Определение № 60 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 730/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с разпореждане от 01.04.2013 г.съдията - докладчик по нахд № 5355/2013 г. на Софийския районен съд прекратил делото и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът изразява становище за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд, за какъвто намира Районния съд в гр.Пазарджик. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, заключава, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Делото било образувано в Софийския районен съд, който се обърнал към ВКС за определяне на друг, равен по степен съд със съображения, имащи основание в чл. 43, т.1 от НПК- наказващият орган и свидетелите по акта за установяване на административното нарушение имат седалище или живеят в района на гр.Пазарджик. Както е известно, местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, първата от които е относима към настоящия случай. Видно от данните по преписката ответникът по жалбата има седалище и адрес на управление в гр. Белово, също както актосъставителят и свидетелят, присъствал при съставяне на акта,т.е. може да се приеме, че е реализирано законовото изискване много свидетели или обвиняеми да живеят в района на друг, еднакъв по степен съд. В конкретната ситуация това е Районният съд в гр.Пазарджик, който следва да разгледа делото. Извън тези съображения,свързани с основанието на чл. 43, т.1 от НПК, следва да се отбележи /тъй като Софийският районен съд не е повдигнал спор за подсъдност/, че Районният съд в гр.Пазарджик неправилно е прекратил и изпратил делото на Софийския районен съд. Атакуваното наказателно постановление се отнася до нарушение на чл. 128а от КТ, който предвижда работодателят да издаде и представи необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в четиринадесетдневен срок от писменото искане на работника или служителя. Посочените действия са дължими по месторабота и адрес на местоживеене на работника, а по делото има данни, че това е гр.Пазарджик. Административното нарушение е извършено в района на Пазарджишкия районен съд и на това самостоятелно основание той е компетентен да разгледа жалбата. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК