Определение № 3940 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3457/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 4883 от 27.06.2025 г., подадена от „Калипсо ДВ“ ООД чрез адвокат Д. Н. от САК, срещу въззивно Решение № 85 от 09.05.2025 г. по в.гр.д.№ 570/2024 г. на Апелативен съд – Варна, II състав. Ответникът по касация „СПА“ ЕООД е депозирал отговор чрез адвокат Е. С. от АК - В.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С въззивното решение е потвърдено Решение № 894 от 31.07.2024 г. по гр.д.№ 2313/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на „СПА“ ЕООД, че „Калипсо ДВ“ ООД е носител на правото на строеж за погинала поради разрушаване промишлена едноетажна сграда със застроена площ от 714 кв.м., която е била построена в имот с идентификатор 10135.4510.789, намиращ се в гр. Варна, ЗПЗ, бул. „Владислав Варненчик“ № 281. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с договор за покупко – продажба от 10.05.2007 г. (н.а.№ 34, том 2, рег.№ 7950, д.№ 220/2007 г. по описа на нотариус Р.К.) „Пасифик Стар“ АД продава на „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД собствения си недвижим имот представляващ УПИ ХХХII-1764, целият с площ от 5 502 кв.м., намиращ се в кв. 16, ЗПЗ на гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, заедно с всички подобрения и приращения в имота. С н.а.№ 24, том 8, рег.№ 7707, д.№ 1231 от 27.12.2007 г. „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД учредяват в полза на кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД договорна ипотека върху същия недвижим имот във връзка с договор за банков кредит № 07097 от 21.12.2007 г. С договор за покупко – продажба от 31.03.2010 г. (н.а.№ 177, том 1, рег.№ 2486, д.№ 177/2010 г. на нотариус О.Ш.) „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД продават на ищцовото дружество ПИ № 10135.4510.789, заедно с всички подобрения и приращения в имота. С договор за наем на недвижим имот от 01.02.2011 г. (с нотариална заверка на подписите) ищцовото дружество (като „наемодател“) отдава под наем на наемателя „Кейрос“ ЕООД ПИ № 10135.4510.789, заедно с всички подобрения и приращения в имота. Съгласно приемо-предавателен протокол от 01.02.2011 г. във връзка с договора за наем, при предаването на ПИ № 10135.4510.789 страните по договора са констатирали, че в имота няма нито електричество (имотът не е присъединен към електропреносната система), нито вода (не е присъединен и към ВиК системата). С протокол за опис на недвижими имущества от 15.01.2014 г. е удостоверено извършването на опис на ПИ № 10135.4510.789. Посочено е, че към момента на описа имотът не е обезопасен с ограда; в него има полуразрушена постройка без документи за строеж. Изп.д.№ 344/2013 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Юробанк България“ АД против длъжниците „Одисейстрой“ ООД, „Одисей 96“ ЕООД и „Одисейтранс“ ООД, като „Калипсо ДВ“ ООД е ипотекарен длъжник. Описано е, че върху имота има възбрани и ипотека. След проведена публична продан, с постановление за възлагане от 13.04.2018 г. по изп.д.№ 344/2013 г. на ЧСИ Д.П.-Я. ПИ № 10135.4510.789 е възложен на „СПА“ ЕООД. С постановление от 06.11.2020 г. за поправка на постановлението за възлагане от 13.04.2018 г. е допусната поправка на ОФГ в диспозитива, като след описание на имота е посочено, че следва да се чете „заедно с всички подобрения и приращения в имота“. Постановлението за поправка е влязло в сила на 25.11.2020 г. Със заповед № 1854 от 22.06.2022 г. на Кмета на община Варна е разпоредено да бъде премахнат строеж с идентификатор 10135.4510.789.1 със ЗП от 714 кв.м., намиращ се в ПИ № 10135.4510.789. В заповедта е посочено, че сградата е в лошо техническо състояние, полусрутена с видими деформации, като премахването е възложено на собственика „СПА“ ЕООД. С писмо № АУ0501123ВН-001ВН от 29.05.2024 г. Община Варна удостоверява, че след проверка в Дирекция АГУП се установява, че не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван от Главен архитект при Община Варна проект за строителство на промишлена сграда с площ от 714 кв.м., намираща се в ПИ № 10135.4510.789. С писмо № АУ050123 ВН-007ВЛ от 12.06.2024 г. район „Владислав Варненчик“ при Община Варна удостоверява, че след проверка в архива на отдел ТСУ при районната администрация, не се установява да се съхранява издадено разрешение за строеж от Главен архитект на Община Варна по отношение на промишлена сграда с площ от 714 кв.