2022 г. – преди третото открито съдебно заседание увеличение на цената на исковете, а именно: по първия иск – на 1 100 евро, а по втория-на 3 600 лв., е процесуално недопустимо и правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд. При това положение, с обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по главни конститутивни искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД с предмет движими вещи, всеки с цена до 5 000 лв., поради което при съобразяване на императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство – прекратено. Обжалваното определение на състав на Трето гражданско отделение на ВКС, е правилно. При постановяването му е съобразен предмета на предявените по делото главни искове и тяхната цена, определена по реда на чл.69 ал.1, т.4, пр.1 ГПК – до 5 000 лв., както и обстоятелството, че не е налице изключението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, според което на касационен контрол подлежат въззивни решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, тъй като в случая предмет на иска с правно основание чл.108 ЗС е вещно право на собственост върху движима вещ – товарен автомобил. Видът на делото с оглед неговия предмет и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационното обжалване с императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, която е съобразена от състава на ВКС, постановил обжалваното определение. Наведените от жалбоподателя доводи за наличието на изключението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и за нарушение на разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК, се явяват неоснователни. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение