Определение № 2362 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Г. Скулинец, гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в РБългария, с настоящ адрес: [адрес], лично и като законен представител на малолетното дете Е. Скулинец, чрез адвокат П. Желев от САК, срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-П/5144 от 18.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие. С Определение № 2772 от 06.11.2023 г. по адм. дело № 2004/2023 г., Административен съд – Бургас е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата за разглеждане на Административен съд София - град. Приел е, че по аргумент от чл. 133, ал. 1, изр. 2 от АПК, спорът следва да се разгледа от Административния съд София – град, тъй като посоченият в акта адресат има постоянен адрес в чужбина. С Протоколно определение № 12 от 29.01.2024 г. по адм. дело № 10767/2023 г., Административен съд София – град е повдигнал спор за подсъдност, по съображения, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Бургас, т.к. приложима е нормата на чл. 133, ал.2, изр.2 от АПК. АССГ е приел, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, съгласно легалното определение на чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и понятието „адрес в чужбина“ е лишено от правен и фактически смисъл и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. Съдът се е позовал на нормите на ЗУБ относно издаването на регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила /чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ/, както и на обстоятелството, че тази карта отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Приел е, че съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Съобразил е също и принципите за бързина и достъпност на административното правосъдие, визирани в чл. 11 и 12 от АПК. По изложените събражения Административен съд София – град е приел, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изречение 2 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото и прецени актовете на съдилищата по спора за подсъдност, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК приема следното от фактическа и правна страна: Не се спори, че жалбоподателката, като лице с предоставена временна закрила в РБългария, е с единствен известен и установен по делото адрес - посоченият в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, настоящ адрес в гр. Бургас. По делото няма събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. В сравнение със старата редакция на АПК /от 2006 г./, уреждаща местната подсъдност /съобразяваща единствено района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт/, сега действащите разпоредби целят да улеснят жалбоподателите при разглеждане на съдебните спорове като дават предимство на постоянния или настоящия адрес, респективно седалището на жалбоподателя. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не се сочи изрично настоящият адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, като в същото време съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. С оглед гореизложеното, местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Бургас. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,