м. в ПИ № 10135.4510.789. Обсъдени са показанията на свидетеля А. Г., който е заявил, че познава представляващия и управляващ ответното дружество – С. Д., за когото му е известно, че от 2018 г. се легитимира за собственик на съседния имот, разположен до имота, в който свидетелят работи. Към 2018 г. имотът не бил ограден, при което служители на свидетеля използвали същия за паркинг на автомобилите си. В имота имало стара сграда, която след пороен дъжд частично се самосрутила. Сградата впоследствие била премахната, а свидетелят не е виждал в имота други лица, които да имат претенции за собственост след придобиването на имота от ответника. Имотът бил ограден от ответника. От правна страна е изложено, че ищецът основава правото на строеж за изграждане на посочената постройка на основание покупко-продажба на недвижимия имот - земя, в който постройката е била изградена, а впоследствие - съборена. Прието е, че от ангажираните доказателства не се установява въобще в имота да е била изградена поне до етап „груб строеж“ процесната едноетажна постройка от 714 кв.м. към момента, в който през 2010 г. ищецът е придобил земята. Постройката не е описана и очевидно не е съществувала като самостоятелен обект към 10.05.2007 г., когато земята е била прехвърлена от „Пасифик Стар“ АД на праводателите на ищцовото дружество „с всички приращения и подобрения“. Макар през 2006 г. да е била издадена скица за имота, в която е нанесена и сграда - пароцентрала, то тази постройка не е била завършена до момента на продажбата. След придобиването на земята от праводателите на ищеца - „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД, до прехвърляне на имота на ищеца през 2010 г., също не са ангажирани доказателства за построяването на процесната сграда. Строителна документация за изграждане на постройката няма. Няма издавани разрешение за строеж, а не се и установява фактически постройката да е била изградена до груб строеж. Фактът, че в Заповед № 1854 от 22.06.2022 г. постройката е описана с идентификатор, не променя горния извод, още повече като се има предвид, че няма доказателства по делото към кой момент сградата е получила идентификатор. Че е нямало изградена постройка, която да представлява самостоятелен обект на правото на собственост към 2011 г., още по-малко към 2010 г., сочат и представените от ищеца доказателства - сключен договор за наем и приемо-предавателен протокол с „Кейрос“ ЕООД. В договора за наем, сключен от ищеца с третото лице на 01.02.2011 г. не е описано наличието на постройка в имота, който се отдава под наем, която постройка да бъде индивидуализирана с площ, предназначение и граници. Описано е, че земята се предава ведно с всички подобрения и приращения в нея. Изрично е описано в предавателния протокол, че имотът не е свързан с електропреносната и водоснабдителната и канализационна система, няма ток и вода. Извод, че постройката не е била завършена до етап „груб строеж“, е направен и от протокола за опис от 15.01.2014 г. по изп.дело, от който се установява, че при описа в ПИ № 10135.4510.789 е имало полуразрушена постройка без документи за строеж. Тези факти се установяват и от гласните доказателства. Обобщено е, че към 31.03.2010 г. процесната постройка не е била изградена до степен, за да се квалифицира същата като самостоятелен обект на правото на собственост; същата не е могла да бъде придобита от ищеца „Калипсо ДВ“ ЕООД на соченото от него основание - покупко-продажба по силата на н.а.№ 177 на нотариус Ш.. Учредената на 27.12.2007 г. с н.а.№ 24 на нотариус Д. договорна ипотека по отношение на недвижимия имот е прехвърлена ведно с имота, поради което и ищецът е придобил качеството на ипотекарен длъжник по отношение на кредитора „Юробанк“ АД, като както земята, така и подобренията и приращенията в нея са служели за обезпечаване на вземането на кредитора. Като ипотекарен длъжник ищецът е участвал в изпълнителното производство, образувано от ипотекарния кредитор срещу праводателите на ищцовото дружество, насочено именно върху ипотекирания имот. С влизане в сила на постановлението за възлагане от 13.04.2018 г., с което недвижимият имот е възложен на ответното дружество, ведно с постановлението за поправка от 06.11.2020 г. на постановлението за възлагане на недвижим имот, ответникът се легитимира като собственик на недвижимия имот ведно с приращенията и подобренията в него. И доколкото в производството ищецът не е установил, че по силата на н.а. за покупко-продажба от 2010 г. е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект на правото на собственост, представляващ едноетажна сграда със застроена площ от 714 кв.м., то и същият не може на годно правно основание да се легитимира като собственик на правото на строеж да изгради отново посочената постройка, съборена понастоящем. Дори в евентуалност да се легитимираше като такъв, с влезлите в сила възлагателни постановления, ответното дружество противопоставя правата си на собственост върху земята, както и върху правото на строеж върху нея, вкл. правото на строеж върху процесната постройка. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата“ – с довод за противоречие с ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГК. Твърди се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Отсъства основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора въпрос. Противно на поддържаното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в мотивите си въззивният съд подробно се е аргументирал защо приема, че нито към момента на придобиването на собствеността по сключения от ищеца договор за продажба, оформен с н.а.№ 177 от 31.03.2010 г., нито впоследствие – до влизането в сила на постановлението за възлагане съобразно съдържанието му по влязлото в сила постановление за поправка на ОФГ, в ПИ № 10135.4510.789 не е съществувала постройка с характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост. В такава хипотеза приложение намира принципът на приращението, регламентиран с чл. 92 ЗС, който се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. За да възникне собственост върху сграда отделно от собствеността върху земята на първо място е необходимо тя да е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми. Съобразно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ вр.§ 5, т. 46 от ДР на ЗУТ сградата съставлява самостоятелен обект на вещни права от момента на завършване на грубия строеж - когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. В случая събраните по делото доказателства са дали основание за формирането на извод за отсъствието на тези предпоставки както към 2010 г., така и към 2018 г., с произтичащата от това приложимост на разпоредбата на чл. 92 ЗС в полза на приобретателя от публичната продан – в съответствие с тълкуването, обективирано в изр. второ от диспозитива на ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо - същото е постановено от компетентен съд и в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по разбираем начин, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на предявения иск. Не възниква съмнение и за очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не съвпада с неправилността по чл. 281 ГПК, тя е квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, изводима от самия му прочит, когато се констатират груби нарушения на закона или на правилата на формалната логика, а такива в случая не са налице. За да постанови решението си по този иск, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл; мотивите на съда са основани на преценка на посочените в решението доказателства като не се констатира вътрешно противоречие на мотивите или нарушаване правилата на формалната логика. Правораздавателната воля на съда е изразена по разбираем начин, в мотивите е очертан предмета на обжалване и правните изводи по приложението на чл. 92 ЗС са съобразени с точния смисъл на закона и практиката по приложението му. Оплакванията с жалбата и с изложението към нея се основават на твърдение за погрешна оценка на събраните по делото доказателства и представляват доводи за неправилност по чл. 281 ГПК, които доводи не може да се преценяват в предварителната фаза по чл. 288 ГПК, защото касаят правилността на въззивното решение. При този изход от настоящото произнасяне ответникът по касация по принцип има право да му бъдат присъдени направените разноски за защитата пред ВКС. В случая отправеното искане в този смисъл следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са представени никакви доказателства за договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение от „СПА“ ЕООД в полза на адвокат Е. С.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия